Гълъб връща към живота Георги Христов

Георги Христов разказа история, достойна за филмова сцена, която го извадила от най-дълбоката депресия в живота му. Случило се след смъртта на майка му през 2017-а. Цяла година певецът не била на себе си от мъка. Един бял гълъб в двора му обаче го спасил и върнал към живота точно в деня на първата годишнина от смъртта на майка му.

Легендарния певец никога няма да забрави датата 19 август 2018г. Тогава той отбелязва първата годишнина от най-голямата загуба в живота си – на своята майка. Павлина си отива от този свят след мъчителна битка с рака, а синът й изживява това изключително тежко. „Много трудно се справих. Имах много мисли, които не бяха подходящи за един нормален човек. Просто изгубих всичко в един момент – така го усетих. И след една година започнах да си давам сметка, че животът трябва да продължи”, разказа Георги Христов в предаването „Животът по действителен случай” по Би Ти Ви. Музикантът изпада в дълбока депресия. „Една година не знаех къде се намирам. Действително! Почти бях спрял да работя. Точно на годишнината й кацна един бях гълъб в двора. На елхата ми. И ме погледна. Няма да забравя, беше 19 август, 18-а година. Отидох при него, приближих се, приближих се и застанахме така (много близо един срещу друг – б.а.). И тогава си казах: „Хей, момче, взимай се в ръце и тръгвай! Ти си длъжен на публиката. Майка ти винаги ще е до теб по един или по друг начин!”, разказа още певецът.

Благодарение на тази среща той идва на себе си и отново стъпва на краката си. „Сега на всеки концерт казвам: „Майко, пея за теб и за всички души на оня свят!”. Те ни чуват, те ни помагат. Добих след това изключителна енергия, което е много странно. Не се уморявам на концерт. Ако не съм казал тези думи, нещо не върви и се сещам, че съм ги пропуснал”, казва още Георги Христов. Той оставя празен стол на първия ред винаги, когато излиза пред публика. Това е столът за майка му.

Певецът никога не е крил близостта с нея. Павлина е най-голямата му почитателка и негова опора през целия му живот. С баща му Стефан искали да правят сина си инженер, но тя никога не го спряла от уроците му по вокално майсторство, което било неговата голяма страст. Жоро обичал и актьорските занимания, като дете играел в доста пиеси, но не кандидатствал във ВИТИЗ, защото имал говорен дефект – не произнасял правилно звуците „с” и „л”. До последно лъжел родителите си, че ще кандидатства в МЕИ, но изпитите за Музикалната консерватория били преди тези в Машинно-електротехническия институт. Когато го приели в Консерваторията, станало ясно, че музиката ще бъде негово поприще. Родителите му не очаквали от него големи успехи на сцената, но когато го видели на големите му концерти, осъзнали, че синът им е избрал правилен път.

По време на тежкото боледуване на майка си музикантът не споделя проблемите си с почти никого. Само веднъж на концерт моли почитателите си: „Да се помолим за моята майчица!“ по време на изпълнението на песента „Майчице”. Тя е посветена на Павлина, синът сам пише текста през 1995г. и това се превръща в един от най-големите му хитове.

Няколко месеца след концерта, на който публиката се моли за майка му, Георги Христов я губи. До днес обаче е убеден, че тя е наблизо, макар да не я вижда, че продължава да го пази и да се грижи за него, както приживе.

hotarena.net