Санкции без ефект при замърсяването на околната среда
- Вече повече от три години ТЕЦ „Марица 3“ и „Брикел“ работят въпреки делата в съда за тяхното спиране.
- Регионалните екоинспекции затварят замърсяващи централи, съдът ги пуска, как това е възможно.
- Екологични организации настояват за затваряне на ТЕЦ „Бобов дол“ и изпратиха жалби до ЕК за затваряне на четири централи, свързани с Христо Ковачки.
Боря се единствено за по-чист въздух в село Големо село, каза за „Капитал“ Даниела Тонева, основател на сдружение „За Разметаница“, която разкри с видео преди няколко дни как шефът на Общинския съвет в Бобов дол Красимир Чаврагански признава, че Христо Ковачки го вика и му „набива канчето“, но си трае. Само няколко дни след това колата й беше напръскана с боя и прозорец на къщата й беше счупен. Все още тече разследването.
Въздухът в много региони на страната е замърсен, но хората често се страхуват да говорят за това. И мен ме е страх, обяснява Даниела, като казва, че разследващите органи трябва да си свършат работата и да намерят извършителя или кой точно стои зад това вероятно „сплашване“.
По-големият въпрос в тази история обаче е свързан с лостовете на държавата да санкционира замърсяващите инсталации и доколко глобите имат възпиращ ефект. Оказва се например, че ТЕЦ „Бобов дол“ никога не е затварян въпреки многократно установените от екоинспекцията нарушения.
Какви са нарушенията
Всяка година от 2019 г. насам са регистрирани превишения на средночасовата норма за серен диоксид от 350 µg/m3. През същия период, с изключение на 2023 г., са отчетени и превишения на среднодневната норма по този показател – 125 µg/m3. През 2019, 2020 и 2021 г. броят на регистрираните превишения надхвърля, понякога многократно, позволения по закон – почасовата норма за серен диоксид (SO2) не може да се превишава повече от 24 пъти в година, а среднодневната – не повече от три пъти в годината..
През 2019 г. само за времето, през което е измервано замърсяването, почасовата норма за серен диоксид (350 μg/m³), е била превишена 47 пъти, а дневната норма (125 μg/m³) – 7 пъти. Това е 23 пъти повече от допустимите превишения за час и 4 пъти повече от допустимите за ден за цяла година. През 2021 г. са отчетени 92 превишения на часовата норма и 16 на дневната – 68 пъти над разрешените за година превишения на часова норма и 13 пъти повече от допустимото за дневната. През 2024 г. превишенията продължават – 31 превишения на почасовата норма и 2 пъти на дневната. Често са измервани концентрации, които са два пъти над алармения праг от 500 μg/m³.
Мобилната станция, регистрирала тези превишения, прави измервания в района на ТЕЦ „Бобов дол“ средно само по 60 дни годишно, или около 15% от времето. С голяма вероятност може да се предположи, че целогодишни измервания биха отчели още повече случаи на опасно замърсяване, коментират екологичните организации. Едва от април тази година в с. Големо село има станция за постоянно измерване, поставена от ТЕЦ „Бобов дол“ като ново изискване в разрешителното ѝ от 2023 година.
В последния месец няма установени превишения на показателите за качество на атмосферния въздух, информират от Министерството на околната среда и водите.
Принудителните административни мерки (ПАМ) за спиране на производствената дейност се налагат в случаите, предвидени в законодателството, при наличието на конкретни данни, основания, както и съответни мотиви и фактически доказателства. Към момента при последните проверки на ТЕЦ „Бобов дол“ не са установени нарушения спрямо данните от станцията за мониторинг на качеството на атмосферния въздух, поставена от оператора в с. Големо село. През годините при налични обстоятелства и нарушения на законодателството са предприемани различни административно-наказателни мерки, включително от 2020 г. до момента са наложени 5 ПАМ при наличие на предпоставки за това.
Следователно механизмите за санкциониране и контрол спрямо оператора се прилагат регулярно и системно, допълват от ведомството. Но в екологичното законодателство не е предвидена хипотеза за налагане на ПАМ с мотиви и основания за неплатени и дължими наложени имуществени санкции. Сумите по наложените и влезли в сила имуществени санкции се събират от Националната агенция за приходите, а в случай на забава се дължи лихва, информират от МОСВ.
