Пленници ли са българските медии на Делян Пеевски? КОЙ им заповяда да налагат клетия образ на пеевския слуга Калин Стоянов?

Независими ли са българските медии?

Забелязали ли сте как изведнъж медиите започнаха да препечатват всяка дума и пост на Калин Стоянов от ‘Ново начало’?
Защо точно неговите позиции се отразяват толкова усилено, а не на други политици, като например Йордан Иванов ДСБ?
Например, Йордан наскоро заяви:
„Независимо кой е министър на регионалното развитие и коя политическа сила е на власт, недопустимо е съдбата на общините да зависи от волята на един човек. Не може без ясни и обективни критерии той сам да решава на кои общини да се отпуснат средства и на кои не.“
Тази важна позиция почти не беше отразена в медиите.

Докато Калин Стоянов се използва като удобен медиен образ, който да прокарва партийни и лични интереси с акцент върху опонентите, истинските проблеми и по-системни критики — като тези на Йордан Иванов — остават почти незабелязани.
Какво означава това?
Медиите обслужват интереси, а не каузи. Лицата и темите, които отразяват, не се избират според важността или обективността, а според чии интереси защитават. Това прави медийния пейзаж в България далеч от независим.
Когато трябва да се прикрие един политик – той изчезва от екрана. Когато трябва да бъде излъчено друго лице – започва медиен тур.
Именно в този контекст се появява и новата роля на Калин Стоянов.
Според информации и анализи, (разследване на bnews от миналата седмица, бел.ред.) Делян Пеевски — вече санкциониран по закона ‘Магнитски’ — вероятно ще се оттегли от лидерския пост в ‘Новото начало’, за да предпази ДПС от по-сериозни санкции.
Очаква се той да постави Калин Стоянов за формален лидер, за да се създаде впечатление за ново ръководство, а не да стои директно санкционираното лице начело на партията.
Това изглежда като опит за параван — реалният контрол вероятно остава у Пеевски, но официално ДПС се дистанцира от него, за да избегне санкциите, които могат да ударят по финансирането и да застрашат партията.

Това не е просто политическа стратегия — това е показател за дълбока криза в политическата система и медиите у нас.
Медиите не отразяват свободно и обективно, а изпълняват поръчки.
И докато истинските проблеми и алтернативни гласове остават в сянка, на преден план се налагат удобни фигури, чиито послания обслужват определени интереси.
Така България получава не ново начало, а поредния фарс, който ни се пробутва като „промяна“.

Ралица Таслакова