Тайните съюзи и властовите лабиринти на Слави Бинев

В бурната, често кървава и безскрупулна хроника на българския преход фигурата на Слави Бинев заема особено място. Докато повечето силови играчи от 90-те години на миналия век останаха завинаги затворени в криминалните сводки или намериха преждевременна гибел в уличните войни, бившият европейски шампион по таекуондо успя да направи рядко виждан цивилизационен скок. Бинев извървя пътя от мутренския шепот в зората на демокрацията до червените килими на Европейския парламент, висшите етажи на международния спорт и мистичните дебри на църковното архонтство.

Той не бе обикновен ресторантьор или редови политик. Слави Бинев представляваше неформална институция – човек с вроден усет за пресечните точки между генералите от бившата Държавна сигурност, банкерите на прехода, бойците от улицата, бохемския елит и европейските политически лидери. За да се разбере истински мащабът на неговия живот и драматичният му финал, погледът трябва да се насочи към неговите убежища, затворените му кръгове и паяжината от влияние, която оплиташе десетилетия наред. Наричаха го архитектът на сенчестия консенсус. Той наистина беше един от големите играчи, които градяха мостове и търсеха разбирателство, за да пробиват напред. И не на последно място. Много важна е семейната среда, оформила този наистина изключително различен профил на човек с голям размах, действал смело, дръзко, мащабно. И когато трябва – внимателно и с бели ръкавици.

Семейната траектория – между бащините амбиции и литературния корен на майката

Родословието на Слави Бинев крие интересни детайли, които до голяма степен обясняват както интелектуалните му амбиции, така и лекотата, с която се движеше сред старата софийска номенклатура и интелигенция.

Баща му Пенчо Бинев е технократски ориентиран човек, който държи изключително много на класическото образование и дисциплината. Именно той насочва сина си от много ранна възраст към спорта и чуждите езици. Негова е заслугата Слави да бъде записан първо в елитното 47-о спортно училище „Емил Марков“ (където започва да гради дисциплина и физическа подготовка), а паралелно и впоследствие да изучава усилено чужди езици.

Майката на Слави Бинев произхожда от стар и много уважаван род с дълбоки следи в българската култура и литература. Дядо на бъдещия евродепутат по майчина линия е известният детски писател и поет Георги Караджов, който е автор на популярни детски приказки и стихове от средата на миналия век. Майката израства в артистична и бохемска софийска атмосфера, сред книги, поезия и столични интелектуалци. Именно тя възпитава у Слави слабостта към литературата, изобразителното изкуство и колекционерството на антики и икони. Бизнесменът не пропускаше да подчертае пред близки приятели, че в семейството му е имало култ към образованието, духовността и взаимното уважение, а майка му е била моралният коректив и балансьорът на строгия и взискателен баща. В същото време родителите му не са публични фигури от сензационната хроника на прехода и винаги са стояли настрани от шума около бизнеса му със заведения, медийните скандали и силовите войни от 90-те. Те обаче му дават нещо изключително важно за средата, в която Слави Бинев израства – интелектуален тил и достъп до софийските градски среди, благодарение на които той никога не бе възприеман просто като момче от улицата, а като човек със солидно градско потекло.

Еволюцията на крепостите: от ловния дом на Кубадински до луксозния палат в Гърдова глава

В продължение на години личното убежище на Бинев бе легендарната къща в столичния квартал „Бояна“ – бившата резиденция на члена на Политбюро на ЦК на БКП Пенчо Кубадински, разположена в непосредствена близост до правителствената ул. „Секвоя“, която е емблематична за старата номенклатура отпреди 10 ноември 1989 година. Там Бинев съжителства с масивната дърворезба и богатата сбирка от ловни трофеи на партийния велможа. С времето обаче амбициите и представата му за личен комфорт и сигурност надхвърлят границите на социалистическия ловен разкош.

Така, след като не успява да купи имота на Кубадински, Бинев се мести в новоизграден палат в престижната местност Гърдова глава. Новият му дом е замислен и реализиран като ултрамодерна частна резиденция без аналог в столицата. На първо място това е една от първите модерни сгради, които наричаме умни или интелигентни (Smart/Intelligent Buildings). Акцентът е върху автоматизацията и технологиите: дистанционен контрол, сензори, интернет на нещата (IoT) и системи за сградно управление (BMS – Building Management System), които сами оптимизират отопление, климатизация, осветление и сигурност. Същевременно с това сградата с разгъната застроена площ около 1500 квадратни метра е изпълнена по всички изисквания на така наречените зелени и устойчиви сгради с фокус върху екологията, материалите и ниското въздействие върху околната среда (сертифицирани по стандарти като LEED или BREEAM). Имението разполага с впечатляващ вътрешен частен закрит басейн със специална система за изкуствени насрещни вълни за тренировки, огромна самостоятелна зала за билярд с професионални маси, където Бинев посрещаше доверени партньори за дискретни игри, както и собствен вътрешен луксозен асансьор, свързващ етажите на масивния дом.

