Украйна вече не може да покрива своя дял от войната. Разходите стигнаха 190 млн. долара на ден

Украйна вече не е в състояние да покрива със собствени средства дори своя дял от разходите за войната, които през 2026 г. са достигнали около 190 млн. долара на ден. Само през първите осем месеца страната е похарчила около 42 млрд. долара за отбрана, без в тази сума да влиза получената в натура военна помощ, докато вътрешните приходи и заемането на местния пазар са осигурили около 39 млрд. долара. В същото време засилените удари и фактическото блокиране на черноморските пристанища поставят под заплаха около 40 млрд. долара експортни приходи. „За съжаление, тази година войната стана толкова скъпа, че не можем да покрием дори своя дял от разходите“, призна председателката на бюджетната комисия на Върховната рада Роксолана Пидласа, цитирана от Ройтерс.

Украйна навлиза в есента с все по-тежък бюджетен натиск, нарастващи военни разходи и сериозни проблеми пред основните си експортни отрасли, съобщава Ройтерс.

Данните бяха представени от високопоставени украински представители по време на конференцията YES в Киев. Председателката на Комисията по бюджет на Върховната рада Роксолана Пидласа заяви, че разходите за войната са нараснали до приблизително 190 млн. долара дневно, при около 140 млн. долара дневно през 2024 г. Причините според нея са инфлацията, увеличаването на числеността на въоръжените сили, растящите социални плащания за семействата на загиналите военнослужещи и по-големият разход на боеприпаси.

42 млрд. долара за осем месеца

През първите осем месеца на 2026 г. Украйна е похарчила около 42 млрд. долара за отбрана, като в тази сума не влиза военната помощ, предоставяна от западните страни в натура. За същия период генерираните вътрешни приходи и средствата, привлечени чрез заемане на местния пазар, са осигурили общо около 39 млрд. долара, заяви Пидласа. Разликата показва, че средствата, които украинската държава успява сама да мобилизира чрез вътрешни приходи и вътрешно заемане, вече не са достатъчни, за да покриват изцяло собствената ѝ част от военното финансиране.

„За съжаление, тази година войната стана толкова скъпа, че не можем да покрием дори своя дял от разходите“, заяви Пидласа. По думите ѝ през предишните години Украйна е успявала да финансира изцяло отбранителните си потребности чрез вътрешни ресурси, но през 2026 г. това вече не е възможно. Тя предупреди, че Киев е изправен пред допълнителен недостиг на средства за отбраната до края на годината.

Украинското правителство търси възможности да съкрати или отложи невоенни бюджетни разходи и води преговори със западните си партньори за допълнителна финансова подкрепа. Според Ройтерс засега няма ясно и бързо решение как да бъде запълнен възникналият недостиг.

Бюджетните приходи вече изостават от плана

Натискът върху държавните финанси се вижда и в официалните данни на украинския парламент. Комисията по бюджет на Върховната рада съобщи на 2 септември, че през първите осем месеца на 2026 г. приходите в общия фонд на държавния бюджет, без да се включват грантовете, са били с 33,1 млрд. гривни под планираното равнище.

Общо за периода в общия фонд са постъпили около 1,7 трилиона гривни. Особено сериозен е недостигът през август, когато в бюджета не са постъпили 15,6 млрд. гривни от планираните приходи — почти половината от натрупаното изоставане за осемте месеца.

При основните бюджетообразуващи данъци и такси неизпълнението на плана достига близо 84 млрд. гривни. Най-голямото изоставане е при ДДС върху произведените в Украйна стоки — 35,6 млрд. гривни, или 14% под плана. При ДДС върху вноса недостигът е 23,8 млрд. гривни, при вътрешния акциз — 12,1 млрд. гривни, а при дивидентите и частта от чистата печалба на стопанските организации — 11,6 млрд. гривни.

Част от данъците обаче надхвърлят плана. Корпоративният данък е донесъл допълнителни 29,2 млрд. гривни, а данъкът върху доходите на физическите лица и военната такса — още 8 млрд. гривни над заложеното.

Разликата между приходите и разходите се покрива с външни и вътрешни ресурси. Според официалните данни през януари–август за разходи по общия фонд са използвани 20 млрд. долара международна помощ, а още 317 млрд. гривни са привлечени чрез емитиране на украински държавни облигации.

Пидласа предупреди още в началото на септември, че забавянето на закони, чието приемане е условие за траншове от ЕС и Международния валутен фонд, може да доведе до сериозно съкращаване на бюджетните разходи. Най-голямото перо в бюджета остава отбраната. Според данните на бюджетната комисия за първите осем месеца на 2026 г. за нея са изразходвани около 1,8 трилиона гривни, или 62% от всички разходи на общия фонд на държавния бюджет.

Отделните данни за периода януари–юли показват, че тогава разходите за национална сигурност и отбрана са били 1,63 трилиона гривни, или около 37 млрд. долара. Това е близо 20% повече в сравнение със същия период на предходната година и представлява над 63% от всички разходи на общия фонд за тези седем месеца.

