Сглобката на Асен Василев с Бойко Борисов вдигна дълга на България с 26 милиарда лева за 2 години!

Кой разпореди това безобразие с дълга на България? Асене, кажи си, за да то олекне! Две сглобки с участието на цялата сегашна опозиция в тях свършиха цялата работа само в рамките на две правителства.

Наслушахме се на истериите на ДБ-интелектите Мирчев и Божанов. Сутринта Асенчо пак лъже и обяснява колко тежко било финансовото положение на държавата.

Ами, тежко е… Да видим кой какво правеше, преди да започнат обясненията.
Бюджет 2024 беше внесен от Асен Василев и договорен с участието на Теменужка Петкова и Йордан Цонев. Десислава Атанасова също беше там.

ППДБ, ГЕРБ и ДПС. Заедно.

Бюджет 2025 беше внесен от Теменужка Петкова и подкрепен от ГЕРБ, БСП, ИТН и двете формации на ДПС.

А сега малко цифри. От НСИ.

През 2023 г. дефицитът е 2% от БВП, а държавният дълг е 42,39 млрд. лева.

През 2024 г. дефицитът става 3%, а дългът достига 48,85 млрд. лева.

През 2025 г. дефицитът вече е 4%, а дългът достига 68,06 млрд. лева.

За две години държавният дълг е нараснал с близо 25,7 милиарда лева.
То с трупане на дългове и баба може да прави бюджети. Въпросът е кой ще ги връща. Заемите не са приходи, които държавата е изработила. Те са задължения, които трябва да се изплащат.

Обаче има нещо по-тревожно от това. Какви задължения се поемат, има ли осигурени средства за тях и какво реално получаваме срещу парите?
Примерно.
На 2 ноември 2026 г. Сметната палата публикува резултатите от одит на АПИ за периода 2020 г. – 2026 г.
За този период АПИ е поела договорни ангажименти за над 18,2 млрд. лева при разходен ресурс от 11,4 млрд. лева. Разликата е 6,8 милиарда.
При един от договорите първоначалната прогнозна стойност е 18,7 млн. лева. След допълнителни споразумения и уреждане на плащания общата стойност достига близо 396 млн. лева.

НАД 21 ПЪТИ ПОВЕЧЕ!
И не е само този случай.

Сметната палата установява и сериозни пропуски в контрола, забавени плащания и несвоевременно признаване на разходи и задължения.

И вече въпросът не е само колко е дефицитът.
Кой е подписвал договорите? Кой е одобрявал допълнителните споразумения? Кой е следил дали има осигурено финансиране? И кой е допуснал задълженията да не бъдат отчетени навреме?
Одитът обхваща няколко различни управления. Затова отговорността трябва да се търси по конкретни решения, институции и длъжностни лица, а не да се раздава според партийната принадлежност.

През юли 2026 г. ЕС открива процедура за прекомерен дефицит срещу България при прогноза от 4,1% за годината.
Сега правителството предлага бюджет за 2027 г. с планиран дефицит от 3,5% от БВП.
Дали ще постигне тази цел и на каква цена, предстои да видим.

Дефицитът не е число в счетоводен отчет. Има значение дали зад него стоят инвестиции, които създават растеж, или разходи, които оставят след себе си единствено нови задължения.

Има значение и кой е вземал решенията.

Защото, когато се договаряха предишните бюджети, имаше общи пресконференции, благодарности и обяснения колко отговорно се управляват публичните финанси.
Сега същите невнятници обясняват колко тежко било финансовото положение.

Да, тежко е. Само че държавният дълг не се е УВЕЛИЧИЛ с 25,7 МИЛИАРДА ЗА ЕДНА НОЩ.

Бюджетите не са се написали сами. Договорите не са се подписали сами. И никой не е гласувал вместо тях.
Когато се разпределят парите, всичките са отговорни държавници.
Когато дойде време да се плаща сметката, започва издирване на виновните.
Няма нужда от издирване.
Има бюджети, договори, анекси, стенограми, гласувания и подписи.

Политическата отговорност може да се прехвърля. Финансовите задължения обаче не могат да изчезнат с поредните обвинения и пресконференции. Нито от документите и архивите където пише кой ги е направил.

Стелиян Гандев

Bnews.bg