Голям скандал между Соня Момчилова и Захари Карабашлиев

Обвинения в плагиатство предизвикаха културен скандал между Соня Момчилова и Захари Карабашлиев. Спорът започна във фейсбук и за часове привлече десетки коментари „за“ и „против“ писателя.

Соня Момчилова твърди, че романът „Опашката“ напомня фабулата на руския филм „Зоология“. Карабашлиев отхвърля обвинението. Писателят заяви, че обмисля съдебна защита на името си.

В основата на романа стои историята на жена, на която пораства истинска опашка. Тя е съпруга на кандидат за президент. Семейството се опитва да скрие необичайния факт.

Кандидатурата на мъжа зависи от това опашката да бъде премахната или прикрита. Сюжетът разглежда политическата амбиция, властта и отношението към различността.

Момчилова отправи обвинението като коментар под онлайн статия. Материалът обвинява Карабашлиев, че като главен редактор на „Сиела“ сам издава книгите си.

В статията се поставят въпроси за рекламните бюджети и средствата от държавни и чужди фондове. Авторът посочва и участието на Карабашлиев в инициативния комитет за „Да, България“ през 2017 година.

Момчилова написа в социалната мрежа:

„Пропуснали са момента с бруталното плагиатство на „Опашката“. Този го тестваха и за високи политически позиции, но и така не му е зле.“

След това в дискусията се включи Веселина Седларска, редактор на романа. Тя уточни, че съществува роман със заглавие „Опашката“ от Владимир Сорокин.

Книгата е издадена през 1983 година. Тя разказва за дълга опашка пред съветски магазин. Хората чакат, без да знаят какво ще се продава. Седларска подчерта, че тематиката на произведението на Сорокин е различна. Тя защити Карабашлиев и заяви, че би защитила всеки автор от подобно обвинение.

Момчилова обясни, че не говори за книгата на Сорокин. Тя визира руския филм „Зоология“, чиято фабула според нея тревожно напомня романа. Във филма главната героиня е самотна служителка в зоологическа градина. Тя живее с майка си. Постепенно на жената пораства опашка.

Филмът проследява телесната промяна, отчуждението, срама и реакциите на околните. Героинята се влюбва в лекар. Карабашлиев отговори с дълга публикация. Той посочи, че не познава Момчилова. Писателят заяви, че романът му не е повлиян от руския филм.

„Опашката“ е роман, който не е повлиян от руски филм, който не съм гледал. Карабашлиев посочи, че образът на човек с животински белези съществува от векове. Според него опашки се срещат в митологията, литературата, киното и световната култура. Той изброи филмите „Котките“, „Monkeybone“, „Аватар“, „Thale“ и „Wonder Woman“. Писателят спомена също „Ян Бибиян“ и дяволчето Фют на Елин Пелин.

Карабашлиев посочи скандинавските легенди за хулдра и скoгсра. Това са жени-тролове с кравешки, конски или лисичи опашки. Писателят представи подробно сюжета на „Опашката“. Действието се развива в близкото бъдеще, сред разпадащи се институции и извънредно положение.

Главният герой Павел Панев е драматург в Народния театър. Неговата годеница Невена работи като експерт по човешки права. След завръщане от командировка в Страсбург Невена има опашка. Тя не я приема като болест или аномалия. Павел обаче се чувства смутен и объркан.

По-късно Павел получава предложение да участва в президентските избори. Стар апаратчик му обещава подкрепа и финансово обезпечение.  С приближаването към властта опашката се превръща в политически проблем. Съветниците поставят условие Невена да я скрие, отреже или да изчезне.

Карабашлиев заявява, че е написал първо пиеса със същото заглавие. По думите му той започнал текста на 5 май 2014 година и го завършил през 2016 година. Романът е написан през 2021 година. Писателят твърди, че разполага с датирани варианти и метаданни на текста. Пиесата е режисирана от Явор Гърдев, а главната роля изпълнява Владимир Карамазов. Карабашлиев заяви, че романът развива собствената му пиеса.

В публикацията си той спомена и политическия контекст на романа. Според него творбата разглежда нравствената промяна на човек, обсебен от властта.

Спорът се разви на фона на остри политически оценки и множество реакции в социалните мрежи. Подобни конфликти показват как разделението може да изостри публичния разговор, както отбелязва и [проф. Стивън Пинкър]

В края на публикацията си Карабашлиев заяви, че обмисля да потърси правата си по съдебен път. Той настоя, че мълчанието не е решение и че всеки човек трябва да пази името си.