Нешка Робева: Какви мАже е имала тая България, сега нема такива!

Има ли случайни съвпадения? На 3 октомври 1911 г. е родена българската пророчица Ванга. Веднъж, „вгледана“ в невидими за нас времена, възкликна: „Какви мАже е имала тая България, сега нема такива!

Днес България приема един от тях.

През тези дни не спирам да мисля за трагичната съдба на България.

Самуил и неговите воини. Исках да публикувам клипа, но не умея и затова помолих моя стар танцьор и колега да го направи. Той написа и силно вълнуващ текст. Връщам се 24 години назад. Когато за първи път чух изпълненията на „Исихия“, идеята за „Орисия“ се появи спонтанно. Нощи наред слушах тази музика. Дни и нощи пред очите ми бяха избитите 60 000 воини от агаряните и думите на монах Исай: „И нямаше княз, който да поведе народа“.

Дълбокият драматичен глас на Васил Михайлов… Звънът на оковите… И един куплет, изпят с целия трагизъм на оковани, но непречупени мъже. „Ой те Земьо, църна майко, от изник си ми заплакала…“ Или „Господи возвах тебе – услиши мя…. Услъйши мя Господи…“. Услъйши мя, Господи. „Орисия“. Спомням си въпроса на френския продуцент: „Г-жа Робева, толкова ли е трагична съдбата на Вашия народ?“.

Разказах му историята на Самуиловите воини… 700 години! Години на две робства… Шест месеца „Исихия“ (група, с която Нешка Робева създава танцови спектакли – б.р.) правиха музиката – без ноти, без модерна техника – музика, бликаща от сърцата им. Постановката на спектакъла вървеше изключително трудно, танцьорите не можеха да възприемат музиката. Те разбираха фолклора. С музиката на „Исихия“ не можеха да се разберат. Спомням си, работехме в залата – на Мартин Мочков възложих да направи танца, разглеждахме картината на Светлин Русев „Самуиловите воини“, скулптурната композиция на Любомир Далчев. Мая Вапцарова разказваше легендите за ослепяването и придвижването на окървавената войска през горите, ориентирайки се по мъха на дърветата, белите кърпи върху ослепените лица, езикът на слепите – обществото на просяците… Не, това не можеше да бъде танц, това беше преживяване на драмата, болката, падане, подем, издигане… Безсмъртие… Мартин го усети, предаде го на момчетата, те го представиха…

Не зная има или няма случайности – „Исихия“ се появи изневиделица, след едно предателство, и просто ни поднесе „Орисия“. Спомням си една вечер, работехме до късно, когато телефонът звънна – беше Евгени (ръководителят на групата), който с разтреперан глас ми каза, че са в студио – записват „Самуиловите“, когато чул по радиото, че това е денят, в който са ослепени воините на Самуил. Случайност ли беше?!

Днес България приема един от своите достойни синове – цар Самуил.

Приема и неговите воини… Дано ни простят.

Нешка Робева