Брутална липса на професионализъм: Посланието на Сарафов и Денев е, че убитите в хижа „Петрохан“ са заслужили съдбата си

Вчерашното изказване на Сарафов и Денев пред медиите за случая „Петрохан“ е поредният пример не просто за липса на какъвто и да е професионализъм, но дори и на най-обикновена адекватност. Сарафов говори за това колко шокиращо било, че някаква неправителствена организация „сякаш се опитвала да изземе дейността на оторизираните държавни институции“.

Същевременно въпросната дейност на НПО-то не била „богоугодна, в интерес на обществото на държавата и на децата“ (последното натъртено). Преди две години имало проверка на ДАНС, обаче последващата работа била „саботирана“ от родителите на децата, които „предоставили децата си“ на НПО-то и възпрепятствали разследването на „сектантска мрежа за педофилия“ (подадено като реплика от репортерката и потвърдено от Сарафов).

Денев пояснява, че проверката на ДАНС била по получен сигнал от гражданин (един сигнал от един гражданин) и в хода ѝ установила данни за престъпление, като информацията препратила на прокуратурата, понеже не била от тяхна компетентност.

На въпрос на репортерка нормално ли било паравоенна групировка да пази някаква хижа, Сарафов отговаря, че не било, но тези въпроси трябвало да бъдат препратени към бившия министър Борислав Сандов, който да бъде запитан кой и защо сключил договор с тази „паравоенна организация“ да ги оправомощава „едва ли не“ да изземват функциите на държавните институции.

Накрая Денев потвърждава, че въпросният сигнал съдържал твърдения за „сексуални посегателства над малолетни и непълнолетни деца“, „паравоенни структури, които са се разположили на територията на съответната хижа“ и „дейност, така, в истинския смисъл на думата секта не, но, да кажем, отклонения от общоприетите религиозни възгледи“.

1.Изключително фрапантно е, че целият импровизиран брифинг на едни от най-високопоставените длъжностни лица в правоохранителните органи не просто не съдържа и следа от емпатия към близките на жертвите на по всяка вероятност умишлено лишаване от живот, но е посветен почти изцяло на представяне на негативна информация за тях. Дори и да не е целен ефект, това излъчва ясното послание към обществото, ако щете и „между редовете“ (по Сарафов), че жертвите са заслужили съдбата си, защото са „такива и такива“.

2.Като продължение на горното, на брифинга единствено се маркира вероятното убийство, което като първостепенна задача към момента трябва да бъде разкрито и разследвано от подопечните на говорещите институции, а същевременно пространно се коментира дейността на жертвите, която на всичкото отгоре се обвързва и с конкретно назовано политическо лице. Това също излъчва посланието, че разследването на убийството тук всъщност не е първостепенната задача на държавата.

3.Най-меко казано шокиращо е директното обвинение, хвърлено към родителите на децата, които САБОТИРАЛИ разследването на явно счетената за много опасна „сектантска мрежа за педофилия“ по подадения сигнал за такава преди две години. Съвсем логичният въпрос, който изниква, е: ако този сигнал и тогава е счетен от компетентните институции за достоверен, както очевидно го третират сега – две години по-късно, то чрез съдействие на родителите ли е бил единственият възможен начин въпросната мрежа да бъде разплетена?

Т.е. какво ни казват от ДАНС и ПРБ – при достоверна информация за педофилска мрежа с предполагаемо съучастие на родителите на жертвите (защото саботират, нали), то тогава какво – ДЪРЖАВАТА СПИРА ДА РАБОТИ ПО ТАЗИ МРЕЖА ЛИ!? И, важното е да сме живи и здрави, нека си правят онези там каквото си искат в продължение на години, ние сме дотука, защото родителите, видите ли, не ни съдействат. Това не може да бъде характеризирано по друг начин освен или като брутална липса на професионализъм (защото „мрежата“ е оставена две години необезпокоявана), или просто като празни приказки за „педофилски мрежи“. Средно положение няма.

4.По време на целия брифинг единственият цитиран информационен източник за толкова страшната дейност на „организацията“ е въпросният сигнал, подаден до ДАНС. С което не казвам, че информация и от други източници обективно не съществува, защото не знам дали има, или няма, но просто през цялото време говорещите реферират към този единичен „сигнал“. Не е нужно човек да е много врял и кипял в наказателното правосъдие, за да му е ясно, че всеки може да напише всякакъв сигнал за всекиго. Че някой е написал нещо в някакъв сигнал, само по себе си не означава абсолютно нищо.

5.Тук обаче, както вече казах и по-горе, по написаното не е сторено нищо от компетентните институции. Получили сигнал, родителите саботирали, затворили случая. Толкова. И две години по-късно се сещат да развяват сигнала като знаме за „сексуални посегателства над малолетни и непълнолетни деца“, „паравоенни структури, които са се разположили на територията на съответната хижа“ и „дейност, така, в истинския смисъл на думата секта не, но, да кажем, отклонения от общоприетите религиозни възгледи“. Що за абсурд?

6.И ако сексуалните посегателства срещу деца не са от пряката компетентност на ДАНС сами по себе си, да, то паравоенните структури определено са. Какво обаче е обяснението на Денев защо ДАНС не се е занимала с тази нишка на случая? Няма такова. Защо не е отнесла въпроса към БПЦ в частта относно отклонението от общоприетите религиозни възгледи не питам Но защо е оставила тази паравоенна структура две години да изземва функциите на държавата е един съвсем легитимен въпрос, на който отговор Денев не дава. И за това ли са били саботирани от лошите родители, които не давали да се разследват посегателствата спрямо децата им? Какво излиза и тук според казаното от самите представители на държавата, в случая ДАНС – че тя ДВЕ ГОДИНИ ЗНАЕ за окопало се в хижата ПАРАВОЕННО НПО, което безчинства по границата, „изземвайки ѝ правомощията“, но НЕ ПРАВИ АБСОЛЮТНО НИЩО. Пратили някаква преписка в прокуратурата, която отказала да се занимава с нея, и толкова.

7.Кой документ потвърждава казаното от Сарафов, че „паравоенната организация“ е „едва ли не“ „оправомощена“ да изземва функциите на държавата? Къде в крайна сметка фигурира това въпросно едва ли не оправомощаване? Също не е ясно.

В заключение, без да можем да твърдим с категоричност каквото и да е относно самото лишаване от живот на трите жертви или предходната им дейност, можем ясно да идентифицираме впрягането на този тежък криминален случай в поредната институционална атака срещу определени политици и неправителствения сектор като цяло.

Уж опитът на някакво НПО да изземвало функциите на държавата е представен като „едва ли не“ (пак по Сарафов) по-тежко престъпление от тройно убийство. Но пък като виждаме как самата държава се справя с функциите си според казаното от собствените ѝ представители…

Адекватни правоохранителни системи в България очевидно няма. Има само някакви прожектиращи на публиката филмчета от типа я на „Туин Пийкс“, я на „Приказки под шипковия храст“.

Докато истинските сюжети си вървят необезпокоявани.

Андрей Янкулов, бивш прокурор, заместник-министър на правосъдието (2014-2016 г.) и на вътрешните работи (2014 г.)