Антибиотикът Радев току-що унищожи 4 бактерии, пардон – партии

В човешкото тяло, както е известно на всеки образован човек, съжителстват полезни и вредни бактерии. Едните подпомагат живота, други го саботират, а трети просто се възползват от хаоса. Същото важи и за политиката – тази сложна, често възпалена система, която наричаме държава. От време на време в нея нахлува нещо силно. Рязко. Решително. С претенцията да прочисти организма.

Антибиотик

Той идва с благородната амбиция да унищожи само вредните бактерии. Но както знае всеки лекар, а още повече – всеки пациент, антибиотиците рядко правят разлика. Те действат масово. Без сантимент. И най-напред неволно убиват слабите бактерии. Онези, които не са се размножили достатъчно, които не са се настанили трайно в организма.

Сравнението е цветисто, дори екзотично. Точно като българската политика и езика на онези, които я упражняват. Затова нека го доведем докрай. Според мен спокойно можем да предположим, че току-що на политическата сцена беше приложен нов, мощен антибиотик – Румен Радев. Резултатът? В ход е унищожението на четири бактерии – пардон, партии. БСП, ИТН, „Величие“ и МЕЧ, при най-накрая сбъдналата се заявка на Радев за участие в следващите парламентарни избори, губят реалните си шансове да преминат 4-процентната бариера. Дали това са били полезни или вредни бактерии, оставям на читателя да прецени според собствената си политическа микрофлора. Фактът обаче е клиничен: антибиотикът започна да действа.

Ефектът от подобна интервенция почти винаги води до повишена активност. В този случай – избирателна. Моята прогноза е за над 3 милиона гласували, при около 2,5 милиона на предишните избори. Организмът реагира, когато усети силно лекарство.

В следващия парламент, ако допуснем, че диагнозата ми е точна, ще влязат пет формации: партията на Радев, ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ, „Възраждане“ и ДПС на Пеевски.

Политическият пейзаж ще се подреди не по идеологии, а на лагерен принцип. От едната страна: Радев и ПП–ДБ – лагерът на институционалната морална претенция и градската надежда. От другата: Борисов и Пеевски – лагерът на опита, контрола и дебелата кожа. А между тях – „Възраждане“, в ролята на ухажвана девойка от стар роман: и двете фамилии ще я искат за снаха, всяка с различни обещания и еднакво лицемерие.

Антибиотикът Радев не е панацея. Той не лекува автоматично. Но променя средата. Унищожава. Пренарежда. И след него българската политика вече няма да е същата. Въпросът е дали ще стане по-здрава или просто по-тиха.

Стефан Минчев