Оформя ли се нов енергиен фронт срещу Зелената сделка?

Посещението в София на министър-председателя на Чехия Андрей Бабиш е логична стъпка във външнополитическата линия на кабинета „Радев“. Фактът, че чешкият премиер пристигна в София много скоро след неговия словашки колега Роберт Фицо във всички случаи говори за това, че България води много по-активна външна политика в защита на националния интерес. Синхронът в провеждането на тази политика между премиера Радев и президента Йотова също е видим и очевидно води до позитивен „синергичен“ ефект.

Но българската активност едва ли би имала толкова бърз ефект, ако Радев и правителството не бяха в позицията „да чукат на отворена врата“. Както Бабиш, така и Фицо, бидейки сред малкото здраво мислещи европейски лидери, загрижени за жизнения стандарт на своите народи и за стопанското развитие на страните си, усилено търсят съюзници в рамките на Европейския съюз в общия дебат за корекция на абсурдната политика, която Брюксел налага на държавите членки.

Със сигурност оформящата се славянска тройка има общи позиции и по теми като миграцията. Но най-тежките проблеми и в трите бивши източноевропейски държави са свързани с енергетиката, цената на тока и другите енергоносители. Нормално е българските, а и европейските медии, които отразяват тези дипломатически совалки, да виждат новината в посланията за диалог с Русия и мир в Европа. Но особено в светлината на поредните абсурдни изцепки по темата на Урсула фон дер Лайен на тях им е ясно, че диалогът с Русия, а още повече мирът са твърде далечни перспективи. Преди тях със сигурност България, Чехия и Словакия трябва да преживеят зимата при настоящите цени на горивата и особено на природния газ.

Очевидно надеждата и на тримата лидери за по-бърз, макар и краткосрочен успех е по темата за прословутата Зелена сделка. Твърдата позиция на Брюксел за войната в Украйна е ясна. Но общият фронт в Източна Европа за диалог и мирно решение може да служи като аргумент в дебатите за въглеродните квоти. За да удържи „украинския фронт“, Европейската комисия ще бъде поставена под натиск да отстъпи „на зеления“.

Премиерите на България, Чехия и Словакия имат всички основания да настояват за бърза промяна на политиката, особено по отношение на въглищните централи. Цените на природния газ в Европа вече започнаха да галопират, конкурирани само от дизела. Ако няма бързо отстъпление от „Зелената сделка“, цените на тока в Европа през зимата могат да имат ефект, сравним с хиляди хибридни атаки на Путин. В навечерието на следващата важна изборна година в Европа това би било политическа катастрофа.

Но проблемът е голям не само в краткосрочен план. В Европа усилено се говори за реиндустриализация и всъщност тази идея, която засега остава само на книга, е единственият лъч надежда за това, че все пак е останал някакъв здрав разум в брюкселските чиновници. Усилията за елиминиране на европейските въглищни централи, преди да постигнат някакъв друг ефект, означават инвестиция на 2 трилиона евро във ВЕИ мощности, батерии и други съоръжения. Всички тези 2 трилиона ще се превърнат в директна инвестиция в икономиката на основния конкурент Китай, който е почти пълен монополист на всички производства, свързани с ВЕИ.

След всички безкрайни приказки за това, че Европа трябва да бъде енергийно, суровинно и всякак независима, крайно време е в Брюксел да си спомнят, че единственият абсолютно независим отвън източник на енергия в рамките на Съюза са добиваните на място въглища. Респективно, най-независимият отвън източник на ток са нашите ТЕЦ, които могат да произвеждат на изключително ниски цени, ако не им се налага да плащат въглеродни емисии.

Европа отделя 6 % от емисиите на парникови газове в международен план и на този етап очевидно никой друг не полага никакви усилия в борба с глобалното затопляне. Вместо да се самонаказваме в една силно конкурентна глобална обстановка, в която сме в изоставаща позиция по куп важни икономически показатели, е крайно време на европейско ниво да се вземат мъдри решения в интерес на обикновените граждани на Съюза, които плащат от джоба си волунтаристичните експерименти на европейската бюрокрация.

Център за конкурентна икономика и индустрия