Опасни хора с психични разстройства бродят сред нас заради препълнени клиники

Оказва се, че здравните заведения имат ограничена отговорност при грижата за хората с психични проблеми. След лечение хората са оставени единствено на грижата на близките си.

Много трудно може да се предвиди в какъв момент хората с психични разстройства ще извършват престъпление. Често те не показват признаци на агресия преди това, обясняват психиатри. 

„В един момент избухват експлозивно тези прояви, особено когато не приемат медикаменти, затова е изключително важно проследяването им след дехоспитализация, когато някой от близките обикновено трябва да следи за това дали взимат лекарства“, заяви психиатърът Мирослав Георгиев.

Недостатъчно е финансирането на психиатричните отделения

Оказва се, че за 22-годишното момиче, което нападна трима мъже, не е имало свободни места в никое психиатрично отделение в столицата. А причината за това е недостатъчното им финансиране. 

 „За София, която е почти двумилионен град, имаме един Център за психично здраве и може би две или три не особено големи клиники, които едва ли имат повече от 50 легла всяка. Категорично изначално трябва да се промени финансирането на психиатричната грижа, която в момента е може би с най-нисък процент на финансиране спрямо всички медицински специалности. За един болен се предоставят по 35 лв. на ден, което при сегашните цени е крайно недостатъчно не само за осигуряването на качествено лечение, но дори и на нормални битови условия за болните“, обясни Георгиев.

Липсват промени в законодателството

Според Наказателния кодекс, лицата с психични разстройства носят отговорност за деянията си. 

„За тези, които са извършили престъпления, е възможно съдът да ги настани за задължително лечение чрез т. нар. принудителни медицински мерки. След като бъдат освободени, последващата реинтеграция се оказва недостатъчна“, коментира адвокат Силвия Петкова.

Проблемът е в липсата на ново законодателство, което да урежда грижата за хората с психични разстройства след лечение в клиника, каквато имаше преди години. 

„Трябва да се разшири обхватът –  бяха закрити диспансерите, където се проследяваха всичките пациенти с по-тежки диагнози и това даваше една проследяемост на тяхното здравно състояние“, каза още Георгиев.

„Има нужда от реформиране на цялостната политика на държавата за хората с психически заболявания“, изтъкна Петкова.

Преди година започна обсъждане на промени в Закона за здравето, но така и не се стигана до приемането им. 

Вижте повече в репортажа на Паола Смоличка.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR

Източник: Bgonair.bg