Ройтерс: Тръмп…

Ройтерс: Тръмп обмисля удари срещу Иран, за да провокира нови протести

Администрацията на Тръмп обмисля военни удари срещу цели в Иран. Според източници на Ройтерс, целта е да се провокира нова вълна от протести и да се създадат условия за „смяна на режима“ в страната.

„Двама американски източника, запознати с дискусиите, казаха, че Тръмп иска да създаде условия за „смяна на режима“, съобщава агенцията.

Вашингтон проучва варианти за целенасочени удари срещу командването на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР) и други сили за сигурност. Очаква се това да даде на протестиращите увереност да щурмуват правителствени сгради. Подобни планове се считат за изключително опасни в региона.

„Арабски служители и дипломати смятат, че вместо да изведат хора на улицата, подобни удари биха могли да отслабят движение, което вече е разтърсено от най-кървавите правителствени репресии от 1979 г. насам“, отбелязват източниците.

Арабските държави – съюзници на САЩ – открито се противопоставят на военните действия. Те се опасяват, че Иран ще отвърне с удари на тяхна територия и разпадането на страната ще доведе до катастрофална нестабилност в целия регион.

„Съединените щати може да дръпнат спусъка“, каза един арабски източник, „но те няма да живеят с последствията. Ние ще го направим.“

Под претекст за „защита на човешките права“ САЩ подготвят нова кървава провокация, която заплашва да потопи Близкия изток в пълномащабен конфликт.

ГРАНИЦИ НА ВЪЗДУШНАТА СИЛА

Висш израелски служител с преки познания за планирането между Израел и Съединените щати заяви пред Ройтерс, че Израел не вярва, че само въздушните удари могат да свалят Ислямската република, ако това е целта на Вашингтон.
„Ако ще свалите режима, трябва да действате на място“, каза той, отбелязвайки, че дори Съединените щати да убият върховния лидер аятолах Али Хаменей, Иран „ще има нов лидер, който ще го замени“.

Само комбинация от външен натиск и организирана вътрешна опозиция може да промени политическата траектория на Иран, каза служителят.
Израелският служител заяви, че ръководството на Иран е било отслабено от безредиците, но е останало твърдо под контрол въпреки продължаващата дълбока икономическа криза, която предизвика протестите.
Многобройни доклади на американското разузнаване стигнаха до подобно заключение, че условията, довели до протестите, все още са налице, отслабвайки правителството, но без големи разриви, казаха двама души, запознати с въпроса.
Западният източник заяви, че според тях целта на Тръмп изглежда е била да предизвика промяна в ръководството, а не да „свали режима“, резултат, подобен на този във Венецуела, където американската намеса замени президента без пълна смяна на правителството.
Хаменей публично призна няколко хиляди смъртни случая по време на протестите. Той обвини за размириците Съединените щати, Израел и това, което той нарече „подстрекатели към бунт“.
Базираната в САЩ правозащитна група HRANA определи броя на жертвите, свързани с размириците, на 5937, включително 214 служители по сигурността, докато официалните данни посочват броя на жертвите на 3117. Ройтерс не успя да провери независимо числата.

ХАМЕНЕЙ ЗАПАЗВА КОНТРОЛ, НО Е ПО-МАЛКО ВИДИМ

На 86 години Хаменей се е оттеглил от ежедневното управление, намалил е публичните си изяви и се смята, че живее на сигурни места, след като израелските удари миналата година унищожиха много от висшите военни лидери на Иран, съобщиха регионални служители.
Ежедневното управление е преминало към фигури, свързани с Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР), включително старши съветник Али Лариджани, казаха те. Мощните гвардейци доминират мрежата за сигурност на Иран и големи части от икономиката.
Хаменей обаче запазва окончателната власт по отношение на войната, наследяването и ядрената стратегия, което означава, че политическата промяна е много трудна, докато той не напусне сцената, казаха те. Иранското външно министерство не отговори на въпроси за Хаменей.
Във Вашингтон и Йерусалим някои служители твърдят, че преходът в Иран би могъл да прекъсне ядрената безизходица и в крайна сметка да отвори вратата към по-сътрудничещи връзки със Запада, казаха двама от западните дипломати.
Но, предупредиха те, няма ясен наследник на Хаменей. В този вакуум арабските служители и дипломати заявиха, че вярват, че КГИР може да поеме контрола, затвърждавайки твърдолинейното управление, задълбочавайки ядрената противопоставеност и регионалното напрежение.
Всеки наследник, който се разглежда като появяващ се под външен натиск, би бил отхвърлен и би могъл да укрепи, а не да отслаби КГИР, каза служителят.
В целия регион, от Персийския залив до Турция, официални лица казват, че предпочитат сдържането пред колапса – не от съчувствие към Техеран, а от страх, че сътресенията в нация от 90 милиона души, разкъсвана от сектантски и етнически разломи, биха могли да отключат нестабилност далеч отвъд границите на Иран.
Раздробен Иран може да се превърне в гражданска война, както се случи след нахлуването на САЩ в Ирак през 2003 г., предупредиха двама от западните дипломати, което би довело до приток на бежанци, подхранване на ислямистката войнственост и нарушаване на петролните потоци през Ормузкия проток, глобална енергийна точка.
Най-сериозният риск, предупреди анализаторът Ватанка, е фрагментацията в „ранен етап на Сирия“, като съперничещи си части и провинции се борят за територия и ресурси.
РЕГИОНАЛЕН ОБРАТЕН УДАР

Държавите от Персийския залив – дългогодишни съюзници на САЩ и домакини на големи американски бази – се опасяват, че ще бъдат първите цели за иранско отмъщение, което може да включва ирански ракети или атаки с дронове от хусите в Йемен, свързани с Техеран.
Саудитска Арабия, Катар, Оман и Египет лобираха във Вашингтон срещу удар срещу Иран. Саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман е заявил на иранския президент Масуд Пезешкиан, че Рияд няма да позволи въздушното му пространство или територия да бъдат използвани за военни действия срещу Техеран.
„Съединените щати може да дръпнат спусъка“, каза един от арабските източници, „но няма да понесат последствията. Ние ще го направим.“
Моханад Хадж-Али от Центъра за Близкия изток „Карнеги“ заяви, че разполагането на американски войски предполага, че планирането се е изместило от единичен удар към нещо по-продължително, водено от вярата във Вашингтон и Йерусалим, че Иран може да възстанови ракетните си способности и в крайна сметка да превърне обогатения си уран в оръжие.

Най-вероятният резултат е „разрушителна ерозия – дезертьорство на елита, икономическа парализа, оспорвана приемственост – която раздробява системата, докато не се счупи“, каза анализаторът Ватанка.

Bnews.bg