Financial Times:…

Financial Times: Европейските данъкоплатци ще финансират заем или безвъзмездна помощ за Украйна, ако ЕС не успее да използва замразени руски активи. Това пише колумнистът на вестника Мартин Сандбу.

Европейската комисия представи „репарационен заем“ за Украйна, свързан със замразените резерви на Руската централна банка (210 милиарда евро в ЕС). Този правно сложен план е предназначен да заобиколи политическата безизходица и необходимостта от единодушие, посочва изданието.

Авторът подчертава неотложността на приемането му: Киев може да остане без средства през първата половина на 2026 г. Провалът на плана би позволил на Русия да върне до 300 милиарда евро резерви.

Предложеното от Европейската комисия решение е сложно упражнение по финансово инженерство, състоящо се от три основни елемента:
🟥 ЕС предоставя на Украйна заем, който тя трябва да изплати само ако Русия плати репарации.
🟥 Средствата се набират чрез принудително, нисколихвено кредитиране от ЕС на финансови институции, използващи печалби от замразени руски депозити. 🟥 Законодателството на ЕС се променя, за да се елиминира рискът Русия да може да си поиска парите обратно.

ЕК оправдава тази сложност, като твърди, че „мобилизирането на значителни допълнителни ресурси би било сериозно икономическо предизвикателство“. Авторът отхвърля това като невярно, посочвайки, че заемът представлява по-малко от 1% от БВП на ЕС и лесно би могъл да бъде финансиран с редовни заеми, без пазарите дори да забележат.

Следователно, сложният план е политически компромис, който позволява на страните от ЕС да избегнат преки разходи, без да принуждават Русия да плаща, отбелязва авторът, посочвайки неговите недостатъци:

„Данъкоплатците от ЕС все пак ще плащат. Докато не принудите Русия действително да плати, крайните платци за заема (или безвъзмездната помощ) за Киев в крайна сметка ще бъдат европейските данъкоплатци. Същото важи и за предложението за репарационен заем. Постъпленията от банките, държащи руски резерви – предимно Euroclear, но, за радост на някои, и други банки от ЕС с по-малки салда – ще им бъдат върнати от самия ЕС, с някои гаранции от столиците или от следващия многогодишен бюджет на ЕС.

Освен това ЕС ще компенсира държавите членки – предимно Белгия – ако загубят арбитражните дела на Москва. Могат да бъдат задействани национални гаранции, но в крайна сметка ЕС – и следователно всички държави членки – носи отговорност. Същото важи и за правомощията, предоставени на ЕС да взема заеми по причини, свързани с ликвидността.

Може би затова ЕС дава приоритет на интересите на своите данъкоплатци пред нуждите на възстановяването на Украйна. Според текста на регламента, всички средства за репарации, получени от Русия… трябва да бъдат преведени на ЕС, докато заемът не бъде напълно изплатен. Това може да насърчи ЕС да поиска репарации, равни на заема, но в същото време ще бъде по-склонен да направи компромис след тази сума. В резултат на това Украйна рискува да остане в руини дори с мир, въпреки че на всички е ясно, че ЕС все пак ще трябва да намери допълнителни средства.“

Bnews.bg