Случайната Йотова срещу сектантския Гюров

Уж отдавна живеем в многополюсна българска политика насред многополюсен свят, обаче на президентската сергия у нас е като в доброто старо време на СДС и БСП – двама кандидати, за цвят „и други“. Новото е, че ДПС е наритано-разделено, поради което тежестта му като фактор намалява, а втората политическа сила  – ГЕРБ, прави всичко възможно да внуши, че не я вълнува вотът.

Световната и българска практика все повече сочат, че изходът на избори – още повече мажоритарни, е непрогнозируем. Затова е

нелепо да се хвърля боб

кой от Илияна Йотова и Андрей Гюров колко би взел на първи тур, на втори, каква би била активността, шансовете да се вклини трети играч… Но може да са анализират важни отрицателни за тях фактори, които биха повлияли на резултата им. Защо следва да се спираме на отрицателните, след като има и положителни? Ами защото положителността тъй или иначе извира от платените им щабове, медии и инфлуенсъри. Същите тия щабове и инфлуенсъри бълват и критика срещу врага, но тя е едноклетъчно елементарна, с което същественото остава нечуто в публичния дебат. Ето по три отрицателни фактора за Йотова и Гюров, които няма да срещнете в информационното пространство, а са важни:

По детински нелепо е да се смята, че парламентарният резултат за „Прогресивна България“ (ПБ) означава резултат и за Йотова. Даже е нелепо да се счита, че едното много прелива към другото. Вълна (nо-точно – инерция) винаги има в такива случаи и ще има, но е доста надценявана като хипотеза. Резултатът през април не бе за ПБ, а само, единствено и изключително за Румен Радев. Когото хората все още наричат „президента“ и, разбира се, не участва в изборите. За тях 9 години и половина името на вицепрезидента бе толкова важно, колкото ако бяхме вие и аз. С право или не, Радев бе припознаван от мнозинството като „мъж на място“. При патриархалното ни общество, и при (предполага се) такъв на Радев електорат, нито един букмейкър не би дал безапелационен шанс на жена без значение,

живуркала си по силата

на конституцията и стечението на политическите и житейски обстоятелства. Ако не ѝ се бе отворил шанс да бъде без избори държавен глава, Йотова щеше да си остане важна за хората, колкото например Ангел Марин (помни ли някой, че имахме такъв вицепрезидент?); след шанса е като служебен домоуправител на блока – всеки го знае, но никой не познава. С други думи, тепърва привържениците на Радев, а и останалите хора, ще разглеждат с любопитство кой точно е застанал пред тях.

Вторият отрицателен фактор е свързан с това какво конкретно ще видят хората, след като полюбопитстват. Йотова не е харизматик в полезен за себе си смисъл. Тя не е и „доказан политик“. Никога не е имала повод да се доказва, а като ѝ се отвори – изуми с Кирил Вълчев за вице. Йотова тежи чрез институцията, но я получи заради низ от случайности – случайно над нея бе президент с амбиции и възможности за премиер, случайно той сдаде предсрочно, случайно президентските избори са малко след парламентарните…. И без никаква връзка с Йотова Радев взе на парламентарните много повече от очакваното. Трудно един търсещ избирател ще намери нещо специално в Йотова, което си струва.

На трето място лош номер може да ѝ изиграят последните (вероятно и следващи) прокремълски изяви на Радев. Българинът е считан за русофил, но по-скоро е пресметлив –  не обича крайностите, гледа да е „с едните и другите“, затова припозна Радев между „Възраждане“ и ПП-ДБ.

Колкото повече премиерът се доближава до „Възраждане“,

толкова повече махалото ще вреди на него и производните му.

А сега за Гюров. Най-големият му недостатък е, че това от – до е чисто партийна кандидатура – родила се, харесвана, самонадъхваща се в балона на ПП и ДБ. Прословутото му „успешно“ премиерстване в тандем с главсека на МВР Георги Кандев отново не излиза от този балон, тоест само балонът видя в тях двама титани. Днес балонът възпява мъжете от Гоце Делчев подобно на Александър Македонски, но поради кресливостта си, крайността и лицемерието (огледално „Възраждане“) той отдавна е омерзителен за повечето българи, което се връща като бумеранг срещу възпяваните. Жертва биха били всички такива кандидати. Отдавна балонът-секта вреди най-вече на себе си. Поглед не от балона днес просто забелязва кандидат-президентска двойка на аверчета от детинство, и двамата мъже (какво стана с жените в политиката?!),

единият милиционер, блеснали с гениалната идея

да стартират под родната стряха официално кампанията си – напълно обратното на либерализъм и прогресизъм, проповядвани от ПП, ДБ и агитките им – но балонът затова е балон, за да вика „осанна“ на своите, и да разпъва за същото другите.

Балонни са и нещата на самата шахматна дъска. От кой друг играч ще получат помощ Гюров и Кандев при втори тур? ДПС ли ще им съдейства, Борисов ли, на чийто гръб 15 години се катери балонът? Или някой от националистите? Никой няма да им помогне. Балонът-секта се гордее с принципа „сами срещу всички“, обаче той е не просто лъжа, тъй като сегиз-тогиз се правят коалиции с някои от „всички“… ами е и глупав, щом таванът ти са 400 000 – 500 000 българи. Как смяташ да печелиш избори, след като си скаран с всички, а сам не можеш?!

На трето място, Иван Христанов може да отнеме някой и друг глас. Мижавият интерес към формацията му на парламентарния вот не бива да подвежда, той тогава дори не бе кандидат. Сега работата е мажоритарна, а Христанов тарикатски започна със скандал кампанията (плакатите из страната – скандалът е нужен, да бъде забелязан). Нататък, според зависи, може да навреди на Гюров – Кандев.

Накрая все пак и нещо положително за двамата основни претенденти: За Йотова – няма изглед в следващите няколко години порциите в държавата да не раздава Радев, следователно „системата“ има интерес да надува платната ѝ; за Гюров – кампанията му в интернет от глупави клипчета реално са глупави само за възрастните хора;

младите откликват на щуротии, бъдещето е тяхно –

и въобще не е сигурно, че младите са по-глупави от възрастните.

Колкото до Бойко Борисов, той сега е като Настрадин Ходжа  – умува как да капитализира (не)участието на ГЕРБ. Като се разбере как, картинката ще стане по-пълна.

Диян Божидаров, Сега