Особено място заема библиотеката, която едновременно е светилище за именития си собственик и място на фаталния финал. Обзаведена с масивно дърво, скъпи кожени кресла, ценни исторически томове, редки икони и църковни артефакти, тя служи и за провеждане на най-секретните разговори на четири очи. По ирония на съдбата именно сред рафтовете на тази библиотека, в сърцето на собствената му непристъпна крепост, Бинев намери смъртта си при внезапно покушение – застрелян с куршум в главата на фона на неразчистени финансови лабиринти.

Уличната гвардия и сенките

Въпреки рафинирания си образ на дипломат и архонт в по-късните години Бинев никога не скъса органичната си връзка със силовия контингент. За разлика от повърхностните анализи, свързващи го механично с простреляния още преди десетилетия Димата Руснака, реалните оперативни фигури около него бяха съвсем различни.

Една от най-ярките фигури в най-близкото му обкръжение бе Калоян Стоянов-Цимбика. Бивш боксьор от школата на ЦСКА и дългогодишен лидер на „червената“ агитка, Цимбика е човек с легендарна репутация на уличен играч без страх. Връзката между Бинев и Цимбика беше непоклатима. Стоянов свободно влизаше в дома му, ползваше се с неограничено доверие и отговаряше за силовия тил и дискретната охрана в периоди на изострени конфликти и преразпределение на територии.

Друга могъща фигура, с която Бинев неизбежно пресичаше пътищата си в зората на мащабната икономическа експанзия, бе Мирчо Петков, по-известен като Мирчо Циганина. Мащабните операции около Държавния резерв, приватизационните сделки и зърнените баланси в края на 90-те и началото на новия век гравитираха около фигури с влиянието на Петков. Макар и никога публично афиширана, тяхната близост осигуряваше на Бинев солиден тил в търговията и връзките с крупни провинциални икономически фактори. В същата орбита попадат и съратници от бойните спортове като Димитър Джамов.

В обятията на генералите: митичният кръг „Монтерей“ и Петя Славова

Най-голямата сила на Слави Бинев бе умението му да спечели доверието на архитектите на българския преход – генералите и дипломатите от бившата Държавна сигурност, които всяка седмица се събираха на легендарните обеди в ресторант „Монтерей“.

Едно от най-дълбоките и формиращи приятелства на Бинев бе с Чавдар Чернев. Бивш шеф на Софийското градско управление на МВР веднага след промените на 10 ноември 1989 г., полковник от Държавна сигурност и водеща фигура в митичния кръг „Банкя“. Чернев е един от менторите на прехода в сянка с влияние в петролния и банковия бизнес и ранен покровител на редица политици, включително на Бойко Борисов. За Бинев Чернев е духовен наставник в сложната наука на невидимата власт. Той е редовен събеседник на Слави по време на дълги обеди в ресторант „Батенберг“ и вечери в резиденцията му, помагайки му да навигира невредим между враждуващите кланове в МВР и бизнеса.

Истинският патриарх на задкулисието – генералът от разузнаването, бивш външен министър и зам. министър на вътрешните работи Любен Гоцев, също изпитва подчертан респект към енергията и комбинативността на Бинев. Гоцев вижда в младия и комбинативен ресторантьор мост към новата икономическа реалност. За Бинев благословията на Любен Гоцев и неформалният достъп до ядрото на „Монтерей“ действаха като универсален охранен лист срещу всякакви опити на изпълнителната власт да смаже бизнес империята му.

Именно по линия на гравитацията около кръга „Монтерей“ и общите връзки с Чавдар Чернев се разви и забележителната близост на Слави Бинев с шефката на „Инвестбанк“ Петя Славова. Семейната връзка между тях е публична тайна в столичния хайлайф. Бинев и банкерката споделят общи бизнес и финансови интереси – от кредитиране на мащабните развлекателни проекти на групата РИК-Г до съвместни срещи на най-високо държавно ниво. Славова е чест гост в неговите затворени компании, а финансовият й ресурс е решаващ фактор за стабилността на проектите му.

Топографията на софийската нощ: храмовете на бохемата

Икономическата група РИК-Г и контролираните от Бинев заведения са истинският декор, върху който се пишеше неформалната история на България. Клуб БИАД на знаковата централна столична улица „Г. С. Раковски“ е неформалният център на нощна София. Тук държавната власт се срещаше с шоубизнеса. В червените сепарета, зад тежките завеси на ВИП залите, министри от СДС, червените барони от БСП и новите лица от НДСВ вдигат наздравици, докато на сцената се изреждат тогавашните величия на попфолка.

В същото време естетското убежище на Слави Бинев е клуб „Дали”. В изискания пиано бар с репродукции на Салвадор Дали, селектирани малцови уискита и дим от пури Бинев събира юристи, писатели, художници и чуждестранни дипломати, водейки разговори за геополитика и консервативна философия.

