Майката на убитото момче от “Петрохан” е натискала 13 годишното момиче – жертва на блудство, да стане част от сектата на ламата Калушев!

Нещата около Хижата на Ужасите в Петрохан стават все по-зловещи и по-гнусни!

Активният по темата “Петрохан” Явор Дачков, който черпи информация от източника – от разследването по трагедията с шесторното убийство в Петрохан, вади информацията, че майката на едно от убитите момчета е убеждавала или сугестирала една от жертвите – 13 годишно момиче, с което е блудствано от Ивайло Калушев, да напусне родителите си и да стане част от сектата на Ламата от Хижата на ужасите в Петрохан. (Бащата на 13-годишната Т. П. пред разследващите: Калушев я убеждавал, че сеksът с Николай Златков лекува „травма от минал живот“)

Коментар от Дачков във фейсбук:

Тази луда жена не слизаше от екраните на най-големите телевизии в последните месеци, а умните и красивите я развяваха като знаме на истината.

Днес умните и красивите са се загрижили за стилистиката на пресконференцията на прокуратурата и МВР, както и за публикациите, които разкриват истината за „Петрохан“, но не ги е грижа за педофилията на Калушев и дългогодишните му извращения, ставали пред очите на журналисти от „Дневник“ и Капитал, както и пред очите на политици на ПП-ДБ.

Чувал съм от тях да казват колко бил готин. С това се изчерпва и цялата им експертиза за живота и света. Хора, които живеят в измислен свят и нямат сърце и ум за истината. “ Това пише Дачков в сайта си Гласове и публикува информацията.

„Ралица Асенова, майка на убития Николай Златков, е участвала в натиска върху 13-годишната Т. П. да се откъсне от майка си и да отиде да живее при Ивайло Калушев и хората му. За това свидетелства пред разследващите бащата на момичето Д. П. По думите му Асенова провеждала с дъщеря му „консултативни сесии“ с уж терапевтична цел и настоявала пред него да раздели детето от майка му. Именно последвалите опити за сексуално насилие над Т. П. в къщата в село Българи и разказът ѝ пред бащата поставят Калушев пред непосредствена опасност от разобличаване и наказателно преследване и според експертизата отключват кървавата развръзка на „Петрохан–Околчица“. Ралица Асенова е майка на убития Николай Златков, когото според същата експертиза е предала на Калушев за „отглеждане“ още на 11-годишна възраст, въпреки съпротивата на баща му.

Фактите, записани в експертизата, са следните:

• Ралица Асенова е предоставила 11-годишния си син Николай на грижите на Калушев, въпреки съпротивата на баща му;
• осигурявала е нотариално заверени разрешения за неговото извеждане и пребиваване при Калушев;
• според бащата Николай Златков тя го е заблудила за първото извеждане на детето от България и по-късно го е поставила пред свършен факт;
• защитавала е оставането на Николай при Калушев въпреки възраженията на бащата;
• според свидетеля Д. П. е настоявала непълнолетната му дъщеря да бъде отделена от майка си;
• експертите приемат, че провежданите от Асенова „консултативни сесии“ са подпомагали опитите на Калушев да изолира деца от родителите им.

Д.П. твърди, че в този „хор“ се включва и Ралица Асенова, която по време на кратките им „консултативни сесии“ с уж „терапевтична цел“ и по препоръка на Албена Версано е настоявала пред него да откъсне Теа от майка ѝ.“

Д.П. разказва пред разследващите кога за първи път се усъмнил, че дъщеря му повтаря чужди мисли:

„Първата ми лампа светна, когато Теа ми съобщи, че иска да се качи за по-дълъг период и изложи аргументите за това – тя каза, че това е втори шанс да се качи и може да няма никога повече шанс за това. Каза ми още, че харесва Николай, което е абсолютна лъжа, след това ми каза, че ако не я пусна горе – ще се самоубие. Тогава вече бях абсолютно убеден, че това, което ми говори, не са нейни мисли.“

Според показанията му Калушев настоявал момичето да бъде оставено при тях за по-дълъг период, поставял срокове на бащата и повдигал въпроса за издаване на пълномощни за детето.

