Кеш и пост: Протеже на олигарх става енергиен министър
Кеш и пост: Протеже на олигарх става енергиен министър
Кирил Темелков вече приема поздравления за поста в кабинета „Радев“
Кампанията на кръгове, близки до Бойко Борисов, в подкрепа на номинирането на Кирил Темелков за министър на енергетиката в кабинет на Румен Радев поставя нови стандарти по арогантност за годините на прехода. Моделът е познат – кеш и пост. Политическа подкрепа срещу контрол върху ключов ресурсен сектор.
Темелков, бивш ръководител в Булгартрансгаз, днес е свързван с компанията Колмар – фаворит в сделки с Булгаргаз и свързана с близък до Борисов олигарх. Плътно. Говори се за бизнес „през задния вход“ – практика, която не е нова, но остава симптоматична за начина, по който се разпределят ресурси в сектора.
Показателно е, че Темелков вече приема поздравления за поста – както „отляво“, така и „отдясно“. Това само потвърждава старата истина: няма вечни приятели и врагове, има вечни интереси.
В кампанията се включиха и медии, които иначе претендират за демократичност. Парите винаги намират представителство навсякъде.
Аргументът в полза на кандидатурата му е, че щял да „измъкне“ Радев от договора с Боташ и най-важното – олигарсите в енергетиката нямало да клатят лодката на правителството. Реалността е по-сложна и изисква именно клатене на лодката от хора извън заподозрения кръг, защото „сланинката“ в сектора изчезна и останаха само трудните решения.
И тук идва парадоксът. В надпреварата за поста участва и Владимир Малинов – човек, тясно свързан с ключови проекти като „Турски поток“ и самия договор с Боташ. С други думи – същите хора, които създадоха проблема, се предлагат като негово решение.
Истинският шанс за предоговаряне на договора бе загатнат от настоящия екип на Министерството на енергетиката – защото той не е обвързан с предишните решения и няма зависимости към тях. Независимостта тук е ключов актив.
Темелков и Малинов обаче имат стабилни връзки с кръгове около Борисов и Делян Пеевски. Особено показателен е случаят с Малинов, за когото се знае, че е играл ключова роля в договарянето с турската страна и е подвел тогавашния министър Росен Христов да подпише корпоративен договор. След като министърът го е подписал, шефът на Булгаргаз е нямал ход.
Въпросът е дали Радев ще се поддаде на този натиск. Защото подобно решение би означавало край не само на образа му на антикорупционен коректив, но и на възможностите му да промени нещо. Особено когато зад кандидатурите прозира ясен шлейф от корупционни интереси.
Истината е, че борбата срещу корупцията в енергетиката е изключително трудна. Примерът с Трайчо Трайков показва колко трудно е да се разчистят натрупаните зависимости – дори когато случайно някой извън кръга попадне на висок пост. Не достигна политическа воля и това има своето логично обяснение. Без истинско прочистване на „авгиевите обори“ в сектора, всяко управление е обречено. Защото олигархичните интереси не търсят баланс и устойчивост. Те търсят кризи и дисбаланси – там се раждат печалбите. И ако този модел бъде възпроизведен отново, последствията няма да са просто секторни. Те ще бъдат политически.
Илиян Василев
Mignews.info
