Учени твърдят, че Омировата Итака не е била остров

В продължение на близо три хилядолетия почти никой не се е съмнявал, че Итака на Одисей е островът, който днес носи същото име. Двама британски учени обаче твърдят, че самият Омир никога не е казвал подобно нещо.

До този извод стига ново изследване на проф. Джеймс Дигъл – почетен професор по гръцки и латински език в Кеймбриджкия университет, и проф. Джон Ъндърхил – геолог от Университета в Абърдийн. Публикуваната в научното издание Antigone статия съчетава филологически анализ и геоложки изследвания, за да предложи нов прочит на една от най-големите загадки в античната литература, съобщава LBV Magazine.

Най-неочакваният аргумент на авторите всъщност не идва от археологията или геологията, а от самия текст на „Одисея“.

Омир никога не нарича Итака остров

Проф. Дигъл, един от водещите познавачи и преводачи на Омир, преглежда внимателно всички места, в които се споменава Итака. Изводът му е изненадващ – поетът многократно говори за родината на Одисей, но нито веднъж не използва гръцката дума νῆσος (несос), която означава „остров“.

Вместо това Омир предпочита думи като γαῖα (гая) – „земя“, πατρίς (патрис) – „родина“, и δῆμος (демос), която според авторите в този контекст означава „област“, „територия“ или „владение“.

Съвременна карта на островите Кефалония и Итака. Според новото изследване Омировата Итака се е намирала на полуостров Палики в западната част на Кефалония. Източник: Gobbler/Wikimedia Commons

Според Дигъл това не е случайност. Дори размерът на Омировия стих – дактиличният хекзаметър, без затруднение би позволил използването на думата за „остров“. Фактът, че тя последователно отсъства, според него показва съзнателен избор на поета.

Особено показателен е епизодът в XIII песен на „Одисея“, когато след дългите си странствания Одисей най-после достига родината си.

В повечето съвременни преводи откъсът звучи приблизително така: „Корабът се приближи към острова. На остров Итака се намира заливът на Форкис…„

Според проф. Дигъл обаче това не е най-точното предаване на гръцкия текст. В оригинала Омир всъщност пише: „В демоса (областта) на Итака има залив на Форкис“.

На пръв поглед разликата е едва доловима. Според автора обаче тя е съществена. Ако Итака е определена като „демос“ – област или владение, това предполага, че тя е част от по-голяма територия, а не самият остров.

Ако не е остров, тогава какво е?

Оттук започва втората част на изследването.

Според проф. Дигъл Омировата Итака не е отделен остров, а западната част на много по-големия остров Кефалония.

Тази идея не е съвсем нова. Още през 2005 г. британският изследовател Робърт Битълстоун я развива в книгата Odysseus Unbound. Той предполага, че полуостров Палики някога е бил отделен остров, а по-късно земетресения и свлачища са запълнили морския проток между него и останалата част на Кефалония.

Основен аргумент за тази хипотеза е пасаж от съчинението на древногръцкия географ Страбон, който през I век описва най-тясната част на Кефалония като място, което понякога било „заливано от море до море“.

Страбон, изобразен в гравюра от 1584 г. Древногръцкият географ описва най-тясната част на Кефалония, а новото изследване предлага различен прочит на неговия текст. Източник: Public domain via Wikimedia Commons

Геологията променя картината

Именно тук се намесва проф. Джон Ъндърхил.

В продължение на повече от две десетилетия проф. Джон Ъндърхил и неговият екип изследват геологията на Палики, за да проверят дали теорията на Битълстоун е съвместима с реалните геоложки данни.

Заключението е неочаквано.

Полуостровът никога не е бил остров през късната бронзова епоха, когато според традицията се развива действието в „Одисея“. Геоложките данни не показват следи от древен морски проток.

Според Ъндърхил Страбон всъщност не описва морски канал, а временен воден поток, образуван след силни валежи. Такива потоци и днес се появяват в района при проливни бури.

На пръв поглед това изглежда като опровержение на теорията на Битълстоун.

Всъщност се случва точно обратното.

След като отпада необходимостта Палики някога да е бил остров, филологическият анализ на Дигъл предлага ново решение – ако Омировата Итака никога не е била остров, тогава няма нужда Палики също да е бил такъв.

Описанието на Одисей започва да съвпада

Авторите посочват още едно интересно съвпадение.

В „Одисея“ самият герой описва родината си като ниска земя, обърната на запад, около която се намират островите Закинтос, Саме и Дулихий.

Съвременният остров Итака е планински и гледа на изток.

Палики обаче е нисък полуостров, разположен в западната част на Кефалония.

Според новата интерпретация Саме отговаря на Кефалония, Закинтос – на днешния Закинтос, а загадъчният Дулихий може би всъщност е съвременният остров Итака – предположение, което се среща и в някои антични карти.

Допълнителен аргумент авторите откриват и в „Илиада“, където Одисей е наречен водач на „смелите кефалонци“ – определение, което според тях естествено го свързва с Кефалония.

Загадката далеч не е приключила

Дигъл и Ъндърхил не твърдят, че окончателно са решили една от най-старите загадки в античния свят. Според тях обаче новият модел обединява по убедителен начин текста на Омир, сведенията на Страбон и съвременните геоложки данни.

Допълнителен интерес предизвикват и последните археологически разкопки на полуостров Палики, където гръцките археолози проучват селища от ранната бронзова епоха, включително района на блатото Ливади, който някои изследователи свързват с пристанището на Одисей.

Новата интерпретация едва ли ще сложи край на спора за истинската Итака. Историята на класическата филология показва, че подобни идеи рядко получават бързо признание и обикновено предизвикват дълги дискусии. Едно обаче изглежда сигурно. Повече от 2700 години след създаването на „Одисея“ родината на нейния герой продължава да поражда въпроси, на които няма окончателен отговор. А интересът към тази загадка вероятно ще се засили още повече през следващите месеци, когато по кината излезе дългоочакваната филмова адаптация на „Одисея“ на Кристофър Нолан.

Източник: dir.bg