Ралица Асенова: Срам и позор! Не пресконференция, с бутафория

Това, което се случи вчера (на пресконференцията на прокурорите и експертите), изисква специално внимание и затова днес ще имам два поста.

Първо – за медийния герой „експерт“, а малко по-късно днес – за самата пародия, наречена пресконференция на Прокуратурата и МВР.

Нетърпението на този индивид да вземе думата се усещаше като вибрация в цялата зала. И веднага щом я взе, ни се похвали, че има най-много опит с медиите и затова, общо взето, най-много ще говори.
И така започна садистичната му пледоария по всичкознание.

Веднага започна и с лъжите, като ни обясни, че откакто е привлечен като вещо лице, е запазил мълчание в следващите повече от шест месеца и не е давал интервюта.

Само че Росен Йорданов е привлечен като вещо лице и експерт на 17 март 2026 г. А на 17 юли 2026 г., точно четири месеца по-късно, ПИК публикува интервю с него за случая „Петрохан – Околчица“.

В самата публикация Росен Йорданов е представен като човек, който „активно работи по разследването“ и е сред професионалистите, които „и към днешна дата продължават да правят експертизи по случая“.

И какво казва вещото лице, което вчера ни обясни, че след привличането си е запазило мълчание? Че версията за външна намеса и шесторно убийство била „пълни глупости и измишльотини“.
Категорично обяснява кой кого е убил, кой се е самоубил и че външна намеса няма. И дори предварително заявява какво ще установят експертизите:

„Експертизите ще потвърдят основната версия на разследващите.“

Така изглежда „мълчанието“ на вещото лице, което вчера започна да ни лъже още в началото на арогантната му пледоария.

А цялото абсурдно свободно съчинение, което слушахме вчера, общо взето той го е говорил още през февруари. И тук идва другият въпрос: как човек, който още през февруари публично е изградил и защитавал конкретна версия за случилото се, на 17 март е привлечен като независимо вещо лице, което впоследствие трябва да изследва именно тази версия?
Но нека не издребняваме. Все пак се намираме в България – тук невъзможни неща няма.

Последваха съболезнования от негова страна само към близките, които не присъстваха в залата. Към нас, присъстващите, съболезнования нямаше. Това най-вероятно се дължи на независимата му и много обективна оценка като експерт.

След това последва директно поставяне на диагноза на Симон Милков, който му зададе въпрос. Не че не съм съгласна с диагнозата, но все си мисля, че експерт, застанал да говори пред хора и да доказва експертното си мнение, някак не е редно да отговаря на въпроси, поставяйки диагнози на човека, който ги задава. Но все пак да не забравяме – тук, на родна земя, всичко е възможно.

Няколко пъти чухме:

„Повярвайте ми.“

Изключително професионално. Именно така трябва да говорят вещите лица и експертите – „повярвайте ми“.

По едно време ни каза и че е психотерапевт и съвсем се объркахме – криминален психолог ли е, социален психолог ли е, психотерапевт ли е, или е медиен психолог, на когото трябва просто да повярваме, защото той ни е казал така.

После последва категоричното мнение, изразено с подвиквания, че няма никакви данни Иво да е имал сексуални контакти с жена и никога не се бил появявал такъв свидетел. Ами всички, които се интересуват от случая, знаят за жената, която неведнъж писа публично и настояваше да бъде разпитана, за да разкаже за двегодишната си връзка с Иво. Но може би, когато си „експерт“ и го заявяваш категорично, това е достатъчно. Всичко друго са конспиративни теории, според този “експерт”

И някъде тук започна пълното излизане извън контрол на „експерта“, който ни се накара как нямало да позволи да се говорят хубави неща за Иво, да се правят бдения и подобни. Тук вече стана съвсем ясно колко „обективно“ е това вещо лице по случая. Също така разбрахме в пълнота и нивото му на професионализъм.

След мой въпрос да обясни какви са мотивите, разбрахме от свободното съчинение на господина, че групата загубила обществено-политическата си подкрепа, бащата на Иво починал през 2024 г., имало опасност от разследване и, разбира се, хитът на хитовете – не били приети в Пчеларския съюз.

