Безочие: Цънцърова публично проси дарения за някаква си своя нова платформа

Неотдавна „Филтър“ публикува статия, в която разкрива, че депутати от ПП-ДБ са дарили дребни суми на Мария Цънцарова. Бившата водеща в Би Ти Ви беше изгонена в края на миналата година от медията заради нарушаване на журналистическите стандарти, но публично получи защитата на политици от ПП-ДБ. В последно време Цънцарова, която открито подкрепи протестите през 2025 година, организирани от ПП-ДБ, публично проси дарения за някаква си своя нова платформа, озаглавена „Извън ефир“. Даже била събрала близо 50 хил. евро за целта, но й трябвали общо 150 000. Въпросните средства били да се подкрепи независимата журналистика. 

Сега разбрахте ли какви са новите стандарти за свободна и независима журналистика и кога можем да наречем журналистиката наистина свободна и независима? Ще се опитам да ви я дефинирам. За свободна и независима журналистика в България можем да говорим само и единствено в случаите, когато тя подкрепя политиките, каузите и посланията на ПП-ДБ. Истинската свободната и независима журналистика няма да пише демодирани патриотарски текстове за загиналия под старопланинския връх Вола поет Христо Ботев, а ще възпее геройски загиналия на същото място лама Ивайло Калушев – любим учител на деца и юноши. Истински свободната и независима журналистика ще призове да не се провокират различните и ще приветства първия паметник в света на педофилията, издигнат на Петрохан. Истински свободната журналистика в България няма да осмива идеята на служебния премиер Андрей Гюров да даде по 20 евро на закъсали собственици на автомобили заради повишенията на горивата. Журналистическите стандарти по Цънцарова и Лора Крумова не включват въпроси, които не са съобразени с партийната линия на сектата. В заключение журналисти и журналистки от типа Цънцарова и Крумова са талантливи и надарени и е добре да получават дарения за способностите си. Без значение дали от депутати, дали от НПО-та, свързани с чужди държави, или от средностатистически електорални балъци.

В понеделник играха „Левски“ и ЦСКА. Ритаха се като коне пред 30 000 фенове, за радост на един талантлив футболен ръководител какъвто е собственикът на „Лудогорец“ Кирил Домусчиев, както и на 30-те фенове на тима от Разград, които посещават всички мачове на този отбор. Именно заради тези 30 фенове беше издигнат стадион с държавни помощи насред Лудогорието, а местният „гранд“ спечели безпрепятствено рекордните 14 титли в българското първенство. За радост пак на Кирил Домусчиев и на 30-те фенове на отбора, които гледат всички мачове на отбора. Но така е, когато имаме налице надарен футболен шеф, както би се изразил недостижимият майстор на словото Цветан Цветанов. Иначе е нормално надарените да получават и дарове от съдии, а футболни чиновници на всякакво равнище също да чакат дарения от някой надарен собственик. Важно е да имаме жестове. Иначе истинските фенове отдавна ги смятат за маймуни, пардон за овце. Вече стана традиция дербитата между „Левски“ и ЦСКА да се превръщат в кошмар за запалянковците на отбора – символичен гост. Стражари, жандармеристи и всякаква полицейска сган, управлявана от иначе надарения тройкаджия в Юридическия факултет на Софийския университет министър Емил Дечев, държи запалянковците принудително и противозаконно по повече от един час след мача на стадиона при заключени врати. Невиждано унижение за десетки хиляди дарители, които обичат футбола и пълнят стадионите. Излиза, че е по-добре да си привърженик на „Лудогорец“, за да се чувстваш комфортно навсякъде. Да си един от онези 30 покрай хобито на Кирил Домусчиев. Но то и в йерархията на държавното управление е май така, нали? 

Bairak.bg