Пламен Киров: КС удари звучна плесница на доцента по конституционно право Наталия Киселова

„Нищо не следва от това решение на Конституционния съд, но чест му прави, че почти единодушно, с изключение на Белазелков, е взел това решение. Това е една много звучна плесница по отношение на един доцент по конституционно право.“ Този коментар направи пред Dir.bg преподавателят по конституционно право проф. д-р Пламен Киров, след като КС се произнесе, че Наталия Киселова няма правомощие да замести парламента, а той е колективният орган, който трябва да се произнесе.

„Следователно това е едно тълкувателно решение, което показва, че в случая Наталия Киселова не е действала законосъобразно, когато е отклонила със свое разпореждане и е пратила в кошчето предложението на президента, а е била длъжна да го внесе за гласуване в НС“, заяви проф. Киров, който е бивш конституционен съдия.

По думите му президентът Румен Радев може отново да внесе предложение за референдум, но няма да има време такъв да се проведе преди влизането в еврозоната, дори хипотетично Народното събрание да гласува „за“, което юристът не допуска. Парламентът няма да вземе решение за провеждане на референдум, категоричен е той, дори да се направи нов опит.

Ако все пак Радев внесе такова предложение отново, съгласно решението на КС, Рая Назарян ще го вкара в залата и ще бъде подложено на гласувано, прогнозира Киров.

„Но дори и НС да гласува за провеждане на референдум, той не може да се проведе преди влизането на България в еврозоната. Тоест, организацията на такъв референдум отива отвъд 1 януари“, очерта стъпките във времето той. „Унизително е, че някой е решил от името на българските граждани и по-унизителното е, че доцент по конституционно право допусна това да се случи. Това не говори много добре за правовата държава в България“, коментира преподавателят.

И се върна назад към хронологията на събитията, когато Киселова отказа да подложи на гласуване в пленарната зала президентското искане на референдум за еврозоната. Според него това е бил ход на управляващите да спестят време и да няма акт на НС, който да бъде обжалван от президента.

„Целият замисъл беше, което не прави чест на Киселова, да няма решение на НС, както стана в случая. Защото, ако имаше решение на НС, то можеше да бъде оспорено с оглед на конституционосъобразност от президента пред КС. И нямаше да приключи с едно „не“ от страна на Народното събрание – „няма да има референдум“. При едно негативно решение на НС, президентът можеше да го атакува в КС, тоест, щеше да има ескалация и казусът да продължи отново да бъде разглеждан в КС. А понеже няма акт на НС, който да е годен, и това пише в мотивите, президентът не може да го оспори пред КС“, обясни защо тогава вече бившата шефка на парламента пое върху себе си удара на закона.

„Наталия Киселова смята, че е постъпила правилно, но въпросът е дали е спазила Конституцията. Ние можем да си мислим, че постъпваме правилно, но първо е въпросът – постъпваме ли законосъобразно и конституционосъобразно, пък след това идва въпросът за правилността. Иначе означава винаги да поставяме целесъобразността над законосъобразността в действията на даден държавен орган – това не е правова държава“, категоричен е проф. Пламен Киров.