Новото решение на Съда на ЕС е победа за частните болници в България
Съдът на Европейския съюз (СЕС) потвърди досегашната дефиниция за „публично-правна организация“ в българското законодателство. За това информира Експертният клуб за икономическа политика (ЕКИП), чието становище акцентира върху статута на частните болници в България.
Според мотивираното определение на съда европейското законодателство не изисква включването на частните лечебни заведения в обхвата на режима за обществените поръчки. В определението се подчертава и правото на България да адаптира законодателството си спрямо своите нужди и местни особености. Решението на СЕС потвърждава и анализа на ЕКИП, публикуван през август 2024 г.
В края на 2024 година Съдът на Европейския съюз се произнесе по казуса дали дефиницията за „публично-правна организация“ в Закона за обществените поръчки се прилага и за обществени поръчки под определения в Директива 2014/24 стойностен праг.
Делото има неразривна връзка с България, тъй като е образувано след преюдициално запитване на Софийския районен съд. Изводите на Съда на Европейския съюз са приложими и към статута на частните лечебни заведения в контекста на режима за обществените поръчки.
Както ЕКИП посочи в подробния си анализ, решението по делото, по което държавното дружество „Монтажи“ ЕАД оспорва глоба, наложена му от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), се очакваше в началото на 2025 г. с оглед натовареността на европейските съдии. Съдът на ЕС обаче приема, че казусът не оставя място за съмнение и приключва производството още преди коледните празници с мотивирано определение.
В определението си Съдът на Европейския съюз потвърждава досегашната дефиниция за „публично-правна организация“, като се позовава на разпоредбите на Директива 2014/24 и на Закона за обществените поръчки.
Сред ключовите изводи в определението е, че съдът не извършва допълнителен анализ на дефиницията и не отправя критики към начина, по който българският законодател я е транспонирал в Закона за обществените поръчки. В мотивите си съдът потвърждава още, че България има право на преценка при транспонирането на директивата в националното законодателство.
Определението посочва още, че когато „публично-правна организация“ възлага обществена поръчка, правилата на директивата са приложими независимо от стойността на поръчката, за да се гарантират принципите, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз – свободното движение на стоки, свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги.
По отношение на частните болници в България в анализа се посочва, че дефиницията за „публично-правна организация“ в действащия Закон за обществените поръчки отговаря на европейската директива. Посочва се още, че Съдът на ЕС не е внесъл допълнителни пояснения в европейската дефиниция и не е изследвал критично начина, по който тя е транспонирана в българското законодателство, противно на твърденията на някои политически партии, анализатори и Европейската комисия.
Според анализа определението потвърждава и правото на България да адаптира законодателството си спрямо своите нужди и местни особености. Посочва се, че пояснението за частните болници в Закона за обществените поръчки и тяхното изключване от обхвата на режима за обществени поръчки е израз на свободата на преценка, която България като държава членка на Европейския съюз има при транспонирането на директивата в националното законодателство.
В анализа се отбелязва още, че когато икономическите участници не са публично-правни организации, както е в случая с частните болници, принципите на пазарната икономика позволяват по-голяма свобода на договаряне. Това дава възможност на частните болници да сключват сделки при пазарни условия, без да се обвързват със строгите изисквания, които важат за публичните институции.
Според анализа решението на Съда на Европейския съюз представлява значителна стъпка към укрепване на правната яснота и предвидимост за частните болници в България. Посочва се, че потвърждението, че дефиницията за „публично-правна организация“ в Закона за обществените поръчки е съобразена с европейската директива, премахва съмненията и критиките, които съществуваха в публичното пространство.
В заключение в анализа се посочва, че решението затвърждава правото на България да адаптира своето законодателство към местните нужди, като запазва свободата си на преценка в рамките на европейските правни норми.
Източник: Експертен клуб за икономическа политика
