„Българска лудост“: София е втора в света по ръст на жилищните цени

София е сред градовете с най-силен ръст на жилищните цени в света. Столицата заема второ място по поскъпване за периода 2016–2026 г. Това показва десетото издание на анализа на Deutsche Bank „Картографиране на цените по света 2026“. Докладът сравнява цените на жилищата в 69 града по света.

Жилищата в София са поскъпнали със 197% за последното десетилетие. Единствено Будапеща отчита по-голям ръст. В унгарската столица цените са се увеличили с 210%.

Въпреки поскъпването София остава далеч от най-скъпите градове по цена на квадратния метър. През първото тримесечие на 2026 г. средната цена в столицата достига 2680 евро. За сравнение, в Женева квадратният метър струва около 20 000 евро. Швейцарският град обаче отчита ръст от 69% за същия период. Разликата между двете столици остава значителна, въпреки бързото поскъпване в София.

Хонконг е най-скъпият град сред 69-те, включени в доклада. Там един квадратен метър струва 23 790 евро. За последните десет години обаче местните жилища са поскъпнали само с 12%.

Данните за София са изведени от статистиката на Националния статистически институт. Самата столица не е сред основните акценти в анализа на Deutsche Bank. Ръстът обаче я поставя непосредствено след Будапеща.

Източноевропейските пазари формират най-ясната група сред градовете с голямо поскъпване. Общата особеност е ниската изходна база. През 2015–2016 г. жилищните пазари отново започват да се възстановяват.

Будапеща се изкачва начело след въвеждането на мащабни семейни субсидии при правителството на Виктор Орбан. Програмата CSOK предлага грантове и нисколихвени кредити за семейства с деца. Мерките насочват допълнителни средства към пазара на нови жилища.

Варшава също отчита силен ръст, особено през последните три-четири години. Полската програма Safe Credit 2% предлага ниска лихва на млади семейства. В същото време стотици хиляди украински граждани се установяват в Полша.

Много международни компании преместват офисите си от Беларус и Русия в страната. Това увеличава натиска върху наемния пазар. Варшава се утвърждава и като икономически център на Източна Европа.

Прага привлича млади специалисти, особено в IT сектора. Ограниченото строителство допълнително засилва натиска върху цените. Процедурите за ново строителство в Чехия остават бавни.

В Гърция възстановяването започва след тежката дългова криза. Програмата „Златна виза“ привлича купувачи чрез възможност за жителство срещу инвестиция. Развитието на Airbnb туризма също подкрепя поскъпването.

Москва и Тел Авив-Яфо попадат сред градовете с голям ръст при различни условия. Военните конфликти засилват търсенето на активи, които осигуряват сигурност. В Москва ограниченията върху руските капитали насочват средства към местни имоти.

В Азия ръстът често е свързан с демографски и икономически промени. Манила се развива чрез аутсорсинг индустрията и чуждестранните онлайн казина. Те наемат хиляди служители и купуват жилища във високите сгради.

Рияд преминава през мащабна трансформация по програмата „Визия 2050“. Саудитската държава субсидира покупките на жилища от младото население. Пазарът се отваря и за чуждестранни купувачи.

В Сеул ниските лихви насърчават покупките вместо традиционните големи депозити при наемане. Пренаселеността поддържа града сред най-активните жилищни пазари.

В България основните фактори са ниските ипотечни лихви, еврозоната и ограничените възможности за спестяванията. Важна роля има и изходната цена. През 2015–2016 г. София е сред европейските столици с най-достъпни жилища.