Въглищният преход: 909 млн. евро поеха към мини, ТЕЦ, ПИМК, „Трейс“, „Арсенал“ и още десетки фирми

- Дълго охулвани и забавени, териториалните планове за справедлив преход на въглищните региони провокират огромния интерес не само на мини и въглищни електроцентрали, но и на компании като „Загорка“, „Лидл“, „Неохим“ и др.
- Разпределянето на 1.4 млрд. евро е в разгара си със сключени договори за саниране, процедури за индустриални паркове, фотоволтаици, енергийни общности и др.
- Директно мините ще получат 243 млн. евро за рекултивация, Стара Загора – 134.6 млн. евро за водородни проекти, а Казанлък – 43.4 млн. евро за иновации в отбранителната индустрия.
Над 1.4 млрд. евро са общо средствата, предвидени за трансформация и адаптация на хора и бизнеси от въглищните региони Стара Загора, Кюстендил и Перник. Едва 40 млн. евро от тези пари са изплатени за дейности, които ще позволят запазване или откриване на работни места и развиване на професионални способности.
Други 909 млн. евро са на масата и за тях са сключени 340 договора за изпълнението на проекти или се провеждат процедури за избор на предложения за рекултивация на мини, за саниране на жилищни сгради, за внедряване на слънчеви панели и енергийни общности, за индустриални паркове. Още 180 млн. евро предстои да бъдат предоставени директно на община Стара Загора за водородни проекти и на град Казанлък, където се намира военният завод „Арсенал“ за иновации в отбранителната индустрия.
Това сочи равносметката на регионалното министерство, предоставена на Mediapool, за изпълнението на трите териториални плана за преход на силно зависимите от добива и използването на въглища региони към по-чиста икономика с добавена стойност.
Програмите са финансирани от Фонда за справедлив преход с европейски средства.
У нас механизмът бе задвижен с огромно закъснение – заради подготовката на плановете, прехвърляна от правителство на правителство, и съпротивата на работещи в енергийния комплекс „Марица Изток“, използвана от различни партии за предизборна агитация. Страната ни дори загуби 100 млн. евро от предвидените евросредства заради упорството на поредицата управляващи да не се предприемат навременни мерки за изход от въглищата.
След протести и пътни блокади на въглищарите през есента на 2023 г., все пак 2038 г. влезе като крайна дата за извеждане на ТЕЦ и Еврокомисията отпуши Фонда за справедлив преход. Предвидените за трите въглищни региона инвестиции за трансформация са 1.150 млрд. евро от Европа и 257 млн. евро национално финансиране. Или общо 1.407 млн. евро.
Средствата по същество са част от оперативната програма „Развитие на регионите“ и изразходването им се управлява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Кой колко получава
Доколкото област Стара Загора и близките ѝ 10 общини са най-засегнати от прехода, тъй като много хора от тях работят в комплекса „Марица Изток“, за тях е най-големият пай от финансирането – 1.101 млрд. евро. За област Кюстендил са заложени 175 млн. евро, а за Перник – 131 млн. евро.
Пряко за обучения и преквалификация на работещите обаче е предвидена сравнително малка част от средствата. Социалното министерство е получило директно 1.53 млн. евро, за да картографира уменията на засегнатите от прехода в трите региона и да се прецени от каква квалификация се нуждаят. За да може сега работещите в мините и въглищните електроцентрали да имат алтернативни професии са предвидени 56.4 млн. евро. Досега са сключени 29 договора за 40.2 млн. евро. Обхванати са служители на въглищните централи „AES Гълъбово“, държавната „Марица Изток 2“, спрялата работа „КонтурГлабол Марица Изток 3“, държавните мини „Марица Изток“ и свързваните с Христо Ковачки „Брикел“, „Бобов дол“, ТЕЦ „Сливен“ и „Перник“, както и рудниците „Бела вода“ и „Бобов дол“. Още проекти с такава насоченост ще се събират до 15 април 2026 г.
Всъщност засега най-голямата сума се очертава около санирането на частни и общински сгради и за изграждане на енергийни общности в трите области десетте прилежащи общини. Общо 328.6 млн. евро са заделени за тази цел.
Дори вече са сключени 254 договора за 175.6 млн. евро за обновяване на многофамилни жилищни сгради и справяне с енергийната бедност. Това е значително наддоговаряне над предварителния бюджет от 100.4 млн. евро, тъй като е решено да се финансират и резервни предложения.
В процес на кандидатстване до 5 март е процедура от два компонента – за инсталиране на ВЕИ и батерии за съхранение на възобновяемана енергия и отоплителни и климатични инсталации, и за развитие на енергийни общонсти. За първата цел са предвидени над 145.163 млн. евро, за втората – над 7.669 млн. евро.
Големите пари са за рекултивация и инвестиции
Следващата солидна сума от Фонда за справедлив преход е 243 млн. евро и ще се предостави директно на мини на територията на трите региона за рекултивацията им. За област Стара Загора и 10 общини от Източномаришкия въглищен басейн са предвидени близо 206.889 млн. евро, за област Кюстендил – близо 10.698 млн. евро, а за област Перник – 25.559 млн. евро. Въгледобивните предприятия там имат срок до 19 февруари да подават проектни предложения.
