Почина ловчанският митрополит Гавриил

Той беше един от най-изявените членове на Светия синод

Днес, 22 ноември 2026 г., след кратко боледуване почина Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил, съобщи Светият синод.

„Негово Високопреосвещенство ще остане в историята на Българската православна църква – Българска патриаршия като изряден архиерей, ревностен монах, горещ молитвеник, духовник с дълбока и искрена вяра и истински Христов последовател, който не само със словото си, но и с целия си живот, слово и дела благовестеше евангелската истина“, се казва в с ъобщението.

След 14:00 ч. днес тялото Гавриил ще бъде положено за поклонение в параклиса „Св. цар Борис“ в Синодалната палата в София.

През следващите дни Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия ще се събере на извънредно заседание, на което ще определи деня и часа на опелото и погребението, както и наместник на Ловчанския епархийски престол.

Митрополитът беше един от най-изявените членове на Светия синод – два пъти попада в тройката кандидати за избор на патриарх, припомня БНТ.

На 4 ноември владиката беше приет за лечение във ВМА с диагноза остър панкреатит. Впоследствие състоянието му се усложни и той беше поставен в изкуствена кома, пише БГНЕС.

Ловчанският митрополит Гавриил е роден на 16 юли 1950 г. в София със светското име Цветан Динев. Детството си прекарва в Чехословакия, където живее със семейството си от 1953 до 1966 г. След завръщането си в България завършва Висшия институт по архитектура и строителство през 1973 г.

Пътят му към монашеството започва още по време на студентските години, когато се запознава с епископ Партений Левкийски, който става негов духовен наставник и изповедник. През 1973 г. се установява в Клисурския манастир „Света Петка“ край Банкя, където посвещава живота си на православната вяра.

На 27 декември 1979 г. приема монашеско пострижение с името Гавриил. През 1980 г. е ръкоположен за йеродякон, а впоследствие и за йеромонах. Същата година е назначен за игумен на Клисурския манастир.

През 1984 г. завършва задочно Софийската духовна семинария, след което специализира богословие в Московската духовна академия.

От септември 1986 г. до 1991 г. е предстоятел на Българското църковно подворие в Москва.

След завръщането си в България през 1991 г. е назначен за протосингел на Софийската митрополия, а от 1994 г. отново поема игуменството на Клисурския манастир.

В периода на църковния разкол подкрепя запазването на единството на Българската православна църква. На 19 октомври 1998 г. в Рилския манастир е ръкоположен за епископ с титлата „Макариополски“ и става викарий на Софийския митрополит.

На 21 януари 2001 г. е избран за Ловчански митрополит.

Mignews.info

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *