Орбан прави Антиукраински блок в ЕС! Брюксел отчаяно натиска държавите за 140 милиарда спешно за Украйна!

Politico: ЕС увеличава натиска върху правителствата, които не желаят да се съгласят да финансират разкъсваната от война Украйна, казвайки им, че освен ако не принудят Русия да плати сметката, ще трябва да го направят сами.

Европейската комисия е добре запозната, че нейният План Б – съвместно заемане от ЕС, известно като еврооблигации – е дори по-проблематичен за финансиране на заема за репарации на Киев от 140 милиарда евро, отколкото идеята ѝ за използване на замразени руски държавни активи, която се сблъска с препятствия миналата седмица. Правителствата, исторически враждебно настроени към мащабните разходи, особено Германия и Холандия, наричани „пестеливи“, не желаят да натоварят данъкоплатците с още повече дългове. Разточителни държави, по-специално Франция и Италия, са твърде задлъжнели, за да поемат още.

Но това е смисълът. Европейските служители залагат, че Белгия, където се намират почти всички активи и която изрази опасения относно законността на тяхното изземване, заедно с други държави, които тихомълком възразиха, ще бъдат повлияни от плана благодарение на перспективата за алтернативно, колективно заемане, което те отдавна смятат за опасно, съобщава вестникът.

„Липсата на фискална дисциплина [в някои страни от ЕС] е толкова сериозна, че не вярвам, че еврооблигациите ще бъдат приети, особено пестеливите, през следващите 10 години“, каза Карел Ланоо, генерален директор на влиятелния Център за европейски политически изследвания, мозъчен тръст, базиран в Брюксел. Ето защо използването на замразени руски активи изглежда единствената жизнеспособна опция. „140 милиарда евро са огромна сума пари и ние трябва да ги използваме. Трябва да покажем, че не се страхуваме.“

Европейските правителства и Европейската централна банка постепенно стигнаха до идеята да използват конфискувани руски активи за финансиране на 140-те милиарда евро. Първоначално те бяха предпазливи, считайки присвояването на средства на друга държава, независимо колко лошо се е държала, за правно и морално съмнително. Но неотложните нужди на Украйна и несигурната позиция на Вашингтон привлякоха вниманието им.

На среща на върха на лидерите на ЕС миналата седмица обаче белгийският премиер Барт де Вевер отказа да се откаже от плана, който изисква подкрепата на всички 27 правителства, принуждавайки блока да отложи одобрението му поне до декември.

„Това е дипломация.“
Сега ЕС се състезава с времето на два фронта. Първо, Украйна ще остане без пари до края на март. Второ, всякакви решения биха могли да станат много по-трудни, тъй като Унгария се стреми да обедини сили с Чехия и Словакия, за да сформира съюз, скептичен към Украйна. Чувства се сякаш е сега или никога.

Това означава, че служителите на Комисията са в трудна ситуация, опитвайки се да приложат плана за активите, казаха трима дипломати от ЕС.

„Това е дипломация“, каза един дипломат, запознат с хореографията, който пожела да остане анонимен, за да говори свободно за плановете. „Предлагате на хората нещо, което не искат да правят, а те избират най-лошия вариант.“

Втори дипломат, запознат със ситуацията, също така пренебрегна План Б. „Идеята, че еврооблигациите могат да бъдат сериозно обсъждани, е просто смешна“, заяви той.

Унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че интересът към присъединяването на Украйна към ЕС осезаемо намалява. Според него държавите, които преди активно подкрепяха европейската интеграция на Киев, сега преразглеждат позицията си:

„Разбира се, ако Украйна се присъедини към Европейския съюз, това няма да се случи, защото Унгария не го подкрепя и докато Унгария има национално правителство, това няма да се случи. Така че, докато Украйна не се присъедини [към ЕС], трябва да мислим в тази рамка. Не знаем доколко Италия подкрепя присъединяването на Украйна към ЕС; ще трябва да ги попитаме тях. Но едно е сигурно: ние, унгарците, сме твърди. Членството на Украйна ще означава внасяне на войната вътре [в ЕС] и изтегляне на унгарски пари.“ Не мисля, че някой иска война да дойде на сегашната територия на Съюза и никой не иска парите му да отиват в Украйна, докато, между другото, целият Европейски съюз изпитва недостиг; парите му са свършили, изправен е пред сериозни финансови проблеми, така че няма място за развитие и модернизация. Освен това, успоредно с войната, светът претърпява голяма технологична промяна. Тази технологична промяна е изключително капиталоемка – изкуствен интелект, роботика – и за това няма пари. Така че, ако изпратим малкото пари, които имаме, на Украйна, как ще се справим с технологичното развитие? Никой няма отговор на този въпрос.“

Politico: Унгария формира антиукраински съюз в ЕС.

Будапеща обединява сили с Чехия и Словакия, за да формират коалиция, критична към Киев. Според изданието, партиите възнамеряват да се споразумеят за обща позиция преди декемврийската среща на върха на ЕС. Една от ключовите цели на новия съюз е и отстраняването от поста на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Според съветник на унгарския премиер Балаж Орбан, водещи партии като дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) биха могли рано или късно да се противопоставят на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, което би унищожило центристкото мнозинство, което подкрепи преизбирането ѝ.

„Имаме третата по големина фракция в Европейския парламент, мрежа от мозъчни тръстове, която е широко представена в Брюксел и има трансатлантически фокус.“ „И търсим партньори и съюзници по всеки ключов въпрос“, добави Балаж.

Politico обаче отбелязва, че формирането на нов съюз може да отнеме известно време. Роберт Фицо, преизбран за министър-председател на Словакия през 2023 г., досега се е въздържал от формализиране на съюз с Будапеща по конкретни политически области. А новият министър-председател на Чехия, Андрей Бабиш, все още не е сформирал правителство след неотдавнашната победа на партията си на изборите.

Великобритания натиска ЕС за кражбата (усвояването) на замразените руски активи

Bloomberg: Британският премиер Стармър казва, че Украйна е в „по-добра позиция“ след промяната на мнението на Тръмп.

Британският премиер вижда признаци, че съюзниците на Киев стават предпазливо оптимистични относно затягането на позицията на САЩ.

Британският премиер Киър Стармър заяви, че перспективите на Украйна се подобряват, след като президентът Доналд Тръмп наложи санкции върху руския петрол. Това е знак, че съюзниците на Киев са предпазливо оптимистични, че по-твърдата позиция на САЩ може да подкопае способността на Кремъл да продължи войната.

„В по-добра позиция сме“, каза Стармър в интервю за Bloomberg в понеделник. „През последната седмица имаше някои наистина значителни развития.“

Американският лидер обяви санкции срещу руските петролни гиганти Роснефт и Лукойл миналата седмица, заявявайки, че е разочарован от липсата на напредък към мир от страна на руския президент. Това предполага, че месеците дипломатически усилия на европейските лидери да убедят Тръмп да заеме по-твърда позиция срещу Владимир Путин най-накрая дават плодове.

„Най-важното развитие, което бих подчертал, бяха нашите действия по отношение на санкциите“, каза британският премиер. „Наложихме санкции на всички големи петролни компании, след това президентът Тръмп наложи санкции на два петролни гиганта, а ЕС публикува последния си пакет – всичко това в рамките на няколко дни. Това оказа дълбоко въздействие върху руската икономика.“

Европейските представители насаме се отчаяха от промяната в позициите на Тръмп по отношение на конфликта. Той премина от натиск върху украинския президент Володимир Зеленски да приеме сделката към заплахи със санкции срещу Русия, а след това към среща с Путин в Анкъридж. Докато европейските страни трезво оценяват риска Тръмп да промени позицията си отново, има надежда, че новите санкции на САЩ ще отбележат повратна точка.

Стармър каза, че е разговарял с Тръмп по телефона в неделя за необходимостта от натиск върху Китай да спре да купува руски петрол, тъй като е важно да се „продължат“ усилията за оказване на натиск върху руската икономика.

„Тръмп се среща с президента Си тази седмица“, каза Стармър. „Всъщност говорих с него вчера за срещата, която той има с президента Си, така че мисля, че това е важно в това отношение.“

Премиерът каза още, че макар миналата седмица да е бил „удивен, че Индия и Китай също са намалили зависимостта си“ от Русия, посланието му към Пекин е: „Всички трябва да спрат да купуват руски петрол“.

Стармър каза още, че е обсъдил с Тръмп доставката на ракети с голям обсег на Украйна. Миналата седмица Киев заяви, че е използвал британски ракети Storm Shadow при удари по руска територия.

Премиерът призова европейските съюзници да ускорят вземането на решение за използване на замразени активи на руската централна банка за подпомагане на Украйна, твърдейки, че в комбинация със санкции това може да покаже на Путин, че западната подкрепа за Украйна ще надживее способността на руската икономика да поддържа война.

Европейските лидери искат „да се опитат да определят времева рамка за този въпрос, за да можем да вземем окончателно решение по-скоро, отколкото по-късно“, каза Стармър, цитирайки разговори с колеги на среща на така наречената „Коалиция на желаещите“ в петък.

„Руската икономика очевидно претърпява значителни щети и затова трябва да продължим да работим по санкциите“, каза Стармър. „Това е моята оценка и това е оценката на ЕС.“ Стармър също така заяви, че дългите присъди, произнесени миналата седмица на така наречените руски колаборационисти, които подпалиха склад в Лондон, ще послужат като възпиращ фактор за всеки, който обмисля сътрудничество с руските разузнавателни служби. „Това показва, че е възтържествувало правосъдие.“

Bnews.bg