И изведнъж българската „демократична общност“ заобича „Кауфланд“. Защо?

Намерете си някой, който да ви обича така, както българскаката демократична общност заобича „Кауфланд“!

Готови са за римейк на онзи велик филм „Боговете сигурно са полудели“, в който бушмени намериха хвърлена бутилка „Кока-кола“ и решиха, че е небесен дар, нещо свещено, нещо отвъд простата материя (и мизерия) на земното съществуване. Тотем, който променя живота на племето.

Шаманите, вещерите, вуду и джуджу експертите от племето сега вкупом повтарят ритуалния напев: „Знаете ли къде няма Кауфланд, а? Да, в Москва няма Кауфланд. Случайност?“

А българският римейк на „Боговете сигурно са полудели“ ще се нарича „Ботовете сигурно са полудели“, заради еднопластовата и роботизирана реакция в защита на огромната компания.

Припомняме, че до голяма степен, с известни изключения, политическото племе, което сега издига нов тотем на демокацията в образа на глобена глобална корпорация е просто местен, туземен вариант на онези западни активисти, които искат да национализират Space X, а преди време ритуално подпалваха и драскаха по автомобили Tesla, за да протестират срещу Илон Мъск.

Никаква последователна защита на предприемачи и инвеститори, никаква принципна пропазарна позиция не търсете тук. Имаме си работа със сурова бушменска емоция.

Отношението към капитализма и корпорациите се диктува от ситуационни политически и партийни обстоятелства. Ако Кауфланд случайно реши да спонсорира нещо, което нашата гражданиада не одобрява, приказките за „свободния пазар“ и „чуждестранните инвеститори“ ще се изпарят от техните речници като псувните по Пеевски, когато трябва да се сяда в скут.

Владислав Апостолов