Най-красивата абитуриентка за 2025 г. Виктория Йорданова: Научих се да вярвам в себе си

След като спечели титлата „Най-красива абитуриентка“ за 2025 г., Виктория Йорданова се превърна в едно от най-запомнящите се лица на конкурса. Още тогава тя впечатли журито и публиката с естественото си излъчване, нежна визия и усещане за стил, които я откроиха сред над 1300 участнички от цялата страна.

Днес Вики вече е студентка и уверено върви по своя път, съчетавайки образование, лични проекти и нови предизвикателства. Макар животът й след конкурса да не се променя рязко, тя признава, че именно тази победа й е дала важен урок – да вярва повече в себе си и да не се поддава на съмненията и негативните коментари.

Тази година тя се завръща към конкурса, но вече от съвсем различна позиция като част от звездното жури. В новата си роля Виктория ще има нелеката задача да оценява финалистките и да помогне в избора на следващата носителка на титлата „Най-красива абитуриентка“. За нея това е не само отговорност, но и вълнуващо завръщане към преживяване, което е оставило траен отпечатък в живота й.

Как се промени животът ти след като спечели конкурса „Най-красива абитуриентка“?

Животът ми тогава не претърпя големи промени, тъй като не съм от хората, които обичат да се хвалят с такива неща. Но едно от нещата, които научих тогава е, че не трябва да се съмнявам в себе си. Винаги ще има хора, които ще ми казват, че не съм достатъчно добра, както тогава имаше негативни коментари, но се научих да наблягам на позитивното. Вярвайте в себе си и се гордейте със себе си. Преди да очакваме някой друг да ни харесва, ние първо трябва да обичаме себе си.

Кога за първи път усети, че тази титла реално отваря нови врати за теб?

В момента, в който започнаха да ме търсят страшно много фотографи за снимки. Дотогава не съм имала такъв достъп до толкова много професионалисти.

Днес вече балансираш между работа, учене и лични проекти. Кое ти е най-трудно да съчетаеш и от какво се отказваш най-често?

Нещото, което най-често остава на заден план, са личните ми проекти, тъй като те изискват пълното ми внимание, както и доста отделено време, което често нямам. Въпреки всичко, редовно работя над тях, защото те ми доставят удоволствие и са моите цели занапред.

Кога разбра, че искаш да се занимаваш с повече от едно нещо едновременно, вместо да следваш една посока?

Винаги съм имала интереси в най-различни сфери. В миналото винаги хората са ми казвали, че трябва да съм насочена към едно нещо, но с времето осъзнах, че аз се интересувам от най-различни неща и имам енергията да се отдам на всичко, което ми доставя удоволствие.

Имаш две доста различни посоки в бъдещите си планове – едната е свързана с идеята за училище и среда за децата без телефони, а другата е бизнес насочена, с авторски напитки и собствено място. Как си представяш реализацията и на двете, как би изглеждала тази образователна инициатива в реалността и какво би отличавало твоето заведение от всички останали?

Това са две от основните неща, над които когато работя се чувствам щастлива. Децата за мен са първо голяма слабост, но и за всички нас – бъдещето. Проблемът, който искам да разреша, чрез моят проект съществува от години. Тежките раници на децата и прекалено различната информация от учебниците им, винаги са били проблем, но никой не се опитва да го разреши качествено. В днешно време предприемачите опитват да модернизират всичко и то с цел печалба. Всички искаме да сме финансово стабилни, но не смятам, че децата трябва да страдат от това. За мен не са решение таблетите с игри, вредната светлина и т.н.

Що се отнася до заведението, за което мечтая, е с цел добро качество и спокойствие. Това, което искам да направя за момента, е просто спокойно място с интересни напитки, които да освежават през лятото. В парковете хората са свикнали да дават изключително високи суми за напитки, което за мен е безумно като се има предвид какво е тяхното съдържание. Не мога да избягам напълно от „вредителите“, но мога да се постарая максимално. На такава възраст съм, че за момента не планирам нещо голямо, но всеки започва отнякъде. За момента 5-6 масички, в хубави и приятни цветове, с приятни напитки и защо не нещо леко за хапване.

По-лесно ли ти е да мислиш като човек с идея за обществена промяна или като предприемач?

Мисля повече като човек, който иска да допринася за обществена промяна и да има положително влияние върху хората. Но също така осъзнавам, че предприемаческото мислене е важно, защото именно то превръща една идея в реалност и ѝ дава възможност да достигне до повече хора.

Пътуванията промениха ли начина, по който гледаш на хората и на собствените си мечти?

Пътуванията са нещо, което ми носи огромно щастие, тъй като така срещам различни култури, забележителности и много други. От другите държави човек може да черпи много идеи за това какво би било полезно за нас и кое е хубаво да се избягва. Освен тези „по-сериозни неща“, няма защо да крия – обожавам да опитвам нови храни характерни за държавите и културата.

Кое е мястото, което най-силно те е вдъхновило досега и с какво го помниш?

За момента държавата, в която няма да спра да се връщам, е Италия. Обожавам тяхната архитектура, храната им, както и хората там.

Ако трябва с една мисъл да опишеш начина, по който гледаш на живота, каква би била тя?

„Животът е голямо платно – хвърли върху него всички цветове, които можеш“ – Дани Кей.

Тази година вече си от другата страна, в журито на конкурса „Най-красива абитуриентка“. Какво е чувството да не си участник, а един от хората, които избират победителката?

Чувството е страхотно, нямам представа как ще взема такова решение, тъй като всяко едно момиче заслужава да бъде победителка.

Какво послание би отправила към себе си от онази вечер на победата, погледнато с днешните ти очи?

„Радвай се на всичко, което ти се случва, отпусни се. Винаги ще има хора, които ще злобеят срещу чуждото щастие, но не позволявай на никого да те кара да се съмняваш в теб.“

След като сама си била победителка, какво е най-важното, което търсиш в следващата носителка на титлата?

Хората много лесно се разпознават, най-важното за мен е момичето да излъчва доброта, тъй като няма как да я познавам, но дори по снимка човек може да разпознае добрите хора. Същото така аз съм привърженик на естествената красота, вероятно това и ще е нещото, което ще търся.

Какво би казала на всяко момиче, което тази година изпраща училището и прави първите си големи крачки напред?

Мечтайте смело, бъркайте, опитвайте. Най-хубавото тепърва предстои, дори и в трудните моменти се борете. Бъдете хора, бъдете добри, защото това е най-важното. Живейте!

Източник: dir.bg