Руските олигарси и държавни служители изпращат близките си в чужбина поради страх от всеобща мобилизация

Руснаците все повече се страхуват, че президентът Владимир Путин може скоро да разпореди нова масивна мобилизация за войната в Украйна след парламентарните избори през този уикенд.

Този страх обхваща и длъжностни лица в Кремъл и военните центрове за набор, които през последните месеци са се опитвали да откриват банкови сметки в чужбина и да прехвърлят активи в чужбина, като същевременно насърчават приятели и роднини да напуснат Русия, както показват документи, с които разполага Bloomberg News.

Макар Путин да отрича, че има такива планове, европейски служител по въпросите на сигурността твърди, че Русия се готви да мобилизира още 300 000 мъже в армията до края на годината. За разлика от предишната мобилизация през септември 2022 г., която предизвика рязко нарастване на тревогата сред населението и накара десетки хиляди да избягат от Русия, този път може да няма официално обявление. Причината е, че Кремъл тихо е изградил цифровата инфраструктура за мобилизация на хора в армията, като същевременно е затворил потенциалните пътища за бягство.

В петък започват тридневните избори в първите парламентарни избори в Русия от началото на пълномащабната инвазия през 2022 г. Очаква се „Единна Русия“, която води кампания като партията на Путин, да запази мнозинството в Държавната дума, което държи от 2003 г. насам, в изборите, които са строго контролирани от Кремъл. Русия понася огромни загуби, без да постига значителен напредък на бойното поле в Украйна, където, според Путин, са разположени около 700 000 войници. Кремъл трябва да набира около 400 000 души всяка година, за да попълни редиците на армията, и разчита предимно на предлагането на огромни бонуси за набиране и щедри заплати, за да убеди хората да подпишат военни договори. Но с войната, която навлиза в петата си година, има признаци, че резервът от доброволци започва да се изчерпва.

Според Янис Клуге, анализатор в Германския институт за международни отношения и сигурност в Берлин, въз основа на данни от бюджета руските региони са набрали около 234 000 нови войници по договор между януари и август. За сравнение, през същия период миналата година те са били около 260 000, написа той в Substack. Русия преструктурира военните комисариати, за да се справи с нарасналия поток от новобранци, заяви европейският служител, който пожела да остане анонимен, тъй като въпросът е деликатен. Рекламните кампании в Русия призовават мъжете да сключват военни договори, за да избегнат перспективата за принудителна мобилизация.

Путин определи предупрежденията за мобилизация след изборите като „пълна глупост“

и част от западната информационна кампания срещу Русия.

Според източник в Москва, запознат със ситуацията, всяка седмица в Украйна загиват около 1 000 руски войници, без да се броят ранените. Русия се нуждае от повече войски на фронта, а качеството на наличните новобранци е изключително ниско, каза източникът, който пожела да остане анонимен, тъй като въпросът е деликатен.

Генералният щаб на Украйна съобщи във вторник, че досега през тази година 301 000 руски войници са били убити и ранени, като месечните загуби са достигнали 42 000 през юли и август. Страната се бори със собствените си проблеми с личния състав, като около 1,5 милиона мъже са в полицейските списъци за издирване заради укриване от военна служба, а около 200 000 украински войници са отсъствали без разрешение. Bloomberg News не може да провери независимо тези твърдения. Нито Русия, нито Украйна публикуват официални данни за броя на жертвите сред собствените си войски.

Путин продължава да се стреми към пълен контрол над източната украинска област Донецк, където руските сили провеждат изтощителни атаки, за да се опитат да превземат крепостния пояс от градове, които не са успели да завладеят в боевете от 2014 г. насам. Украйна отхвърля искането му да отстъпи територията като част от споразумение за прекратяване на войната.

В телевизионно обръщение към нацията в сряда Путин направи пряка връзка между изборите и войната.

Останалите четири партии, които вероятно ще спечелят места в парламентарните избори, подкрепят войната и няма истинска опозиция. Когато кампанията на партията „Яблоко“ под мотото „за мир и свобода“ изглеждаше достатъчно популярна, за да прескочи 5-процентния праг за влизане в Държавната дума, тя беше изключена от избирателните листи от Върховния съд на Русия за предполагаеми нарушения на изборните правила.

Кремъл вероятно ще съсредоточи усилията си за мобилизация в регионите, които показаха най-голяма подкрепа за Путин на изборите, според Екатерина Шулман, политолог от Берлин, работеща в Центъра „Карнеги Русия-Евразия“. „В местата, където бяха демонстрирани лоялност, дисциплина и административна ефективност както от избирателите, така и от властите, биха могли да бъдат мобилизирани повече хора“, каза тя. „Ако са се справили добре с изборите, те могат да се справят добре и с мобилизацията в своя регион.“

Европейски правителствени служители твърдят, че Путин все още не е взел окончателно решение относно мобилизацията. Негативната обществена реакция към мобилизацията на 300 000 резервисти през 2022 г. остава запечатана в паметта на притеснените служители в Кремъл.

Докато тогавашната мобилизация разчиташе на връчването на хартиени призовки на призивниците, руският цифров „Единен военен регистър“ вече автоматично се свързва с данъчните служби, полицейските бази данни, медицинските досиета, регистрите за собственост и граничния контрол.

Съгласно актуализираните разпоредби електронната призовка се счита за законно връчена седем дни след публикуването ѝ в онлайн портала, независимо дали получателят я отваря или не. Веднага след публикуването на призовката в граничните пунктове влиза в сила автоматична забрана за напускане на страната, за да се попречи на хората да напуснат Русия.

За всеки, който не се яви в центъра за набор в срок от 20 дни, автоматични санкции блокират достъпа до публични услуги, включително регистрация на превозни средства, сделки с недвижими имоти, достъп до кредити и статут на самоосигуряващо се лице. Някои длъжностни лица изразиха опасения, че съкращенията на персонал с до 15% в руските региони като част от бюджетните съкращения, разпоредени от Путин по-рано тази година, биха могли да доведат до това уволнените да бъдат мобилизирани на фронта, сочат документите, с които се е запознал „Блумбърг“. Според европейски правителствени служители няма признаци, че Кремъл понастоящем има планове да направи това.

Въпреки това слуховете за предстояща мобилизация предизвикват ново вълнение, като се съобщава за нарастващ брой руснаци, преминаващи границата към съседни държави като Грузия и Армения преди изборите. През август Москва обвини арменските власти в „провокативни“ изявления, след като Ереван изрази готовност да приеме руснаци, бягащи от военна служба.

Въпреки че Путин настоява, че силите му напредват стабилно в източния украински регион Донбас, лятната офанзива на Русия е донесла придобиване на едва 155 квадратни километра (около 60 квадратни мили) територия от май до август, според анализ на Алекс Кокчаров, геоикономически анализатор на Bloomberg за Русия, Източна Европа и Централна Азия. Анализът, основан на данни, събрани от DeepState – украинска група с отворен код, свързана с въоръжените сили на страната, показва, че през същия период миналата година спечелената територия е била 2 037 квадратни километра.

Според изчисленията на Кокчаров руската армия е претърпяла досега през тази година средно около 33 000 жертви на месец при средномесечно придобиване на едва 104 квадратни километра, което представлява приблизително 317 убити или ранени за всеки завладян квадратен километър.