Глобите и санкциите
За последните пет години на ТЕЦ „Бобов дол“ са издадени общо 91 наказателни постановления за 6 483 000 лв. След обжалвания в сила влизат 61 от тях за 2 698 000 лв., съобщиха от екоминистерството за „Капитал“. Платени са 53 и предприятието продължава да работи в стария режим. Това означава, че санкциите нямат реален възпиращ ефект и не водят до реални последствия освен паричното им измерение.
Законодателството позволява работа на тецовете без пречистване на емисиите, но определя ограничение от 120 часа годишно – в случай на повреда и неизправност. Въпреки това инсталациите често превишават това ограничение. Например през 2021 г. един от блоковете на ТЕЦ „Бобов дол“ е работил 924 часа (38 дни) без система за пречистване на димните газове, а през 2022 г. – 455 часа (19 дни).
Нещо повече, има и нарушения за замърсяване на водите в региона. В периода 2018-2023 г. ТЕЦ „Бобов дол“ е санкционирана 14 пъти за изпускане на отпадъчни води в река Разметаница с концентрация на неразтворими вещества, желязо или pH над пределно допустимите стойности; 13 от тези глоби са потвърдени от съда, а една не е оспорена от оператора. Резултати от проверки на контролиращата екоинспекция потвърждават, че изпускането на отпадъчни води от ТЕЦ „Бобов дол“ е причинило значително замърсяване на питейните води, което е създало сериозен риск за човешкото здраве.
Въпреки това централата не е спирана никога заради нарушенията. Според адвокат Регина Стоилова още по-притеснителното е, че информацията за замърсяването се потулва. Данните за качеството на въздуха в района на ТЕЦ „Бобов дол“ никога не са били представяни на обществеността, а община Бобов дол дори твърди, че през 2020 г. превишения няма, което се оборва от данните на ИАОС (стр.26 от Програмата за качество на атмосферния въздух на община Бобов дол). Така гражданите са лишени от правото си да знаят в каква среда живеят и от всяка възможност да защитят правата си, допълни Стоилова.
Съдът пуска централите
Законодателството изисква централите да работят при спазване на разрешителните си. При нарушаване на тези условия операторът трябва да предприеме незабавно необходимите мерки, с които да гарантира възстановяване на съответствието във възможно най-кратък срок. Ако се създава непосредствена опасност за човешкото здраве или околната среда, експлоатацията на инсталацията се спира до възстановяване на съответствието. Тези правила обаче не са прилагани в пълнота за централите, свързвани в публичното пространство с Христо Ковачки (документално той няма общо с тях).
През 2022 г., по времето на Борислав Сандов като министър на околната среда и водите и вицепремиер по климатични политики в кабинета „Петков“, действия за спиране се предприемат за ТЕЦ „Марица 3“ в Димитровград и ТЕЦ „Брикел“ в Гълъбово. Но делата и до днес са в съда, а централите работят, тъй като магистратите допуснаха експлоатацията им да продължи, докато тече съдебният процес по законосъобразността на спирането им. Съдът взема предвид аргументите на ръководството на централите, че затварянето им има икономически ефект, намалява печалбата и спира хората от работа. Но се пропуска важният аспект, свързан с опазването на човешкото здраве и околната среда, който съдът оставя за разглеждане в делото по законосъобразността на спирането на централите, коментира Регина Стоилова.
За ТЕЦ „Брикел“ съдът казва на първа инстанция, че спирането е незаконосъобразно, и регионалната екоинспекция обжалва пред Върховния административен съд. За ТЕЦ-а в Димитровград делото още се разглежда от първата инстанция. Централата твърди, че замърсяването на въздуха в Димитровград не се дължи на нейната дейност, а на тецовете от комплекса „Марица-изток“ като цяло, и съдът среща трудности да намери вещо лице, което да даде експертиза дали централата изпълнява комплексното си разрешително.
Централите „пушат“ отвсякъде
Тези централи са толкова стари, че изпускат отпадни газове отвсякъде през компрометирани или неуплътнени участъци на инсталацията, без да преминават през сероочистващите инсталации.
В периода 2018-2023 г. ТЕЦ „Брикел“ е санкционирана 44 пъти за незаконно изпускане на непречистени емисии във въздуха, ТЕЦ „Бобов дол“ – 27 пъти, а ТЕЦ „Република“ – 22 пъти. В Димитровград след възобновяването на работата на местната ТЕЦ „Марица 3“ през април 2021 г. само до края на годината вече беше надхвърлен допустимият брой превишения на почасовите и дневните норми за SO2, което доведе до нарушаване и на двете гранични стойности, показват данните. През 2022 г. дневната пределно допустима стойност беше нарушена, а почасовата – превишена 23 пъти от 24 разрешени превишения годишно. В следващите години концентрациите на SO2 продължават да бъдат значително по-високи, отколкото когато инсталацията не работи.
