Петър Иванов за дебата: Триумф на простотията! Мнозинството е избрало доброволна смърт

Остър анализ за дебата между кандидат-президентите Илияна Йотова и Андрей Йотов направи акад. Петър Иванов. Директорът на Демографския институт към Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ) и доктор и професор по социална психология, изложи впечатлението си на страницата си във Фейсбук.

Ето какво пише академикът:

Снощният дългоочакван президентски дуел по националната телевизия се превърна в клинична картина на пълната езикова, интелектуална и институционална деградация на родната политическа класа броени часове преди балотажа на 1 ноември.

Ако някой все още се чуди защо избирателната активност в България се срина до срамното за Европа дъно от 23%, отговорът беше даден в студиото на БНТ 1. Това, което милионите пред екраните видяха, беше демонстрация на дълбока криза в елита ни – триумф на простотията, демагогията и въпиющата говорна неграмотност

Като социален психолог и изследовател на масовите процеси, отказвам да подмина с лека ръка езиковите и невербалните маркери, които оголиха истинското, комплексирано лице на тези, които претендират да ни управляват.

1. Дисциплината срещу организационния хаос и езиковия срив

Символиката на сблъсъка започна още на самия вход на БНТ. Андрей Гюров демонстрира точност, пристигайки сам и готов за битка. Неговият изчистен черен костюм, бяла риза и черна вратовръзка излъчиха подсъзнателен психологически код за контрол, сериозност и институционален ред. На този фон, първоначалното отсъствие и закъснение на Илияна Йотова в директния “На живо” с Милена Милотинова на входа на БНТ беше разчетено от публиката като тежък тактически гаф, издаващ или арогантност, или пълен хаос в левия лагер.

Гюров нанесе първия силен удар с блестяща метафора: „Президентството е като пиано в хола – скъпа мебел, която обаче всички разминават и никой не ползва по предназначение“

Опитът на Йотова да се спаси от критиката чрез дълги, разводнени изречения беше бързо посечен от водещата Поли Златарева, която бе принудена да я прекъсне заради ефирна логорея. Големият нокаут по линия на миналото дойде, когато Гюров изрече истината: „Ние нямаме ДС, не търсим подкрепа от партийни лидери на тъмно“. Макар под огромния стрес на живия ефир Гюров сам да се спъна в езикови редукции като „тря’а“ вместо „трябва“, „ногу“ вместо „много“ и неграмотното “как сте ги прилагалА“, неговата стратегическа офанзива остана непоклатима. Ама забрави да каже за феноменалния успех, 88%, на Йотова при гласуващите затворници наркотрафиканти в Софийския централен затвор при бай Ставри.

2. Излагацията на „върха“ в журналистиката

Катастрофата в ефира обаче се засили оттам, откъдето най-малко се очакваше – от водещата Поли Златарева, считана в момента за върха на телевизионната журналистика у нас. Оказа се, че лицето на националния ефир все още не е усвоило фундаменталните правила на уважителната форма в българския език. Златарева демонстрира стряскащо непознаване на граматиката, споделяйки в национален ефир бисери като: „Бихте ли се опитал…“ (вместо правилното „опиталИ“) – грубо несъответствие, при което спомагателният глагол е в множествено число, а причастието е сгрешено в единствено.
Провалите продължиха с бъркането на спреженията и изреченото диалектно „да видимЕ Илияна и Андрей“, вместо книжовното „да видим“. Когато арбитърът на един национален дебат говори с езиковите навици на крайните региони и циганските квартали цялото предаване автоматично се срива до нивото на селска седянка в плевнята.

За прическата и макиажа, скрил 63-те години, бръчките и сините торбички под очите на Йотова, и за занемарения логопедичен дефект и лицево-неврологичните проблеми на Гюров няма да говоря нищо

3. Голямото задкулисно премълчаване и геополитическият абсурд

Най-възмутителният парадокс на снощния дебат беше фактът, че и двете страни проявиха странно, почти колегиално премълчаване или откровени лъжи по най-тежките теми от биографията на кандидатите. При Йотова: за Боташ, за ДС, за кирилицата, за милионите за къщата-подарък на сина, за незаконната агитация на Радев, за отношенията с БСП и с Нинова, за войната в Черно море, за колениченето пред руския КГБ патриарх и за тамплиерството при Йотова… А при Гюров: за ходенето и договарянето в Украйна, за сглобката с ГЕРБ и ДПС, за финансирането на кампанията, за политическото му номадство, за Gemcorp, за Петрохан, за синагогата, за чуждестранните фактори в кариерата му и за уволнението от БНБ заради корупция…

А в същото време двамата изляха доста помия и вербален и невербален (при Йотова) сарказъм един към друг, Йотова два пъти повече и то с гадна усмивка с оголени едри зъби. Този фризиран сарказъм обаче бързо се взриви в геополитическата част на дебата

Попитана от Златарева за първите действия спрямо сигурността в Черно море и инцидентите с дронове, Илияна Йотова се оплете в скандално изказване. Опитвайки се да пришие измислени регионални успехи, тя заяви в национален ефир, че България е „потърсила и получила помощ за сигурността“ от държави в региона, изброявайки Румъния, Турция, Грузия и… Русия.

Да определиш държавата, която е основен източник на геополитическа заплаха и агресивна милитаризация в Черно море, като „партньор за сигурност“ на България, е фундаментален дипломатически скандал, който окончателно освети скритата партийна генеалогия на лявото статукво.

4. Психологията на евтините химикалки

Най-зловещият и издайнически детайл обаче беше скрит в ръцете на тримата участници. И Йотова, и Гюров, и Златарева през цялото време конвулсивно държаха и въртяха в пръстите си евтини пластмасови химикалки – от онези, които виждаме по гишетата на лелките в тото пунктовете.
В социалната психология това е класически невербален симптом за дълбока, комплексирана неувереност и вътрешен страх.

Тези хора нямаха стабилност в телата и думите си и затова подсъзнателно търсеха „външна подкрепа“ в парче евтина пластмаса. Истинските държавници и президенти пишат със скъпи писалки “Монблан” и “Пеликан”, защото подписът им тежи. Тези пред камерите въртяха химикалки като хора, които се канят да попълнят фиш с надеждата за случаен джакпот

Заключение: Диагноза без упойка

Снощният панаир доказа, че политическата ни система е родила фантоми, които на 1 ноември ще се изправят в пирова битка за власт. Празните секции родиха държавен глава-фантом, зад когото ще стоят едва 7% от реалното население. Ние вече нямаме република – ние имаме държава под окупацията на малцинството, в която мнозинството е избрало пасивната и доброволна смърт на презрението.
Боже, пази България, защото тези тримата не стават за нищо, те не могат да опазят дори граматиката.