Парите за производствени инвестиции в големи предприятия в регион Стара Загора са 236.6 млн. евро. Подадените до края на ноември миналата година проектни предложения са 47, за 265.4 млн. евро, което е над бюджета. Оценката им е приключила на 16 февруари и са допуснати са 42 проекта за общо близо 251 млн. евро, според данните на ИСУН. Това също е наддоговаряне на бюджета.
От кандидатстващите в това направление са били отразяни проект за строеж на слънчеви мощности на терени на държавните „Мини Марица Изток“, в болницата в Димитровград и още един проект.
Допуснати са инвестиционни намерения на военния завод „Арсенал“ за „преход към климатична неутралност“, на „Палфингер“, „Белла“, „Металик“, „Неохим“, „Райкомерс“ – за производствени инвестиции. ТЕЦ „Брикел“ ше получи пари за диверсифициране на дейността си. Подкрепен ще бъде и проект на пивоварната „Загорка“ за инсталиране на ВЕИ, ТЕЦ „КонтурГлобал“ – за фотоволтаична централа и система за съхранение на енергия. „Лидл“ е кандидатствала и одобрена за финансиране на разширение на производствената им база и превръщането ѝ в логистичен парк в Кабиле. Сред чакащите пари от въглищния преход за трансформация са и автомобилният и жп превозвач ПИМК, строителните „Европейски пътища“ и „Трейс“, които са одобрени за получаване на средства за адаптация.
Огромен интерес от малкия и среден бизнес
Миналата година за адаптацията на малки и средни предприятия са обявени 127.8 млн. евро, като интересът е бил огромен – постъпили са 1957 предложения за над 470 млн. евро. В крайна сметка одобрени са 622 проекта за 158 млн. евро, което също е над бюджета по мярката. От тях са прегледани документите на над 300 идеи и към тези кандидати са изпратени покани за сключване на договори. За останалите продължава проверката, съобщават от регионалното ведомство.
Не по-малък е бил интересът и към подбора на проекти за индустриални и логистични паркове с фокус използването на чиста енергия. При бюджет от 76.2 млн. евро са заявени 19 проекта на обща стойност почти 228.8 млн. евро, от които 154.128 млн. евро е исканото безвъзмездно финансиране. Одобрени са седем проекта, три са в резервния списък. Общините Стара Загора, Перник и Кюстендил ще получат средства за такива паркове. Има обаче и частни фирми като „ДСГ Логистик“; „Милкотроник“, която смята да строи индустриален парк „Перла“; „Атлантик Уей“, която е поискала най-голямата сума – 18.7 млн. евро, както и ЦГДН. В момента се проверяват дали бенефициентите отговарят на законовите изисквания.
В процес на набиране са и проектни предложения от малки и средни фирми за изграждане на фотоволтаици. Безвъзмездното финансиране е 72.5 млн. евро, срокът за кандидатстване – 24 март.
Водород и отбрана
От регионалното министерство посочват, че предстои обявяването на още две процедури с пари от Фонда за справелдив преход. И двете са за директно предоставяне на средствата. Община Стара Загора ще получи 134.6 млн. евро за водород – създаване на местни мощности за производство на електролизьорни системи, горивни клетки, станции за зареждане на възобновяем водород. 43.4 млн. евро ще бъдат предоставени за подкрепа на иновации в научноизследователска и развойна дейност за отбранителни технологии и решения с двойно предназначение. Инвестицията ще е в Казанлък, където е разположен военният завод „Арсенал“, чакар че не е излично посочено къде ще бъде реализирана.
Ще се обяви и втора процедура за повишаване на квалификацията и обучения с бюджет от 60 млн. евро, допълват от МРРБ.
От ведомството коментират, че практиката им от провеждането на процедурите по териториалните планове сочи липсата на опит на голяма част от бенефициентите, което води до задаването на много въпроси преди крайния срок за кандидатстване по широк кръг от теми. За да бъдат преодолени установените досега затруднения пред кандидатстващите и осигуряване на равен достъп до финансиране, ведомството провежда информационни дни и разяснителни срещи. Това се случва както в етапа на кандидатстване, така и при изпълнението на одобрените проекти.
Данните към момента обаче ясно показват, че трите зависими от изкопаемите ресурси региона, за които политици твърдяха, че едва ли не ще загинат без въглищата, трескаво се готвят за трансформацията и прехода към по-чисти производства. А одобрените за финансиране проекти създават предпоставки за запълване на вакуума, който ще се освободи след спирането да се използват въглища – независимо дали заради нормативно приети графици, или защото икономическата логика го изисква. И това ще стане както с откриването на нови работни места в големи, средни или малки фирми в регионите, така и със запазванетона такива в мините и въглищните централи, които просто ще променят дейността си. Така нараства значително вероятността младите хора в трите региона да намерят чисти и перспективни работни места, вместо да се изселват в Пловдив или София. А въздухът със сигурност ще е по-чист.