Как Борисов и кабинетът Пеевски приеха мръсната Барутна сделка с Райнметал, която никой в Европа не искаше?!

Германският концерн „Райнметал“ и българската държава започват изграждането на завод за боеприпаси и барут за 1 милиард евро. Договорът между „Райнметал“ и ВМЗ – Сопот беше подписан на официална церемония в Министерския съвет. Така звучи бравурната новина. В нея не се казва, че договорът е писан на тъмно и че подобна инвестиция е отказана на други места в Европа преди да се стигне до България.

Инвестицията се смята за стратегическа, не само за България, но и за цяла Европа, тъй като увеличава възможностите на военната индустрия и отбранителните способности на Европейския съюз. В Министерския съвет договорът беше подписан от изпълнителния директор на „Райнметал“ Армин Папергер, директорът на отдел „Оръжие и боеприпаси“ в концерна Роман Кьоне, а от българска страна от изпълнителния директор на ВМЗ – Сопот Иван Гецов в присъствието на премиера Росен Желязков.

Вярно ли е това? Няма отговор, защото договорът е подписан в на тъмно, преговорите също са се водили на тъмно и без и информация към медиите и Парламента. Примерът с Естония, обаче, осветлява какъв огромен скандал се задава в най-скоро време, когато истината лъсне. България въобще не е била първи избор на германския концерн, но след като всички други са отказали, дошло времето и на Йесмен Бойко Борисов, който винаги е готов да служи на началниците в Брюксел и Германия, дори в ущърб на българските национални интереси.

Коментар на Валентин Тончев:

По темата Rheinmetall, прочетете внимателно тази статия и си задайте въпроса: защо Естония отказва, а в България ги посрещаме с празнични фанфари?

През септември Естония взе решение, което предизвика сериозен отзвук в европейските отбранителни среди. Страната отказа предложението на германския оръжеен гигант Rheinmetall за изграждане на завод за производство на боеприпаси. Да, правилно прочетохте – отказа!

Министърът на отбраната на Естония, Хано Певкур, обяснява причината с кристална яснота:

“Предложените условия бяха такива, че огромна сума щеше да излезе от джоба на естонския данъкоплатец. Първо, за да придобием дял, след това, с ангажимент да купуваме от тях, без да имаме мажоритарно участие.“

Едно правителство казва „не“, за да защити интереса на данъкоплатеца. Един министър поставя въпроса обоснован ли е икономическия и социален интерес. Една държава показва, че инвестициите в отбраната не са просто добра новина, а въпрос на национален суверенитет.

На този фон, дали българската държава с главно Д и 5 премиера си зададе въпросите, които Естония не се поколеба да постави?

• Взело ли е впредвид решението на Талин?
• Проверени ли са условията кой плаща, кой печели, кой контролира?
• Колко средства ще излязат от джоба на българския данъкоплатец?
• Ще имаме ли мажоритарен дял, или просто ще предоставим терен и работна ръка?

Естония не отказа на Rheinmetall, защото е против развитието. Тя отказа условия, които не бяха в интерес на страната. Някой ще ни отговори ли какви са нашите условия? Ще излезе ли министерството на икономиката да обясни какви са условията и какъв е бизнес плана?

Защо Естония отказа инвестицията на Райнметал, която България прие без пазарлъци?

Какво казва статията в естонската медия News ERR:

Естония не последва Латвия и Литва в сключването на сделка с германския производител на оръжие Rheinmetall за откриване на завод за боеприпаси.
Министърът на отбраната Хано Певкур (Реформа) заяви, че Естония не е пропуснала завода за боеприпаси Rheinmetall да отиде в Латвия, тъй като е на път да сключи по-подходящи сделки.

Събитията идват в момент, когато и трите балтийски държави работят за установяване на местно производство на боеприпаси с голям калибър в променената ситуация със сигурността.

Латвия обяви в четвъртък споразумение с големия германски производител на оръжие Rheinmetall за създаване на завод за артилерийски боеприпаси на стойност 275 милиона евро там, като държавата ще държи 49% дял, което повдигна въпроси защо вместо това не е създаден в Естония.

Певкур каза, че Rheinmetall наистина е направил подобно предложение на Естония, но то не е изглеждало подходящо за държавата.

„Условията на тези оферти бяха такива, че много голяма сума щеше да излезе от джоба на естонските данъкоплатци – първо за придобиване на дела, след това задължението да се купува от тях – и това не би включвало мажоритарен дял за Естония, точно както сега виждаме и в случая с Латвия“, каза Певкур.

Вместо това Естония избра да проведе публичен търг за производител на боеприпаси, търг, в който Rheinmetall не участва. Преговорите по този търг вече са стигнали до точката, в която първите споразумения трябва да бъдат подписани през следващите седмици, и тези оферти не налагат толкова големи задължения на естонската държава, каза Певкур.

„Сред офертите, които в момента са обвързани с парка за отбранителна индустрия, има производители на боеприпаси с голям калибър – производители на 155 мм боеприпаси – както и производители на други видове боеприпаси, като например взривни заряди. Производството на различни видове боеприпаси със сигурност ще дойде в Естония“, посочи Певкур.

Някои опозиционни политици приеха разработката на Rheinmetall като доказателство, че Естония е изостанала от другите две балтийски държави, като е била много по-предпазлива.

„Донякъде е тъжно да се види как Латвия и Литва, които са в същото положение като нас, са способни да вземат тези решения и да тласкат нещата дотам, че да дойдат големи производители, докато ние не сме успели“, каза Кунас. Той добави, че Естония трябва да действа по-агресивно в преследването на този вид индустриални възможности, за да избегне по-нататъшно изоставане.

Членът на Националната комисия по отбрана на Рийгикогу Лео Кунас (независим) заяви пред „Aktuaalne kaamera“: „Донякъде е тъжно да се види как Латвия и Литва, които са в същото положение като нас, са способни да вземат тези решения и да стигат дотам, че да дойдат големи производители, докато ние не успяхме.“

Ръководителят на Естонската асоциация на отбранителната индустрия Таави Вескимяги не се съгласи, отбелязвайки, че фокусът трябва да бъде върху авангардно производство, предимно за износ.

„Целта на политиката на Естония в областта на отбранителната индустрия е да разработим именно тези пробивни и нови технологии в Естония, продукти, разработени тук, които създават работни места с много по-висока добавена стойност в Естония. От гледна точка на икономическото развитие на Естония – особено по отношение на работните места и икономическата добавена стойност – естонската отбранителна индустрия може да бъде само експортна индустрия, тъй като Естонските отбранителни сили (EDF) и самата естонска държава са твърде малък клиент, за да бъдат тези компании икономически успешни“, каза Вескимяги.

Bnews.bg