Наистина мотивите четирима възрастни да решат да сложат край на живота си и да бъдат убити две деца са абсолютно неоспорими!!!

Тук някъде получихме и експертния съвет от това велико вещо лице да не се доверяваме на ДАНС и ГДБОП, ако ще подаваме сигнали, защото те не си вършели работата. Адмирации. Моля ви, хора, обръщайте се към Росен Йорданов. Той знае всичко и може всичко. Сигнали явно само към него трябва да се подават.

Дечо не е знаел, че ще се самоубиват, но пък затова е качил огромни количества пелети и е започнал да гори горния етаж, за да прикрива доказателства – за които преди това ни беше казано, че той не е знаел нищо. Но нищо. Все пак да гори. И затова бил толкова силно обгорял, че ръцете и лицето му били „неузнаваеми“.

Тук идва и нещо безпрецедентно!
На въпрос на сестрата на Ивей в какво състояние са ръцете му Росен Йорданов каза, че на ръцете на Ивей нищо им няма. След като Мира му каза, че това не е вярно, обективният „експерт“ няколко пъти повтори на сестрата на починалия, че тя лъже.

На това ще обърна малко повече внимание, за да могат хората да разберат за какъв абсурд става въпрос.

Родителите и сестрата на Ивей са викани, а от майка му е взет генетичен материал именно защото лицето и ръцете на Ивей са били в състояние, изискващо идентификация. Росен Йорданов или бърка Дечо и Ивей, или не знам какво точно прави. Но във всеки случай фактът, че „експертът“ твърди пред близък на загиналия, че ръцете му „нямало нищо“, а след това неколкократно казва на сестра му, че тя лъже, и всичко това се случва на официален брифинг на Прокуратурата, според мен изисква незабавна реакция.

Самата Прокуратура би следвало да провери поведението и твърденията на собственото си вещо лице и дали този човек изобщо може да продължи да участва като експерт по това дело. От която и страна да се погледне, точно този момент от брифинга беше професионалното самоубийство на Росен Йорданов като каквото и да се представя, а той явно се представя като експерт и вещо лице по това дело.

Преминаваме към Пламен, който се оказа екзекутор на Дечо и Ивей. Но все пак да не забравяме, че Ивей е трябвало да остане последен, защото бил юрист и бил от Монтана и затова на негово име били оръжията. Но тъй като „не бил надежден в боравенето с оръжия“, той се прострелял и „го прави доста нескопосано“. Пропуснах да кажа, че Пламен е надеждният екзекутор, защото е ходил в казарма. Адмирации за „експерта“!

Там някъде, с доста потене, подсмърчане и каране, ни беше обяснено, че Иво е „100% педофил“.
Как да не му повярваш на този голям гений на експертите?

Някакви гори от фалоси, душове и неща за обезкосмяване според него са неоспоримите доказателства за педофилия. Тук някъде журналист го прекъсна с въпрос за доказателствата и отговорът му беше, че като се чуел запис как говори с дете, за „експерт, какъвто смятам, че съм аз“, ставало ясно, че… Е, мисля, че всички трябва да се съгласим, че щом Росен Йорданов е тропнал по масата на брифинга и е казал, че е така – значи е така.

И тук стигаме до една от най-важните части. Родителите на децата са играели „ролята на сводници на собствените си деца“. Тук ще замълча и няма да коментирам. Аз съм един от тези родители. Адвокатите са тези, които ще вземат отношение.

Нека не пропускам, че от това изключително способно вещо лице разбрахме и че Пламен, Дечо и Ивей не са можели да се качват на втория етаж, защото имали „нисш статут“. После, след известно време убеждаване, реши да засили определението и то се превърна в „робски статут“. Може би съм халюцинирала, когато сме били всички заедно стотици пъти на втория етаж. Може би е било халюцинация и че Ивей живееше през по-голямата част от пребиваването си на хижата именно на втория етаж. Да, сигурно „експертът“ знае по-добре.

Към края чухме и че те не са били рейнджъри, че всичко било „бутафория“, но хитът, че били неграмотни в пребиваването в планината, определено беше черешката на тортата.

