На какво учи Бойко Борисов младите хора в България?

Напоследък Бойко Борисов обикаля през уикендите страната и проповядва своите разбирания за политиката и своята житейска мъдрост на млади хора – предимно на деца и внуци на гербери, които са неизменна част от административния апарат на общините и на държавата. Седенките на Бойко Борисов под надслов Новите умове имат за цел да форматират бъдещето на ГЕРБ по калъпа на Бойко Борисов. Щом утрото се познава по вечерта, да видим какво ни готви Борисов и каква манджа или каша забърква в главите на новите му умове. Повече от следващия анализ на връстник на новата генерация умове на ГЕРБ:

(На снимката Борисов учи младите пред кмета на Пловдив – един от малкото кметове на големи градове, които са все още с ГЕРБ).

Когато един политик присъства във властта близо две десетилетия, той вече не е просто участник в обществения живот. Той се превръща в пример – независимо дали добър, или лош. Бойко Борисов е кмет на София, три пъти министър-председател, партиен лидер и една от най-разпознаваемите фигури в България. Затова е напълно основателно да попитаме: на какво всъщност учи младите хора неговият политически модел?

Не може да се отрече, че Борисов успява многократно да се върне в центъра на властта след оставки, протести и политически кризи. Но когато погледнем отвъд личното му политическо оцеляване, картината става значително по-мрачна. За много млади българи неговото управление се свързва не толкова с развитие, колкото със съмнения за корупция, непрозрачни обществени поръчки, зависими институции , унизителен език и грабеж от народа.

Един от простите примери за това насочваме към автомагистрала „Хемус“ , която трябваше да бъде символ на модернизацията на Северна България. Вместо това тя се превърна в символ на огромните суми, раздадени предварително, сложните договорни схеми и липсата на завършен резултат. Години наред слушаме за магистрали, километри, строителство и милиарди. После дойдоха разследванията и въпросите за парите около строителството. И тук дори не е необходимо аз да произнасям присъди. Има много по-прост въпрос: когато си управлявал държавата толкова години, кой носи политическата отговорност за начина, по който тя е управлявана?Не може при откриването на всеки нов път заслугата да е твоя, а когато започнат въпросите за парите – изведнъж никой да не е отговорен.

Одитът на Сметната палата показва, че до края на 2020 г. „Автомагистрали“ е извършило плащания за над 672 млн. лева по договори, свързани с участъци от „Хемус“. От тях приблизително 550 млн. лева са аванси, срещу които към момента на проверката не е имало приета работа. За други участъци държавното дружество е получило около 478 млн. лева авансово, въпреки че не е имало приети завършени дейности. Оправданието на Борисов относно всичко бешеабсурдното изказване за щъркелите на пътя,които спират цялата дейност.

После идва „Барселонагейт“.Прокуратурата поиска имунитета на Борисов във връзка с разследването, а той заявява, че няма да го даде доброволно. И точно тук историята става още по-абсурдна, защото хората, които години наред се представяха като алтернативата на модела „Борисов“, в един момент сядат на една политическа маса с него.

ПП-ДБ предлагат специална парламентарна комисия, която да разглежда поисканите имунитети, включително тези на Борисов и Кирил Петков. Комисията бива създадена с подкрепата и на ГЕРБ-СДС, и на ПП-ДБ.И тук вече моят въпрос към Кирил Петков, Христо Иванов и останалите е съвсем прост:

Това ли беше промяната? Защото отстрани изглежда потресаващо удобно. Човекът, срещу чийто модел уж се борят, изведнъж се превърна в човека, без когото не могат да управляват. А когато на дневен ред дойде имунитетът му, се сформира цяла комисия. Младият човек наблюдава всичко това и си прави изводи. Вижда как огромни суми се раздават авансово, как сроковете се променят, как магистралата остава недовършена и как политиците продължават да си приписват успехи. Така постепенно се създава опасното усещане, че правилата са само за обикновените граждани. Правителства падат. Партии се появяват и изчезват. Протести започват и приключват. Политици обещават, че ще го отстранят, а след това сядат да преговарят с него , а медиите не могат да отрзаят случващото се заради огромното влияние на Борисов над тях.

И накрая след всичко това -пак говорим за Бойко Борисов.Може би точно това е неговият най-голям политически талант. И едновременно с това най-лошият пример за младите хора.Защото не може младото поколение да израсне с убеждението, че успехът означава да си недосегаем. Че можеш да оставиш след себе си десетки въпроси, стига да си достатъчно силен политически, за да няма кой да ти поиска отговорите.И най-вече не може да се приема за нормално политикът да се държи така, сякаш държавата е негова собственост.По този въпрос има една стара, крайно вулгарна реплика: „На прост човек кур се набил.“ Тези думи останаха в общественото пространство, защото мнозина разпознаха в тях отношението на властта към гражданите – високомерие, грубост и презрение.

Ако политическият пример показва, че обществените средства могат да бъдат разпределяни без достатъчна прозрачност, урокът към младите е жесток: не е необходимо да си най-способният – необходимо е да си близо до властта. Не е важно да спечелиш честно състезание – важно е някой да избере точно теб. Не е важно кога ще завършиш работата – важно е предварително да получиш парите. Това е остатъка от действията на Борисов и неговите последователи и това е което виждат младите хора от него.

ЗАРА

Bnews.bg