Борисов – новият ум на България

Ако някой още не е разбрал, да се поправи – България има нов ум. Броди из страната, ръси наволя, чертае бъдещето и почита миналото. Стари хора го ръкостискат, млади му дават път.

Този нов ум говори за консервативен завой, за прогрес за всеки с мечта, за швейцарското правило, германски коли, за минали успехи, също и жертви, за страданията на грешната и праведна Европа, за малкия бизнес, редом до големия, лошия комунизъм, но и лошия жълтопаветен демократизъм, чертае визия за България. Патрон е на поредица конференции „Новите умове“, на тях обучава жизнерадостния млад партиен актив. Пред актива той не подкрепя Гюров, но го кани на среща, където да разговаря, може и с кмета му Живко Тодоров, който пък подкрепа Йотова. За самата Йотова новият ум няма да гласува, обаче е прав в някои неща. Конференциите имат за цел да освежат партията с младежка енергия, и, разбира се, това се случва – попивайки него.

Новият ум се казва Бойко Методиев Борисов. В такова състояние на духа е след 19 април 2026 г., когато не просто бе разгромен от Румен Радев и „Прогресивна България“, но и на косъм изпревари ПП-ДБ. За да е съспенсът пълен, въпросният Живко Тодоров

вади оставка, сълза издайница потича,

активът му гласува доверие на крака, оставката е прибрана в джоба; всички успокоени поглеждат бъдещето чрез добрите мъдри очи на Борисов (последната партийна среща в Стара Загора). Музиката като фон е неясна, обаче филмирана, може да бъде пратена в Кан.

Само че този ум е все по-самотен, вероятно защото с мъдростта трупа печал. След като ГЕРБ бе напусната вкупом от младежи във Враца, от зам.-кмет на Пловдив, от Делян Добрев – с единия крак, след като споменатият Тодоров и Вежди Рашидов отидоха при Йотова, също и други двама-трима кметове на ГЕРБ, плюс десетки още неизвестени за медиите общински съветници, а бивши координатори се самоиздигат за кмет далеч преди партията да реши, или пък просто присъстват на сбирки на „Прогресивна България“, то тия дни стана още нещо. Млада дама, студент на УНСС за 2025 г., организационен секретар на ГЕРБ – Банкя, напусна партията поради

„предателство, абсолютно пренебрежение към денонощния труд

и нагли интриги“ в партията. Също – „ниски морални ценности“. Тя се казва Ванеса Филипова, не спомена имена, обаче се оплака и от „гнила ябълка в коша с плодове“, използваща „черен пиар“; даже ябълката се натискала да бъде от „новите умове“. Филипова благодари на двадесетина видни гербери за съвместна работа, без въобще да спомене най-големия, съселския си ум. Какво показват всички тия публични откровения, целият този плод-зеленчук? Ами… че ГЕРБ просто вече не е партия. Няма го и Бойко Борисов. Там е, ама не е той. Щом

куцо и сакато го напуска и буквално се подиграва публично с ГЕРБ,

работата е ясна. Още повече е ясна защо – защото гръбнакът на партията през последните над 10 години – клиентелата, се преориентира към „Прогресивна България“.

От всичко това следват няколко актуални извода, които следва да бъдат направени. Все пак, поне формално, ГЕРБ е втората политическа сила в България. Случващото се при нея е важно:

Борисов не издигна кандидат-президент от страх. Само това е обяснението и нищо друго.

Страх партията да не падне под второто място

Това е признание за липсата на харесвани от хората личности край ГЕРБ, но и за всеобщата ѝ изолация. За пръв път в най-новата българска политическа история втората парламентарна сила не издига или не подкрепя кандидат-президент. Има и една по-специална причина за страха – „разпищолената“ (израз на Борисов от силния му период) партия просто нямаше да подкрепи собствения си кандидат. Ванески, ябълки и друга флора щяха да работя за когото си искат. По-добре мирна да седи ГЕРБ и обществото да не види ново чудо от нея.

Този отказ от борба, колкото и нелепо да изглежда предвид състоянието на „градската десница“, дава шанс Гюров, Василев, Мирчев и сие да се конструират като полюс срещу „Прогресивна България“. Условието е Гюров да се представи добре, събирайки гласове извън ПП и ДБ. Също и да е действителна опозиция.

Борисов опитва да преоснове някак ГЕРБ. Търси умове, сменя тук-там председатели, ще връща консервативните ценности. Приклекнал е с мечта за ново изправяне – вероятно чрез малка бойна дясна партия. Очевидно изчаква подходящ вятър от Вашингтон, Берлин и Брюксел, пред който българските политици винаги тичат. Но

Борисов определено не бе готов за всичко това.

Резултатът от 19 април, по същество катастрофален за ГЕРБ, го изненада. Цялата тази излагация на ГЕРБ в момента, цялото това насипно състояние, бяха немислими преди 19 април. Случи се, защото и той не допускаше, че може да стане точно така.

Останалото е ясно – лакърдии – от един трагичен титан на българската политика от първата четвърт на XXI век, печелещ с много и завинаги. Някога Хераклит и Парменид са спорили променя ли се всичко или всичко е едно. Борисов дори мегафилософията обединява – славата се промени, сладката приказка остана. След време, на пейката до дувара, бачо Бойко ще е любимец на дечицата в Банкя, разказвайки чудни истории за филия с мас, няколко папи, меркели и путини.

Диян Божидаров, Сега