Та така с Росен Йорданов.

Все си мисля, че дъното е достигнато, но с всяка следваща ситуация, в лицето на държавата, нейните органи, институции и представители, се оказва, че дъното си има дъно. И май всичко е направо бездънно.

Срам и позор е моето определение за това свободно съчинение от човек, който се предполага, че трябва да изложи факти и доказателства обективно и безпристрастно и да има поне малко такт не само към близките, намиращи се в залата, а и към журналистите. Но не – това го нямаше.

Имаше парадиране. Имаше демонстративно удоволствие от излагането на данни, за които беше очевидно, че нараняват близките на загиналите. И когато те продължаваха да стоят изправени и да дават отпор, следваха още по-жестоки опити да бъдат мачкани. Срам и позор!

За едно съм съгласна с Вас, господин велик „експерт“ – този случай е без прецедент. И Вашето поведение вчера го доказа абсолютно категорично. Този случай без аналог ще остане в историята. Камъкът на шестимата ще остане. Споменът за тях ще остане. А за Вашето поведение на този брифинг също остана запис. И този запис ще говори много по-дълго от вчерашното Ви: “Повярвайте ми.“

За тези, които са пропуснали Росен Йорданов и Явор Дачков след брифинга се поздравиха и тръгнаха заедно. В нашата родина закони няма, важно е връзки да имаш!

Ралица Асенова, майка на убития Николай Златков

Втори пост по темата от днес:

Защо съм сложила тези снимки?

Защото тези тримата имаха специална роля в случилото се и тя остана невидима в заснетото от брифинга и в думите на говорителите му.

Миролюба Бенатова би всички рекорди по „журналистическа етика“ и човешко отношение, като стана и завря телефона си в лицето на Стела Майсторова, за да я снима точно когато Росен Йорданов започна да ни разказва неща за характера на Иво и какъв бил той. Неколкократно беше помолена да се отдръпне и да спре да снима Стела, но отказваше с твърдението, че има право да я снима, защото говорят за нейния син. И всичко това — с неприкрито задоволство. Доста трудно беше тази жена да бъде озаптена и да си седне на мястото. Дори се наложи да дойде полицай от охраната. Поздравления на Миролюба Бенатова. Бурни аплодисменти.

Симон Милков, който самият Росен Йорданов публично диагностицира по време на брифинга, беше основният задаващ въпроси в тази бутафория, наречена „брифинг“. Почти никой не можеше да вземе думата от него, а ако все пак успееше да го надвика, той веднага започваше да се заяжда. Интересното беше друго — на неговите въпроси се отговаряше чинно. На много други въпроси отговори нямаше, но на почти всеки негов въпрос — имаше. И до този момент дори не знам в качеството си на какъв точно присъстваше там.

В края на брифинга, когато журналистите се бяха наредили отвън и искаха да говорят с мен и да чуят мнението ми за казаното, този индивид дойде, започна да крещи и да навира телефона си в лицето ми, като практически не ми позволяваше да отговарям на останалите журналисти. Не спря да прекъсва и да крещи до степен, в която беше невъзможно дори да чувам въпросите им. Ако това е журналист, наистина смятам, че е време хората сериозно да се замислят какво точно се случва в тази държава.

Явор Дачков зададе, мисля, само два въпроса. И на тях му беше отговорено много — ама наистина много — учтиво, пространно и задълбочено.

Както споменах в предходния си пост, след края на брифинга Дачков и звездата на шоуто Росен Йорданов се поздравиха и тръгнаха да излизат заедно през друг вход, а не през централния.

На въпросите на близките обаче не се отговаряше. Както и на въпросите на Владо Йончев. На Владо му се наложи да вика и да настоява. Както и на мен. И то не веднъж. Въпросите ни категорично се отбягваха. Нещо повече — непрестанно ни се казваше, че сме дошли да „саботираме“ брифинга, и ни се заявяваше, че той ще бъде прекратен заради нас.

Заради близките на шестима мъртви хора, които имаха въпроси.

Разбрахме също, че 12 експертизи все още не са готови.