Удари за близо 10 млрд. долара по инфраструктурата

Към бюджетния проблем се прибавят и пораженията върху  икономиката. Украинският министър на икономиката Олександър Кравченко заяви, че щетите по инфраструктурата и дълготрайните материални активи вследствие на въздушните удари през тази година се оценяват на близо 10 млрд. долара.

Според него по-широкият икономически ефект от атаките и фактическото блокиране на украинските пристанища се равнява на приблизително 1,5 процентни пункта от брутния вътрешен продукт. „Очакваме много тежка зима както от гледна точка на критичната инфраструктура, която всекидневно се разрушава от руските атаки, така и от гледна точка на общата икономическа ситуация в страната“, заяви Кравченко.

Той подчерта, че всичко това се случва в момент, когато възможностите на бюджета и цялото фискално пространство на държавата са силно ограничени. Според Ройтерс в условията на до голяма степен застинала фронтова линия Русия и Украйна все по-често атакуват логистични мрежи и други икономически обекти в опит да отслабят способността на противника да продължава войната. Ройтерс отбелязва също, че и Москва, и Киев отричат умишлено да нанасят въздушни удари по цивилни.

40 млрд. долара експортни приходи са под заплаха

Особено тежък удар за украинската икономика е положението на черноморските пристанища. Според Ройтерс засилването на въздушните удари по южните райони на Украйна на практика е довело до блокиране на черноморските пристанища. Кравченко заяви, че вследствие на това под заплаха са поставени около 40 млрд. долара експортни приходи.

Черноморските пристанища са жизненоважни за украинската икономика, тъй като през тях преминава значителна част от износа на селскостопанска продукция, желязо и стомана — сред основните експортни стоки на страната.

Затрудняването на този износ означава не само непосредствени загуби за бизнеса, но и по-ниски валутни постъпления, по-малки данъчни приходи и допълнителен натиск върху държавния бюджет. Така икономическият проблем започва да се затваря в порочен кръг: растящите военни разходи изискват все повече средства, докато ударите срещу инфраструктурата, производствените активи и експортните канали едновременно намаляват способността на украинската икономика сама да генерира тези средства.

Киев става все по-зависим от външното финансиране

През предишните години Украйна се стремеше да финансира непосредствените си военни разходи основно чрез собствени приходи и вътрешно заемане, докато международната финансова помощ покриваше значителна част от останалите държавни разходи. През 2026 г. обаче този модел се променя.

Самата Пидласа признава, че Украйна вече не може напълно да финансира отбранителните си потребности от вътрешни ресурси, както е успявала през предишните години. В същото време европейското финансиране вече включва не само обща бюджетна подкрепа, но и значителни средства, предназначени пряко за отбранителни нужди. Допълнителна зависимост създава необходимостта Киев непрекъснато да получава нови външни траншове, част от които са обвързани с конкретни условия, реформи и законодателни решения.

В края на август Пидласа съобщи, че до края на 2026 г. Украйна може да получи потенциално още 12,7 млрд. долара международна подкрепа, като предоставянето на тези средства е обвързано с изпълнението на конкретни условия и приемането на определени закони от Върховната рада. Става дума за четири основни механизма за подкрепа — европейската програма Ukraine Facility, Ukraine Support Loan, както и програмите за сътрудничество с Международния валутен фонд и Световната банка.

Пидласа заяви, че задачата на парламента и правителството е да изпълнят условията на международните партньори, защото именно срещу изпълнението им Украйна получава средства за финансиране на бюджета.

По официални украински данни бюджетният дефицит за 2026 г. е планиран на близо 27,4 млрд. долара, като се покрива чрез международна помощ и вътрешно заемане.

„Колкото повече губи нашата икономика вследствие на руските удари, толкова по-критично е навреме да изпълняваме условията, срещу които Украйна получава макрофинансова помощ“, предупреди Пидласа.

90 млрд. евро европейски кредит за 2026 и 2027 г.

Европейският съюз одобри отделен кредитен механизъм за Украйна — Ukraine Support Loan, с общ максимален размер 90 млрд. евро за 2026 и 2027 г. Според Европейската комисия индикативно около 30 млрд. евро от целия инструмент са предназначени за икономическа и бюджетна подкрепа, а около 60 млрд. евро — за отбранителни нужди, включително инвестиции в украинската отбранителна промишленост и закупуване на военно оборудване.

Украинското Министерство на финансите посочва, че през 2026 г. по този механизъм за Украйна трябва да бъдат достъпни до 45 млрд. евро, тоест приблизително половината от целия двугодишен пакет.

Първите плащания започнаха още през юни. На 25 юни Европейската комисия преведе първите 3,2 млрд. евромакрофинансова помощ, а дни по-късно беше преведен и първият голям транш по отбранителната част на механизма. Така през 2026 г. западното финансиране вече не се ограничава до поддържане на гражданските функции на украинската държава, а все по-пряко участва и във финансирането на самите отбранителни разходи.

На този фон признанието на председателката на бюджетната комисия на украинския парламент е особено показателно: въпросът вече не е само дали Западът ще продължи да финансира гражданската част на украинската държава, а дали без допълнителна външна помощ Киев ще бъде способен да покрива дори собствената си част от постоянно растящата цена на войната.