Защо светът се обърна срещу Ан Хатауей и поведе срещу нея токсична и унизителна кампания?

В момента тя се радва на успеха на дългоочакваното продължение „Дяволът носи Прада 2“. И все пак, животът на Ан Хатауей не можеше да бъде по-бурен през 20-те години, изминали от излизането на оригиналния филм.

В началото на 2010-те Ан пострада от вълна от онлайн омраза, толкова яростна, че породи името Hatha-hate („Хата-омраза“), което доведе до загуба на филмови роли и проблеми с психичното ѝ здраве. Холивудската звезда стана обект на гнусно и токсично тролене, като актрисата беше наречена „фалшива“, „театрална“ и си спечели титлата „Най-досадната знаменитост на 2013 г.“, според анкета на The San Francisco Chronicle.

Дори грабването на „Оскар“ за „Клетниците“ през същата година не можа да я спаси, като началният ред на речта ѝ при приемането на наградата – „сбъдна се“ – стана вайръл, след като зрителите я нарекоха „претенциозна“. И така, какво запали влака на омразата към Хатауей?

Въпреки че никой не може да определи точния момент, в който Ан се превърна от уважавана актриса в национално омразна фигура, тенденцията сякаш се обърна по време на нейното всеобщо критикувано участие като водеща на наградите „Оскар“ през 2011 г. Актрисата беше лице на събитието заедно с Джеймс Франко, а двамата бяха критикувани за липсата на химия помежду си и изключителната разлика в нивата на енергия.

Джеймс бързо нападна Ан, казвайки в „Късното шоу с Дейвид Летърман“: „Ан Хатауей е толкова енергична, мисля, че тасманийският дявол би изглеждал дрогиран, застанал до Ан Хатауей.“ От своя страна тя нарече участието „безполезно“, отбелязвайки, че „е наистина трудно да се издържи на изпълнението“. Добави и че Джеймс „не ѝ е дал нищо“, с което да работи в изпълненията си.

През същата година Ан усеща и гнева на феновете на DC Comics, когато е избрана за ролята на Жената котка във филма на Кристофър Нолан „Черният рицар: Възраждане“, защото не я смятат за достатъчно „секси“. С нарастването на критиките, скоро всяка роля и всяка реч на Ан стават обект на интензивен анализ, като онлайн атаките започват да се насочват и към физическия ѝ вид.

До 2013 г. омразата достига своя пик, когато тя печели наградата за най-добра актриса на наградите „Оскар“, а речта ѝ при приемането ѝ е осмивана онлайн. По-късно Ан казва, че сред порой от омраза е била нещастна в нощта на Оскарите, обяснявайки: „Трябваше да застана пред хората и да почувствам нещо, което не чувствам, а именно просто щастие. Очевидно е, че печелиш „Оскар“ и се предполага, че си щастлив. Аз не се чувствах така. Чувствах се несправедливо, че стоя там с рокля, която струва повече, отколкото някои хора ще видят през живота си, и че печеля награда за изобразяване на болка, която все още се усеща като част от колективния ни опит като човешки същества. Опитах се да се преструвам, че съм щастлива, но ме разкритикуваха, и то сериозно. Това е истината и това се случи. Гадно е. Но това, което научаваш от това, е, че чувстваш, че можеш да умреш само от срам, но че всъщност не умираш.“

През същата година „Ню Йорк Таймс“ публикува статия, озаглавена „Наистина ли мразим Ан Хатауей?“, в която психолози се опитват да разкрият нивото на обществената омраза. Пиер Масимо Форни, основател на Инициативата за гражданственост в университета „Джонс Хопкинс“ обяснява: „Усещането за принадлежност към група хора със сходни интереси активира центровете за удоволствие в мозъка. Така че в определен момент нещо подобно на случилото се с г-жа Хатауей придобива инерция и хората са склонни и нетърпеливи да бъдат част от тази инерция. Психологическата динамика на работното място е, поне отчасти, тази, която действа при кибертормоза.“

Джак Гонкало, доцент по организационно поведение в университета „Корнел“, добавя, че манталитетът на тълпата може да е виновен, обяснявайки: „Ако мнозинството е мислило вместо мен, мога да премина към нещо друго. Хората не искат да мислят.“

На фона на негативната реакция, Ан се отдръпва от общественото внимание, като по-късно казва пред Huffington Post: „Впечатлението ми е, че хората се нуждаят от почивка от мен.“ И все пак, тя скоро намира спасител в лицето на режисьора Нолан, който е готов да ѝ даде роля, когато други работни места започват да пресъхват, правейки я главната в неговия блокбъстър от 2014 г. „Интерстелар“.

Размишлявайки върху влака на омразата към себе си, Ан казва пред Vanity Fair през 2024 г.: „Много хора не ми даваха роли, защото бяха загрижени за това колко токсична е станала моята идентичност онлайн. Имах ангел в лицето на Кристофър Нолан, който не се интересуваше от това и ми даде една от най-красивите роли, които съм имала, в един от най-добрите филми, в които съм участвала. Не знам дали той знаеше, че ме подкрепя по това време, но имаше такъв ефект. И кариерата ми не загуби инерция, както можеше, ако не ме беше подкрепил.“

Всъщност, Ан получава роли в „Бандитките на Оушън“, „Мошенички от класа“ и WeCrashed, като самопровъзгласилите се за „хейтъри на Хатха“ скоро са осъдени от други потребители в социалните медии.

И все пак, щетите са трайни за Ан, която казва по време на реч в „Жените в Холивуд“ през 2022 г.: „Това беше език, който използвах със себе си, откакто бях на седем години. И когато самопричинената ти болка внезапно някак си се усили обратно към теб, да речем, с пълната сила на интернет… Това е сериозно.“

Тя добавя пред Vanity Fair: „Унижението е много тежко нещо, през което да преминеш. Ключът е да не му позволиш да те затвори. Трябва да останеш смел и може да е трудно, защото си казваш: „Ако остана в безопасност, ако прегърна средата, ако не привличам твърде много внимание към себе си, няма да боли.“ Но ако искаш да направиш това, не бъди актьор. Ти си въжеиграч. Ти си смелчак. Молиш хората да инвестират времето, парите, вниманието и грижите си във теб. Така че трябва да им дадеш нещо, което си струва всички тези неща. И ако не ти струва нищо, какво всъщност предлагаш?“

Сега Ан официално е прегърната от холивудската публика и в момента получава възторжени отзиви за ролята си в „Дяволът носи Прада 2“. Тя има и още четири филма в продукция, включително дългоочаквания следващ проект на Нолан „Одисея“ и филмовата адаптация на бестселъра на Колин Хувър „Верити“.

И все пак тя не е напълно недосегаема, като феновете наскоро я разкритикуваха, че позира редом с настоящата публично омразна фигура – Блейк Лайвли. Двете се появиха на Met Gala, часове след като Блейк уреди съдебната си битка с колегата си от „Никога повече“ и режисьор Джъстин Балдони.

Снимка на дуото, позиращо заедно, бързо стана вайръл в X/Twitter, като феновете коментираха: „Махни се от нея, Ан! Ще те съди“ и „Гадно. Мислехте, че Ан работи върху това да накара публиката да я хареса отново?“

Снимкш: iStock by Getty images, Getty Images/Guliver Photos, Getty Images, 

Източник: dir.bg

Kliuki.bg