Очаквано БНБ се обяви срещу данък „свръхпечалба“ за банките

Управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев в изявление се обяви срещу предложеното от финансовото министерство въвеждане на данък „свръхпечалба“ на търговските банки с аргумента, че това ще намали капиталовите им буфери и ще вдигне цената на кредита за домакинствата и бизнеса.

„Формално той (данъкът, б. р.) се плаща от банките, но икономическата му тежест не остава непременно там. Банките могат да реагират с по-ниски дивиденти – най-ограниченият макроикономически ефект. Реакцията обаче може да премине и през цената на кредита, кредитните стандарти, депозитните условия и структурата на активите. Тогава част от тежестта се пренася към клиентите“, предупреди Радев.

По думите му, ако по-високото облагане доведе до по-скъп или по-селективен кредит, ефектът ще се прояви в инвестициите и потреблението. „По-ниската икономическа активност означава по-малка база за ДДС, корпоративните данъци, данъците върху доходите и социалноосигурителните приходи. Брутният приход от данъка и нетният фискален резултат са различни величини“, подчерта управителят на централната банка.

„След присъединяването към еврозоната основният икономически въпрос пред България вече не е валутният режим. Той е как да ускорим инвестициите, производителността и реалната конвергенция. Главният двигател трябва да бъде частният сектор. Това предполага предвидима данъчна среда, дисциплинирана фискална политика и финансов сектор, способен да насочва ресурс към продуктивни частни инвестиции. Увеличаването на данъчната тежест върху този процес трябва да бъде внимателно аргументирано“, каза още Димитър Радев.

Той акцентира, че печалбата на дадена банка не следва да се разглежда само като източник на приходи за бюджета, но и като основен вътрешен източник за формиране на капитал. „Капиталът определя способността ѝ да поема риск, да предоставя кредит и да абсорбира загуби при неблагоприятно развитие на икономиката. Именно затова БНБ изисква натрупване на капиталови буфери в добрата фаза на икономическия цикъл: те трябва да бъдат налични в лошата“, посочи Радев.

По думите му тази практика е „проверена на практика“ през кризисната 2020 г. „Тогава БНБ предприе мерки за укрепване на капитала и ликвидността, а банките приложиха частен мораториум върху плащанията по кредити. Към септември отсрочването обхващаше кредити за над 9 млрд. лв. Буферите дадоха възможност на банките да поемат временния натиск, докато предприятията и домакинствата получиха време да преодолеят шока“, припомни Радев.

По думите му случаи като този показват, че банковата печалба не е само доход, който може да бъде разпределен. „Част от нея поддържа кредита и устойчивостта на системата при бъдещ шок. Това прави определянето на „свръхпечалба“ по-сложно, отколкото предполага сравнението между две счетоводни величини“, каза още Димитър Радев.

Той има забележки и по повод начина на изчисляване на данъка, предложен от финансовото министерство. По думите на Радев референтният период 2020 – 2025 г. включва пандемия, необичайно ниски лихви, инфлационен и енергиен шок и последвалата рязка промяна на лихвената среда. Началната 2020 г. е кризисна година със силно понижена банкова печалба. Включването ѝ в историческата средна може да представи част от последвалото възстановяване като „свръхпечалба“. През същия период нараснаха банковите баланси, кредитните портфейли и капиталът, а при отделни институции настъпиха съществени структурни промени. При тези условия номиналната печалба през 2027 г. и средната номинална печалба през предходните шест години не са непосредствено съпоставими. По-високата абсолютна печалба може да съдържа икономическа рента, но може да отразява и нормална възвръщаемост върху по-голям капитал, по-голям баланс и поет допълнителен риск. Разграничаването изисква икономически анализ, а не нормативно предположение“, посочи още Димитър Радев.