Можачите срещу неможачите: Излизаме от сянката на йес политиката, а евро/атлантици разпалено ни обясняват кое е правилното
Можачите срещу неможачите: Излизаме от сянката на йес политиката, а евро/атлантици разпалено ни обясняват кое е правилното
Не мога да разбера вайкането около стъпките във външната политика.
Излизаме от сянката на йес политиката, която ни нанася репутационни щети и искаме съобразяване с нашето мнение. Нито сме загубили нито позиции, нито ще загубим. Това че не тичаме при първия повик навсякъде и обмисляме последствията, е добър знак за себеуважение. Особено след серията външни министри, които не знаеха къде се намират.
Възпалили се евро/атлантици разпалено ни обясняват кое е правилното. В коалицията на желаещите има желания, които не са за нашата лъжичка. А и „желаещите“ лидери скоро може да не бъдат пожелани от електората в собствените си страни. Даже канцлерът Мерц взе да го стяга старата каска и да разбира, че не може да се воюва с чужди ръце до последния украинец и трябва диалог.
Московският агресор май не се тревожи много от санкциите, въпреки че едва ли потъва в радост. За украинския лидер войната означава продължаване на пълномощията без избори, съпроводено с желанието всички да станем войници на Източния фронт. Докато той разчиства обкръжението си, което периодично е обвинявано в корупция. Но Европа мълчи за тази част от бедите и прогресивно обеднява с надеждата, че през 2030 г. ще победи, ще събере дивиденти от Украйна и репарации от лошата Русия. Тогава жертвите ни ще бъдат оправдани.
Впрочем, не е ясно обаче кой вместо украинската жертва на фона на непрекъснатите му совалки управлява войната и мира в Киев.
У нас за два месеца чудеса няма да станат. Видяхме какво могат можачите. Да изчакаме малко неможачите без излишни войни и истерии.
Валери Тодоров, бивш генерален директор на БНР
Mignews.info