Това обаче по никакъв начин не попречи на „вещия експерт“ и кукловод на представлението да ни обясни с абсолютна сигурност, че случаят е ясен, както и публично да бъдат изложени твърдения, които шокираха огромна част от обществото и които, според информацията, която Владо оповести, не съответстват на констатациите от аутопсиите на телата от Околчица.

Нека само припомня нещо. През март се борих ожесточено да бъда допусната да видя тялото на сина си. Това ми беше отказвано. Борих се и за това да бъде извършена независима експертиза на телата, преди те да бъдат погребани. И това ни беше отказано с аргумента, че вече е назначена тройна съдебномедицинска експертиза. Още тогава възразявах, защото тази експертиза щеше да бъде изготвяна впоследствие, когато телата вече няма да са налични за нов непосредствен оглед.

И така, много месеци по-късно, трябваше публично да слушаме всички тези безумия за аналните сфинктери на Ники и Сашо. Някой беше написал нещо от сорта на: „Падението на Темида…“

Аз ще повторя само това, което написах и вчера: Срам и позор.

Обсъждането на анусите на мъртви хора — включително на мъртво дете — на публичен брифинг е за мен отвъд въпроса за процесуалните правила и отвъд професионалната етика. Това е преминаване на една от най-дълбоките човешки граници за това какво е допустимо да бъде обсъждано публично на брифинг на Прокуратурата по досъдебно производство, което не е приключило.

И докато очевидно беше толкова важно мъртвите и близките им да бъдат подложени на всичко това, стана ясно нещо забележително.

Токсикологичната експертиза за Околчица все още не била готова.Само на мен ли ми се струва абсурдно? След толкова месеци тя още не е готова.

Не са готови и основни експертизи за Петрохан — това също стана ясно. Но пък разбрахме недвусмислено, че тримата там били „роби“. Сигурно ни подготвят с това, за да може да се обясни мястото на телата скоро — пред кучешката колиба. Един счетоводител с над 20 години професионален опит, един международен адвокат и един специалист координатор на визуалните ефекти в редица големи холивудски филмови продукции – хора, говорещи по няколко езика, с професии, способности и множество таланти — изведнъж биографиите им бяха пренаписани и ни беше заявено, че били “нисши роби“.

И въпреки че експертизите за случилото се там още не са готови, от брифинга вече научихме цял сценарий. А именно, че „злодеят“ бил наредил Ивей да остане последен като човек с по-висок ранг. Че Ивей бил некадърен стрелец, понеже бил адвокат, и не успял да се простреля. Че Пламен, който е ходил в казарма, му помогнал с втория куршум. Че Пламен застрелял и Дечо, който изобщо не знаел, че ще се убиват. А планът бил Ивей да остане последен, за да подреди телата. Само че така и не стана ясно кой в крайна сметка ги е подредил — Пламен ли, Ивей ли, или някой друг.

Но сигурно и това ще стане ясно, когато станат готови най-сетне експертизите. Защото нека не забравяме най-важното. Те все още не са готови.

И точно тук за мен свършва всякаква ирония.

Шестима души са мъртви.

Шестима души не могат да влязат в залата, да поискат думата и да кажат: „Това не е вярно.“ Не могат да поискат експертизите. Не могат да оспорят интерпретациите. Не могат да попитат защо заключенията изглеждат готови преди част от изследванията да са приключили. Не могат да защитят имената, живота и достойнството си.

Затова сме там ние. И когато близките на шестима мъртви хора задават въпроси, това не е „саботаж“. Това е наше право.

А когато част от експертизите още не са готови, но пред цяла България вече се разказва завършена история за това кой какъв бил, кой кого манипулирал, кой бил роб, кой кого застрелял и защо — обществото има право да зададе един много прост въпрос:

Разследването ли води към заключенията — или заключенията вече са написани и сега всичко останало трябва да бъде наместено около тях?