Политическият тандем: интелектът, правото и опозицията

Слави Бинев умееше да привлича и събира до себе си нестандартни, ярки и полемични фигури от целия политически спектър. Сред тях безспорно бе първенството на Любен Дилов-син. Той е най-дългогодишният стратегически приятел и идеолог на Бинев още от зората на движение „Гергьовден“. Точно Дилов е интелектуалният двигател зад медийните и политическите ходове на Бинев. Двамата бяха неделими по време на безкрайните нощи в клуб „Дали“, а Дилов бе човекът, който му помогна да трансформира влиянието си от нощния живот в легитимен политически капитал.

Емил Димитров-Ревизоро е другият най-близък довереник на Слави Бонев. Бившият шеф на агенция „Митници“, депутат и по-късно министър редовно гостува в резиденцията му. Освен общата страст към пурите, битките срещу монополите и твърдия мачовски стил двамата имаха много други общи теми, а Ревизоро е ключовият експертен съветник по въпросите на сивата икономика и контрабандните канали.

Макар и на пръв поглед коренно различна като политически профил, Татяна Дончева поддържа трайни и уважителни отношения с Бинев. Свързва ги общият непримирим тон срещу полицейщината, задълбочените анализи на съдебната власт и слабостта към изкуството. Дончева ценеше факта, че Бинев никога не се преструваше на различен от това, което е.

Тандемът с Алексей Петров и партия ГОРД

Най-острият политически период за Бинев настъпва след 2009 г. с идването на власт на ГЕРБ и първия кабинет на Бойко Борисов. Враждата между Бинев и Борисов имаше стари корени още от карате залите и спортните структури на 90-те. Но най-много тежи сянката на случайника Цветан Цветанов, когото Слави Бинев наричаше интелектуална зелена еуглена. Полиглотът се отнасяше с нескрита ирония към тази особено активна амбиция, съчетана с бездарие и липса на елементарни познания.

След ареста на бившата барета и съветник в ДАНС Алексей Петров-Трактора при акция „Октопод“ през 2010 г. Бинев открито застана на негова страна. По едно време между двамата дори се оформи мощен опозиционен съюз. Слави Бинев използва европейската си трибуна в Брюксел, за да алармира международните институции за полицейски репресии и политическа саморазправа в България. В координация с кръговете около Алексей Петров Бинев основа през 2012 г. движението и партия ГОРД (Гражданско обединение за реална демокрация). Проектът имаше за цел да консолидира недоволните от авторитарния модел на ГЕРБ бизнесмени, бивши военни и общественици, разполагайки с мощна логистична и финансова подкрепа. Впоследствие обаче отношенията им охладняват, като причината за това са опитите на Алексей Петров да доминира и да издава заповеди в партията на Слави Бинев.

Брюкселската одисея – Фараж и европейските консерватори

Владеещ свободно английски, френски и руски език, като евродепутат в два мандата (2007–2014 г.) Бинев разгръща мащабна международна дейност. В редиците на групата „Европа на свободата и пряката демокрация“ (EFD) той изгражда тесни връзки с ключови фигури от европейската суверенистка вълна. Личен негов приятел е лидерът на британската UKIP и архитект на Brexit Найджъл Фараж. Двамата нееднократно държаха съвместни речи срещу брюкселската чиновническа бюрокрация. Влиятелният италиански политик от „Северна лига” и бивш министър в кабинета на Силвио Берлускони Франческо Сперони, острието на италианската десница Марио Боргезио, с когото споделят общи консервативни виждания за защитата на християнска Европа и водещият датски консервативен депутат Мортен Месершмит са другите най-близки сподвижници на Бинев.

В битността си на евродепутат Слави Бинев редовно организираше грандиозни визити на български журналисти и общественици в Европейския парламент. Гостите му бяха посрещани с мащабни приеми и луксозни вечери в най-изтъкнатите ресторанти около брюкселския площад „Гранд Плас“. В една от най-коментираните делегации Бинев заведе в Брюксел колоритния иподякон Атанас Стефанов (по-късно придобил национална известност като кандидат за вицепрезидент от движение „Истината и само истината“). Присъствието на духовника в европейските кулоари предизвика сензация – смесицата от православна символика, гръмки речи и директни нападки срещу брюкселския либерален елит бе класически пример за стила на Бинев – да разчупва понякога протокола със зрелище и провокация.

В по-късни времена, като вицепрезидент на Европейския таекуондо съюз (ETU), бившият вече политик има статут на световен спортен дипломат. Той се ползва с изключителното лично доверие на президента на Световната федерация по таекуондо (World Taekwondo) д-р Чънг-уон Чо. При визитите си в Сеул Бинев дори е посрещан с държавни почести. Благодарение на това влияние той води в България исторически домакинства на световни първенства и олимпийски квалификации, утвърждавайки София на картата на световните бойни изкуства.

Слави Бинев остава в историята като една от най-ярките и противоречиви личности на българския преход. Той живя по свои собствени правила – доказвайки, че в България истинското влияние принадлежи на онези, които умеят да управляват сенките, без да свалят костюма на победители.

Иво Димитров, Филтър