Борисов атакува Радев след сделката на Тръмп за руския петрол

Новината, че Доналд Тръмп се е договорил с Владимир Путин за милиони тонове руски дизел, предизвика остра реакция и в България. Малко след обявяването на сделката лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов атакува правителството и управляващото мнозинство за решението от 23 септември да бъде премахнато временното ограничение върху износа и вътреобщностните доставки на нефтопродукти, основно дизел и авиационно гориво. Според него държавата е трябвало да задържи наличните количества за българския пазар, вместо да позволява продажбата им навън.

Поводът е рязката промяна във Вашингтон. Тръмп съобщи след разговор с руския президент, че Москва ще пусне незабавно над 300 хил. тона дизел на американския и световния пазар, още 500 хил. тона през ноември и 1 млн. тона непосредствено след това. При подходящо състояние на руските рафинерии се предвиждат и допълнителни 3 млн. тона. Американското финансово министерство вече издаде временно разрешение за сделки с руски дизел, като целта на администрацията е да свали силно поскъпналите цени на горивото.

Именно това даде повод на Борисов да върне разговора към решението на българския парламент. „Тогава предупредих публично, че освобождаването на износа на нафта е груба грешка, която ще донесе големи печалби за определени търговци за сметка на потребителите“, написа той. Според лидера на ГЕРБ държавата е поставила интереса на износителите над този на земеделци, транспортни фирми, предприятия и останалите потребители.

Борисов формулира тезата си още по-остро: докато други държави търсят начини да увеличат собствените си доставки, България е премахнала пречките гориво да напуска страната. „Кой има интерес от това? Със сигурност не българските производители и потребители“, написа той, като обвини управляващите, че обслужват печалбите на ограничен кръг търговци.

В публикацията си лидерът на ГЕРБ многократно определя кабинета, парламента и „Прогресивна България“ като  политически проект на Румен Радев. Това е политическа оценка на Борисов, а не институционален факт. Самото решение от 23 септември е внесено от Министерския съвет и е прието със 121 гласа „за“, 42 „против“ и 23 „въздържал се“. Всички 121 гласа в подкрепа идват от управляващата „Прогресивна България“. Срещу премахването на ограничението гласуват депутати от „Демократична България“, „Продължаваме промяната“, „Възраждане“ и трима представители на ГЕРБ-СДС.

Историята обаче има и втора страна. Правителството защити отмяната на забраната с конкретни числа. Към 3 септември в „Лукойл Нефтохим Бургас“ е имало около 50 хил. тона дизел, определени от властта като излишък спрямо нуждите на вътрешния пазар. Стойността им е изчислявана на приблизително 73,2 млн. долара. При продължаване на производството през октомври задържаният продукт е можел да достигне стойност около 197 млн. долара.

Заместник-министърът на икономиката Михаела Карадимова тогава подчерта, че рафинерията работи приблизително на 90% от капацитета си и първо трябва да обезпечава потребностите на българските граждани и бизнеса. Едва количествата над това потребление, според позицията на кабинета, следва да бъдат продавани навън. Аргументът беше, че продължителното задържане на готов продукт в резервоарите създава финансов и технологичен проблем за предприятието.

Вторият мотив беше свързан със санкциите. Ограничението беше въведено през октомври 2025 г., когато съществуваше риск санкциите на САЩ срещу групата „Лукойл“ да засегнат работата на бургаската рафинерия и вътрешните доставки. До септември 2026 г. ситуацията се промени след получени дерогации от американските и британските власти. Именно това според Министерския съвет е премахнало част от причините забраната да остане в сила.

Борисов обаче предупреждаваше за друг риск – не дали дизел има в резервоарите днес, а какво ще стане при нов световен недостиг след няколко седмици. Още на 27 септември той заяви, че при продължаващата война с Иран свободният износ може да доведе до дефицит и до ново поскъпване. Няколко дни по-късно отново нарече решението „груба грешка“ и настоя произведеното при по-ниски цени гориво да бъде предложено първо на българския пазар.

Сделката на Тръмп с Путин придаде нов политически заряд на този спор. САЩ се оказаха принудени да разрешат руски дизел в момент, когато средната цена там достигна около 6,28 долара за галон и е с приблизително 70% над равнището отпреди година. Вашингтон очаква допълнителното предлагане да охлади пазара, макар независими енергийни анализатори да предупреждават, че първите количества сами по себе си едва ли ще предизвикат драматичен спад.

Това обаче не доказва автоматично тезата на Борисов, че България непременно ще остане без гориво заради отпадането на забраната. Американският и българският пазар имат различна структура, а бургаската рафинерия произвежда повече дизел, отколкото страната потребява при нормална работа. Същественият въпрос е дали при остър международен недостиг държавата разполага с достатъчно механизми да гарантира, че вътрешният пазар ще остане приоритетен.

Точно това е и сърцевината на политическия спор. Кабинетът твърди, че износът засяга излишни количества и че задържането им вреди на нормалната работа на „Нефтохим“. Борисов настоява, че в момент на световна дизелова криза днешният „излишък“ може да се превърне в утрешен стратегически резерв, а продажбата му навън да остави България принудена впоследствие да купува по-скъпо.

България остана сред държавите с относително евтини горива в Европейския съюз, но едновременно с това беше сред страните с най-бърз ръст на цените. През август индексът на горивата и смазочните материали за личния транспорт беше с 34,5% над равнището година по-рано, а дизелът поскъпна с 13,5% само за месец.

Затова спорът вече не е абстрактен. Ако международният недостиг продължи, всяко количество готов дизел придобива по-голяма стойност. За търговците това означава възможност за силни експортни маржове. За държавата – избор докъде да остави пазара свободен и от кой момент енергийната сигурност трябва да получи предимство.

Тръмп направи своя избор – временно отвори американския пазар за руски дизел, въпреки санкционната  политика спрямо Москва, защото цените у дома се превърнаха в икономически и  политически проблем. Борисов използва същата  новина, за да постави отново въпроса защо България в същия момент премахна ограниченията пред собствения си износ.

Отговорът дали решението от 23 септември е било икономически разумно или твърде рисково няма да дойде от политическите декларации, а от това какво ще се случи с наличностите и цените през следващите седмици. Ако вътрешният пазар остане напълно обезпечен и цените започнат да падат, аргументът на правителството ще получи тежест. Ако дизелът продължи да поскъпва и страната се окаже принудена да търси скъп внос, предупреждението на Борисов ще бъде неизбежно върнато на масата.