Цялата истина за авиокатастрофата IL-39 в авиобаза „Граф Игнатиево“

Загиналите на 13 септември т.г. Петко Димитров и Венцислав Дункин, са герои, спасили десетки, а не безразсъдни пилоти, поели „необосновано висок риск“.

Припомняме, че двамата военни изгубиха живота си при авиокатастрофата над Трета авиобаза в Граф Игнатиево при изпълнение на сложна фигура в небето на борда на учебния самолет L-39 ZA.

Появиха се нови ключови, но и шокиращи данни, които не е изключено да обърнат и хода на разследването за инцидента. Голяма част от информацията и сведенията са предоставени от опитен пилот. Те сочат, че подп. Петко Димитров до последната секунда преди сблъсъка със земята е проявил отличната си подготовка и всъщност е успял да насочи машината така, че освен него и колегата му Дункин, заедно с тях да не загинат гледащите от земята изпълнението на тренировъчния полет преди авиошоуто, предвидено ден по-късно по повод 20-а годишнина от членството на България в НАТО. Разкритията обаче хвърлят светлина за пореден път и върху сериозните пробойни в командването на бойната ни авиация, както и за начина, по който се извършва подготовката на летците ни.

Завъртат L-39 по надлъжната ос, ясно осъзнали какво ще се случи.
За да не падне той върху хората на земята и да не настъпи жестока касапница. Видимо това е търсено решение от страна на пилотите. Вероятно това е можело да се изпълни, тъй като управлението за завъртане на самолета е различно от управлението по тангаж и е работило нормално.

„Елероните работят независимо от тягите и кормилото за височина и самолетът може да не може да се издигне, но може да промени траекторията си вследствие на завъртането около надлъжната ос, което се вижда ясно на клипа. А впоследствие по никакъв начин на представения брифинг не беше коментирано това завъртане на самолета около надлъжната ос и не бяха представени за него данни от черната кутия, а те би следвало да са налични, допълва източникът ни.

И припомня, че и за такава ситуация и пилотско решение у нас има документиран случай – на 1 юли 1987 г. при изпълнение на тренировъчен полет спира двигателят на изтребител МиГ-23 с пилот полковник Радослав Димитров. С цената на живота си летецът успява да отклони машината, за да не се разбие тя над град Костинброд.

При всички така дадени разяснения, които би трябвало да послужат за нуждите на Военната прокуратура, става ясно, че всъщност подп. Димитров и старши лейтенант Дункин са предприели героична маневра, а пределно малката височина на полета не е била от ключово значение, защото според комисията самолетът е срещнал земята с ъгъл 17,9 градуса и вертикална скорост 90 м в секунда. При тези условия дори и 132 м. в повече за начало на фигурата едва ли биха били достатъчни, щом има вероятност част от управлението на самолета да е отказало.

Именно информация докъде се простира разследването на Военната прокуратура за изправността и съпричастността на длъжностните лица, отговарящи за безопасността на полетите на L-39 ZА в този момент, ще иска и редакцията на в. „Уикенд“ по официален ред.

Източник: Уикенд

24chasa-bg