Може ли Особеният управител на Лукойл Пунта Румба да продаде рафинерията в Бургас на някой клошар в Дубай?

28 октомври BNEWS.BG, като най-информираната агенция в България, пише и публикува снимка от летището (виж в коментарите:

В разгара на събирането на приходите шефът на Данните хукна на топло в Дубай. Държавата сериозно закъса с данъчните приходи, които бяха надценени от бюджета, а дефицитът расте и гони 10%, но няма #КОЙ да юрка бирниците да дерат бизнеса и стадото, защото шефът им Румен Спецов хвана самолета за Емирствата.

Културистът бе засечен на летището и сниман от потребител на социалните мрежи. Той предположи, че Специ е получил дар от новия си бос Гуци – вероятно апартамент в някоя резиденция, която Корпулентния строи с краден кеш от липсващите магистрали на България.

Възникват серия въпроси, които вече са окъпани в нова светлина.
Какво ли е правил новият Особен управител на Лукойл България само преди 2 седмици в Дубай? Срещал ли се е с т.н. Таки, Орлин Алексиев или Пеевски там?

Ходи ли често в офисите на дясната ръка на боса на Новото начало в центъра на столицата Мирински и в подземията на Хотел Берлин при Пеевски?

Готов ли е Спецов да прехвърли акциите на Лукойл, на когото му кажат босовете, както направи със задлъжнялата си фирма с над 1 милион лева неплатени данъци, която прехвърли на клошар, който вече май не е между живите?

Николай Бареков

Още нещо за Спецов и „Лукойл“ през особен поглед 🙂
Когато работих в „Малък театър зад канала“ преди 30 години, най-хитовата постановка беше „Българският модел“ от Станислав Стратиев с режисьор Борислав Чакринов, който направи театъра велик (светла им памет и на двамата), но постановката беше сатирична естрада. Аз не я харесвах (падах си по други постановки на Борето Чакринов – като „Хоровод“ на Шницлер, Стоян Камбарев и „Завръщане у дома“ на Пинтър, Маргарита Младенова и „Така познатото сънувано мечтание“ по Тургенев, Здравко Митков, и „Нощта на игуаната“ на Тенеси Уилямс…), защото не обичам публицистиката в театъра и ми стоеше халтурно, но публиката много я обичаше. Беше много остроумна от начало до край, с реплики на Ицко Финци от рода на: „Ще ми хвалят Кевин Костнър, че танцувал с вълци! Да дойде да танцува с българи…“ („Танцуващият с вълци“ беше получил „Оскар“ наскоро).

Сетих се за Станислав Стратиев, защото днес щеше да остане без хляб. Днешният български модел чупи всяко творческо въображение, а ако някой го опише в пиеса или литература, ще изглежда нелепо, преиграно и гротескно – истинска халтура.

Как да мине през ума на Станко Стратиев, че някакви български идиоти ще вземат състезател по културизъм, който е продал на роми фирмата си, за да не плати 1 милион лева данъци на държавата, и ще го направят шеф на НАП.

После, по същата схема – защото е зависим, ще го направят и управител на най-голямата чужда фирма в България, след като я национализират, защото всички останали с акъла си са отказали, понеже подписите им под последващата продажба могат да им струват и животеца, а е твърде вероятно България да бъде осъдена за милиарди след бандитското рейдърство, наредено от САЩ.

Човек на анаболни стероиди, който се снима по пликчета и мускули и който е продал на роми фирмата си, за да не плати данъци на държавата, е турен да събира данъците на същата държава и да ръководи най-голямата фирма, открадната пак от същата държава, с пълното съзнание, че всички нейни граждани ще извадят пари от джоба си, за да платят това малоумие.

Българският модел е бездънен кладенец на изконната българска простотия.

Явор Дачков

(от поредицата Малки нощни текстове, писани в изблик на писателска и журналистическа съвест, които трие безкомпромисно на сутринта)
Колаж – Николай Бареков

Bnews.bg