2024 г.: „сглобката“ умря, но ще се откажем ли от „сглобките“?

С основание редица коментатори определят изтичащата 2024-та като година на избори – в над 40 държави по света избирателите отидоха до урните, включително в Русия, Индия и САЩ, а европейците си избраха нов европарламент. България не остана назад, напротив, отчетохме се два пъти с предсрочни избори. И ако вътрешната ни обществена нестабилност е вече хронична болест, към нея се прибави нов проблем пред агонизиращия български политически елит – сериозна международна турбуленция и пренареждане на геополитическите пластове.

Както предвидихме преди 12 месеца, годината мина под знака на политически обрати и скандали, но вписващи се в ускорена низходяща спирала. Кулминацията бе отбелязана със

скандални нарушения и масови съмнения за измами

на вторите предсрочни избори през октомври – пет партии подадоха жалби в Конституционния съд за частично или пълно касиране на вота. Отговорът на конституционните съдии бе също безпрецедентен – наредено бе повторно преброяване в 1777 секции и проверка на протоколите в други 442, а резултатът се очаква през януари следващата година. Мъчителните 26-дневни напъни на новоизбраното Народно събрание да си избере председател само поставиха черешката на тортата.

Вероятно всеки изкушен от политиката би могъл да избере различни събития, придаващи водещото значение на изтичащата година. Разпадаха се системни партии, изгряваха и залязваха лидери. Но има основание да приемем, че всички тези фрагменти попадат под общия знаменател на един процес, който с голяма степен на сигурност можем да определим като уникален български принос към световната теория и практика на политиката. Става дума за

провала на българското политическо изобретение – „сглобката“.

Основният аргумент в полза на този избор е, че в същата година, когато „сглобката“ умря, като че ли започна проектирането на нова сглобка. Дали това са сериозни намерения, или става сума за поредния политически цирк, остава да видим. Но по всичко личи, че днешният български политически елит не е проумял поуките от тези събития.

Първата важна поука от „годината на сглобката“ е, че с каквито и  причини да се оправдава, измамата на избирателите в крайна сметка се наказва. Една от най-често повтаряните и най-безсрамни лъжи през последната година бе, че „избирателите са решили“ политиците (в случая ГЕРБ и ПП-ДБ) да управляват заедно.

Нищо подобно – избирателите на всяка от тях бяха излъгани най-безсрамно от своите лидери и представители, защото преди изборите те се кълняха, че никога няма да се примирят със самото политическо присъствие на опонента си. Едните обещаваха в предизборната си кампания да напъхат другите в затвора (и дори успяха, макар и само за 24 часа). Другите се кълняха, че ако победят, никога повече няма да допуснат „тези некомпетентни измамници“ до властта. През юни наказанието на избирателите бе жестоко, а през октомври – когато се върнаха към конфронтацията – бяха, поне частично, възнаградени. Сега историята е на път да се повтори.

Втората поука е свързана с опитите да се доказва,

че кризата и разтурването на сглобката се дължат на тактически грешки и персонални слабости. Тоест, подобна конструкция би могла да оцелее и дори да бъде устойчива, ако политиците бяха действали „правилно“. Но процесите показаха, че съдбата на сглобката бе предопределена, вкл. защото всяка от участващите страни не изпитваше каквито и да било илюзии относно предстоящото. Имаше временно съвпадение на интереси (отстраняването на Иван Гешев и отнемането от президента на възможността чрез служебните правителства да покаже и в някаква степен да санкционира безобразията на „редовните“ управляващи).

Сегашното умуване около нова сглобка (между ГЕРБ, ДБ и останалите) също е основано на такова временно съвпадение на интереси, най-вече –

заплахата от агресивното настъпление на Пеевски.

Но дори и тази, действително екзистенциална заплаха, не може да компенсира липсата на действително желание и обща воля за обществено необходими промени. Шансовете да се изгради ефективно „антикорупционно“ управление (извън обуздаването на Пеевски) са също толкова призрачни, колкото бяха изгледите да бъде осъществена прословутата ротация.

Третата поука е, че опитите за „изпиране“ на тотално компрометирани личности посредством задкулисни сделки са обречени на неуспех. „Сглобката“ несъмнено бе замислена като комбинация за „изпиране“ на Борисов и Пеевски, но неизбежният резултат бе, че „лекетата“ по тях не само не изчезнаха, но и се лепнаха върху „перачите“. Сега

персоналните сметки са променени, но крайният резултат ще е същият.

Накрая, четвъртата и най-важна поука от „годината на сглобката“ е, че няма по-тежка щета в политиката от необратимата и фатална загуба на легитимност. Както българските политици, така и повечето медии явно не са способни да разберат фаталните последици от загубата на доверие. Най-вече в този смисъл днешните партии и завладените от тях институции са напълно нелегитимни. Нелегитимността идва не просто от количествените измерения на остракизма от страна на избирателите, а от непоколебимата увереност на голямото мнозинство от българите, че както политиците, така и медиите са неспособни да казват истината и да носят отговорност.

Важното „наследство“ на 2024 г. е, че

„сглобката“ и сглобкаджийското мислене ще продължават да тежат

(в прекия и преносния смисъл) на българската политика. Системните партии едва ли ще възстановят от това падение, независимо колко силни и уверени искат да се покажат. Критичният спад на доверие и произтичащата крайно ниска легитимност на партиите и повечето институции е най-трайното поражение от деградацията на българската политика. Лечението на това заболяване ще бъде изключително трудно, ще изисква продължителни усилия, смелост и доблест от страна на тези, които ще заменят сглобката.

Следващата, 2025 г. ще покаже дали тази промяна ще се осъществи в желаната посока, което не е гарантирано, въпреки че през последните месеци се появиха обнадеждаващи знаци на обновяване.

Александър Маринов, Банкер

Mignews.info