Дара в началото на месеца: Престоят ми в Атина за месец и половина ми помогна да се справя с хейт вълната в България

В началото на този месец Дара дава интервю за „Дойче веле“, в което говори за омразата срещу нея заради участието й в „Евровизия“.

ДВ: Дара, песента ти „Бангаранга“ е един от фаворитите на Евровизия. Преди около три месеца обаче ти дори обмисляше да се откажеш от участие в конкурса. Как успя да се абстрахираш от хейта и дори да го превърнеш в мотивация?

Дара: Преместих се да живея в Атина за месец и половина, което беше и основната причина да успея да се справя чисто ментално с това, което ми се случи като хейт вълна в България. Тук никой не ме дърпа по улиците, за да ми говори за Евровизия и да ми казва дали харесва песента или не или пък дали харесва или не харесва мен самата. Дори и положителните коментари могат да те накарат да изгубиш фокуса, а фокусът е много важен, за да можеш да свършиш работата добре – това е най-важното. Това е моята професия, не е просто някакво забавление.

Аз бях много искрена с цяла България, като казах, че обмислям да се откажа. След това получих пък хубава вълна от позитивни коментари. Доколкото разбрах, това е нещо много нормално в Евровизия. Говорих с всички мои колеги от други държави, те също са били хейтвани доста. За жалост, оказа се нещо нормално хората да обиждат едни и да въздигат други.

„На другите места я има тази вяра, че не е нужно да си 40 килограма, за да си красива“

ДВ: И хейтът, и подкрепата стигнаха до теб през интернет и социалните мрежи. Имаш ли нужда от детокс?

Дара: Даже и в момента бих си изхвърлила картата. Телефона не бих го изхвърлила, за да имам достъп до музика, дема и камерата ми.

Каквото и да отворя, виждам лицето си. Аз съм известна в България, но не съм преживявала нещо подобно. Доста е натоварващо. Всеки има мнение за теб. За да остана с всичкия си, не ми трябваше нито негативното, нито прекалено положителното. В един момент просто си казах: „Не трябва да влизам никъде“. Но имам навик да натискам някои от иконите на екрана. В момента, в който ги натисна, лицето ми излиза и затварям веднага. Сега вече напълно разбирам защо международните изпълнители си взимат почивка от социалните мрежи.

ДВ: Всичко това води до подсилване на несигурности, дефицит на вниманието. Дай някакъв съвет, най–вече на момичетата, как да се съхранят?

Дара: Вчера ми писа една жена, която ми каза: Дара, никога не бих писала на изпълнител, но виждам колко много хейт се излива заради теглото ти и как пееш. И аз казах: Те ще ме хейтват за абсолютно всичко и дори да съм с плочки, пак няма да е достатъчно добре за Гошо. Ако искаш да се занимаваш с шоубизнес, ти си постоянно в окото на бурята. И няма начин да не си хейтван, но има начин на теб да спре да ти пука. Много по-важно е ти какво мислиш и каква е твоята лична оценка. По някой път, когато съм се засягала от някакъв коментар, съм си давала сметка, че явно част от мен вярва в този коментар, който чета. Тогава разбираш, че трябва да обърнеш внимание на себе си, на собствената си психика и да водиш разговори със себе си. Да видиш: Май има някаква несигурност, която трябва да изчистя. Защото ако нямаш несигурности или те са сведени до минимум, нищо не може да достигне до теб, защото знаеш кой си. Това е най-важното.

ДВ: Покрай всичките ти пътувания и въобще концепцията на Евровизия преживяваш възможностите на обединена Европа – да пътуваш свободно, да участваш в нещо на равни начала с останалите държави. Оценяваме ли го?

Дара: Оценявам изключително много Европа. Пътувам навсякъде, без да си показвам личната карта, което е доста впечатляващо – да си минаваш като пич навсякъде, което е новост за нас. В Евровизия има една свобода, любов и безгрижие. Усеща се една приятелка среда. България на много места не е представена по добър начин, но в момента се опитвам да направя представата малко по-различна. Да се види, че ние сме модерни, че имаме талантливи хора и добри артисти.

ДВ: Модерни ли сме наистина?

Дара: Аз съм модерна, не знам другите как се възприемат. Но мога да кажа, че ние сме доста консервативен народ. Това го виждаш само когато започнеш да обикаляш и ти стане ясно, че на хората не им пука как някой се е облякъл. Не ги интересува, не го коментират. Мен най-много ме вдъхновява свободата да се изразяваш – чрез реч, чрез музика, чрез аутфит. На другите места я има тази вяра, че не е нужно да си 40 килограма, за да си красива жена. Говоря за това публично, тъй като все още има много хора с такова мислене. Но за да се промени това мислене, се изисква много повече от един човек. Смятам, че нашето поколение мисли по този начин – че светът е много по-отворен и голям.

ДВ: За да се оставят в миналото тези стереотипи, време ли трябва просто?

Дара: И култура. Изисква се култура, за да възприемаш хората, които изглеждат по-различен начин. Има много травми в обществото ни и те водят до това да имаш мнение как другият трябва да изглежда, но да не поглеждаш себе си.

ДВ: Срещна се с много българи в чужбина. Изненадаха ли те?

Дара: Аз съм се срещала с българи в други държави. С Дони преди години бяхме на турне в Америка и обиколихме 19 различни града. Навсякъде се срещахме с българи и те бяха изключително подкрепящи. Такава любов кипи около тях. Те държат тази искра и любов към България, която смятам, че повечето от нас трябва да притежават, бидейки жители на България. Те са запазили най-искрената черта на българина – да обича с голямото си сърце народа, природата, музиката ни, културата, която имаме.

Дара: Пожелавам на всички да намерят своята „Бангаранга“

ДВ: Кое е най–странното място, на което си чувала „Бангаранга„?

Дара: Във всяка по-официална сграда ми е много странно, защото е парти песен. Няма да очаквам да се пусне в парламента.

ДВ: Освен като спечелиш.

Дара: Наистина ли? Нека видим дали „Бангаранга“ може да стане новата „Бяла роза“.

ДВ: А какво значи „Бангаранга“ и промени ли се значението ѝ за теб, откакто записа песента?

Дара: Есенцията винаги е бил един герой, инспириран от кукерите. „Бангаранга“ е моментът, в който осъзнаеш кой си и започнеш да водиш живота си чрез любов, през сърцето – отвътре навън, а не през страховете си и да си притеснен постоянно какво ще си кажат хората – ще ми харесат ли шапката, няма ли да ми харесат шапката. „Бангаранга“ е моментът, в който ти осъзнаеш, че си едно с Вселената, с Бог, както искате го наречете, и знаеш, че имаш цялата сила да постигнеш всичко. Моментът, в който си казваш: Аз съм тук и въпреки страха ще остана, ще премина през него с любов.

ДВ: Да си пожелаем всички повече „Бангаранга„.

Дара: Пожелавам на абсолютно всички да намерят своята „Бангаранга“, защото усетиш ли веднъж тази любов към живота и това безстрашие да бъдеш себе си и да покажеш кой си, тогава си истински свободен. Аз пожелавам тази свобода на всеки един и се надявам да помогна на повече хора да се събудят от съня на илюзии, които сме си изградили или пък обществото ни е сложило в тях, откакто сме родени.

Mignews.info