Архангелова Задушница е! Спазват се важни обичаи и строги забрани

На 7 ноември църквата почита Св. 33 мчци в Мелитин. Преп. Лазар Галисийски. На този ден е и Архангелова Задушница.

На 7 ноември 2026 г., събота, Българската православна църква отбелязва Архангелова задушница – един от най-важните дни в църковния календар, посветени на молитвата и възпоменанието на починалите. На този ден хиляди хора посещават гробовете на своите близки, палят свещи, поднасят цветя и раздават храна за „Бог да прости“.

Архангелова задушница се отбелязва винаги в съботата непосредствено преди Архангеловден, който е на 8 ноември. Тя е последната от трите големи задушници през годината, наред с Месопустна и Черешова задушница.

В народната традиция денят е известен още като Рангелова или Мъжка задушница. Освен за починалите роднини и близки, на този ден се отдава почит и на загиналите български воини.

Как се отбелязва Архангелова задушница

Според православната традиция денят започва с посещение на църковно богослужение. В храмовете се отслужват заупокойни литургии и общи панихиди, по време на които духовниците отправят молитви за упокой на душите на починалите.

Вярващите могат да подадат в храма бележка с имената на своите покойни близки, които да бъдат споменати по време на молитвите.

След богослужението семействата традиционно посещават гробищните паркове. Гробовете се почистват и подреждат, поставят се свежи цветя, запалват се свещи и се прекадява с тамян.

В много райони на България е запазен и обичаят гробовете да се преливат с вода и вино. Тази практика е част от народните традиции, свързани с почитането на паметта на покойниците.

Особено значение има запалената свещ, която в християнската символика се свързва с вярата, надеждата и духовната светлина.

Какво се раздава за „Бог да прости“
Една от най-разпространените традиции на Архангелова задушница е раздаването на храна в памет на починалите.

Обикновено се приготвят варено жито, питка или хляб, а в подавките могат да бъдат включени плодове, сладкиши, бонбони и други храни. В някои семейства се приготвят и ястия, които покойните са обичали приживе.

Вареното жито има особено значение в православната традиция. То символизира възкресението и надеждата за вечен живот, тъй като зърното трябва да попадне в земята, за да даде нов плод.

Хлябът също е свързан с християнската символика, а виното присъства както в църковната традиция, така и в народните обичаи за помен.

Когато се раздава храна, обикновено се произнасят думите „За Бог да прости“, като се споменава името на починалия. Човекът, който получава подавката, отговаря с „Бог да прости“.

Какво е значението на задушницата

Основният смисъл на Архангелова задушница не е в количеството приготвена храна или в изпълнението на определени народни ритуали, а в молитвата за починалите и съхраняването на спомена за тях.

Според учението на Православната църква молитвата за покойниците е израз на любовта и духовната връзка между живите и починалите.

Затова духовниците напомнят, че поменът може да бъде съпроводен и с милосърдие – например чрез даряване на храна или оказване на помощ на нуждаещи се хора.

В отделни краища на страната се организират общи помени, на които близки, роднини и съседи се събират, за да си припомнят живота на починалите.

Народни поверия и обичаи

С Архангелова задушница са свързани и редица народни вярвания, предавани от поколение на поколение.

В някои райони се приема, че душите на покойниците посещават домовете на своите близки, затова по традиция на трапезата се оставя храна или свободно място за тях.

Съществува и обичай първата хапка от поминалната трапеза да се отделя символично за починалите.

На тази голяма Задушница не се раздава постно. Традицията повелява да подадете агнешко месо така, както на празника на Архангел Михаил се правят курбани с агнешко. Може да замените с пилешко, като е важно да е от сърце и с молитва подадено, а не количеството.

Не се поздравява по пътя за гробищата или там с обичайните поздрави като „Здрасти“ или „Добър ден“. Поздравът към живите, които срещате, е „Бог да прости“.

Жените не бива да перат и да подхващат домакинска работа, за да не разгневят душите на починалите. Единственото, което е позволено да се работи на Архангелова Задушница, е свързано с приготвяне на храната за раздаване и за общата трапеза, която е част от традициите за Мъжка Задушница.

Не се гонят мушички, дошли на общата трапеза за Задушница, тъй като се вярва, че това са душите на починалите близки, които са дошли да ни навестят.

Не се оставя храна върху или до гробовете на починалите близки. Подавките са за живите, те да споменат починалия, а не за мъртвите. Погрешно в някои части на страната има традиция храната да остава до гроба, след като живите си тръгнат, което само привлича ненужно животни и нито е по канон, нито по църковна повеля.

Не се започва хранене на обща трапеза за тази голяма Задушница, преди да се остави първата хапка на земята и да се излее първата глътка пак там с думите „Бог да прости“.

Не се пропуска молитвата, която именно е за душата на починалия, заедно с църковната свещ и тамянът. Другото, което се прави, е за живите, не за мъртвия.

Забраняват се кавгите и ругатните, забранено е да се злослови, да се влиза в спорове, да се ядосва или да се говорят лоши думи за починалите и живите.

Св. 33 мчци в Мелитин. Преп. Лазар Галисийски

Преп. Лазар бил роден в Магнезия (Мала Азия). Той рано почувствал призвание към иночески живот. Отишъл в Йерусалим да се поклони на светите места и там постъпил в обителта на преподобни Сава, където прекарал 10 години.

След това се върнал в отечеството си и започнал тежък подвижнически живот в една необитаема планина в Галисия. Там построил храм „Възнесение Христово“, а около храма издигнал стълб, на който прекарал много години в молитва и всевъзможни лишения. По-късно тук бил основан Галисийският манастир. Лазар живял в половината на ХІ век.

В съшия ден се празнува паметта на 33 мъченици, пострадали в Мелитин, през времето на император Диоклетиан.

Всички те били от областта Кападокия. За първия от тях, Йерон, се знае, че бил от Тиана в Кападокия. Имал двама братя. От малки останали без баща, майка им ги отгледала и възпитала в християнската вяра и добродетели. Те станали пример за мнозина, които повярвали в Спасителя Христос.

Но когато започнало гонението при император Диоклетиан, Йерон, братята му и още 30 други християни били заловени и обвинени, че проповядвали друга вяра и отклонявали много хора от официалния култ, което се смятало за държавна измяна. След ужасни изтезания всички били обезглавени през 298 г.

Последвайте ни във Фейсбук