И сякаш всичко това не беше достатъчно, вчера видяхме още нещо, което трудно намирам думи да определя. На 15 септември — първия учебен ден — в училищен двор, след откриването на учебната година, министър-председателят Румен Радев си позволи публично да говори за „секта и педофилска организация“, за „убийство на деца“ и „сексуалното им насилване“ във връзка със случая „Петрохан–Околчица“. При неприключило досъдебно производство. При 12 експертизи, които все още не са готови. И всичко това — на първия учебен ден, на място, посветено на децата, образованието и бъдещето им. Когато квалификации, които би трябвало да бъдат доказвани с факти и в рамките на законова процедура, започнат да се произнасят от най-високите етажи на изпълнителната власт като вече установена истина, въпросът отдавна не е само какво се случва с едно разследване. Въпросът е какво се случва с презумпцията за невиновност, с достойнството на мъртвите и с границата, която една правова държава никога не би трябвало да прекрачва.

Ние няма да позволим шестима мъртви хора да бъдат превърнати в удобни персонажи в чужд сценарий само защото вече не могат да се защитят.

Да мъртвите нямат глас.
Но имат имена.
Имат достойнство.
И докато ние сме тук, няма да бъдат оставени без защита.

Ралица Асенова

Колажите са нейно дело и от нейния фб профил

От социалните мрежи: Въпросите са повече от отговорите! Две основни версии

Истерията около случая Петрохан не стихва, а въпросите стават повече от отговорите.
Аз виждам две възможни хипотези.
1️⃣ Убийства, последвани от самоубийства.
2️⃣ Убийство.
Първата е широко известна, разгърната мащабно и достатъчно дебатирана включително вчера и днес – социалните мрежи буквално прегряха. Аз няма да я коментирам.

Ако приемем втората…
Има петима убити мъже и едно убито 15 годишно дете. От неизвестен извършител или извършители.
Добреее…
Тогава въпросът, на който никой не дава отговор, е:

Какъв е мотивът?

Пренасяли са дрога през границата с дронове и са станали неудобно звено?
Превеждали са мигрантски групи и се е случило нещо ли?
Убили са А. Петров и поръчителят на убийството е решил да разчисти всички, за да няма жива връзка към него ли?
Организирали са игри за възрастни мъже с непълнолетни момчета, които са били записвани с цел изнудване ли?
Не твърдя, че някоя от тези версии е вярна.
Питам.
Защото.., разбирате ли ми мисълта, шестима души, сред които и 15 годишно дете, не се убиват ей така, между другото.
Ако това 15 годишно дете е било убито умишлено, то или е станало свидетел на нещо, или е знаело нещо, или е било част от нещо, което някой отчаяно е искал да остане скрито.
Друг логичен вариант аз не виждам.

И тук идва следващият въпрос.
Онези хора, близките на покойните, които твърдят, че всички са убити, и в същото време ни убеждават колко почтена и благородна е била дейността им е редно да кажат… защо според тях са убити.
Какъв е мотивът?
Защото… скъпи приятели… нека бъдем честни.

Тази история вони…

Която и теза да хванеш, все нещо не излиза и се разнася смрад.
Има информационни дупки.
Има противоречия.
Има нещо, което някой удобно не казва, а щом не казва…. вероятна има нещо гнило.

На теория… разбирам мъката на близките и не бих пожелала на никого да я изпита.
Но смягам и друго.
Тези майки чрез защитата на Калушев сякаш се опитват да защитят собственото си решение да оставят непълнолетните си деца в ръцете на възрастни мъже, които уж щели „да ги направят мъже“, да ги пазят от средата, от наркотиците и от какво ли още не.
Няма нито едно смислено обяснение за това.
Поне аз не съм го чула.
Защото нормалният родител не предава възпитанието и отговорността за непълнолетното си дете на някакъв „Лама“, колкото и добър да го описват в покледствие. Не се лишава от присъствието на детето си, не лишава детето си от родителски ласки, обич и присъствие.
И колкото повече слушам тези обяснения, толкова повече си мисля, че „добрият Лама“ е необходим не толкова за да бъде защитен Калушев, а колкото за да могат родителите да живеят по-спокойно след собствените си решения и/или окултни залитания.
Защото, ако той не е добрият Лама…
остава един много неприятен въпрос:

Вие защо оставихте децата си при него?

Лилия Божкова

Bnews.bg