Перник, където функционира ТЕЦ „Република“, е известен с лошото качество на въздуха. През 2017 г. дневната допустима стойност за SO2 е превишена 5 пъти, което е значително повече от трите превишения, позволени за календарна година. През 2020 г. са отчетени 23 превишения на почасовата норма при допустими 24 и 3 на дневната норма, което е границата на допустимото. В с. Големо село, близо до ТЕЦ „Бобов дол“, почасовите и дневните норми за качество на въздуха за SO2 са значително превишени.
Всяка година излагането на замърсяване на въздуха причинява около 15 000 смъртни случая в България. Анализ на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) изчислява, че настоящите нива на замърсяване на въздуха само от българските въглищни електроцентрали допринасят за приблизително 333 преждевременни смъртни случая всяка година.
Пропуските в законодателството и предложенията
Необходимо е специално законодателство, което да уреди предварителното изпълнение на актове, които имат отношение към околната среда. Практиката на българския съд е в колизия със законодателство на ЕС, което категорично казва, че когато инсталация работи в нарушение на разрешителното и това води до вреда за околна среда и човешкото здраве, трябва да бъде спряна, докато не бъде приведена в съответствие. В практиката ВАС приема, че тези предприятия не могат да бъдат спрени.
Аргументите – централите са част от критичната инфраструктура и ще понесат финансови вреди. Това са пропуските на съдебната система, в които важността да се вземат превантивни мерки или принципът „замърсителят плаща“ не се вземат предвид.
В Закона за опазване на околната среда размерът на санкцията винаги е в диапазона от до конкретна сума. При второ нарушение от същия тип може да се наложи по-висока санкция, но често се оспорва дали става въпрос за едно и също нарушение. Тогава по-голямата санкция може да падне в съда. Това също създава проблеми при решаване на съдебни дела за замърсяване, посочи за „Капитал“ и Меглена Антонова от „Грийнпийс“.
Случай с ТЕЦ „Бобов дол“ от 2023 г. служи за илюстрация на неспособността на българските съдилища да прилагат националното законодателство по начин, който гарантира възпиращи и пропорционални санкции. Тогава Административният съд в Кюстендил намали глоба за неорганизирано изпускане на емисии във въздуха от 190 хил. лева (97 146 евро) на 100 хил. лева (51 129 евро), въпреки че е установил 12 предходни глоби за идентични нарушения на разрешителното, които вече са били окончателни, обясни Антонова.
България не е въвела национално законодателство, което да гарантира, че санкциите, налагани на операторите за нарушения на техните разрешителни, са „ефективни, пропорционални и възпиращи“, както изисква Директивата за емисиите от промишлеността – в случая има изискване най-високата глоба да достигне до 3% от годишния оборот на оператора. Съгласно действащото законодателство нарушаването на условията на разрешителното се наказва с глоба от 10 хил. лева (5113 евро) до 500 хил. лева (255 649 евро).
Законодателството не предвижда да се вземе предвид повторният характер на нарушението. Най-високата глоба на ТЕЦ „Бобов дол“ сред 27-те ѝ санкции е 220 хил. лева (112 490 евро), под средната стойност на законоустановения диапазон.
При ТЕЦ „Брикел“ средната санкция за незаконни емисии във въздуха е 15 719 лева (8040 евро), което е само 0.017% от годишния доход на централата за 2023 г. – 94 592 000 лева (48 364 863 евро). За ТЕЦ „Република“ средната санкция от 34 363 лева (17 570 евро) е само 0.022% от годишния доход – 153 873 000 лева (78 675 222 евро). За ТЕЦ „Бобов дол“ средната санкция е 0.026% от годишния доход от 398 568 000 лева (203 787 708 евро), показват данните, цитирани от екоорганизацията.
На въпроси на „Капитал“ до екоминистерството дали вижда проблем в размера на глобите, в това, че половината дела за глоби отпадат в съда, отговорът е лаконичен – вършим си работата по закон да наказваме при нарушения и изпълняваме решенията на съда.
Заради всички тези нерешени проблеми, които на практика оставят централите да работят въпреки замърсяванията, „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ подадоха жалба през седмицата до Европейската комисия. Тя е свързана с нарушенията на четири въглищни централи: „Бобов дол“, „Брикел“, „Република“ и „Марица 3“.
Capital.bg
