Триумф на „Анора“ увенча вяли „Оскари“

Обикновено у нас знаменитостите идват, когато вече залязват. Шон Бейкър е уникален случай – той гостува на „София филм фест“ през март 2018-а, още докато беше слабо известен независим режисьор. Седем години по-късно, отново през март, Бейкър е носител на четири лични награди „Оскар“ – което е забележителен рекорд, от общо пет за филма му „Анора“. Историята за стриптийзьорка от Ню Йорк е хепиендът в кариерата на 53-годишния режисьор, който цял живот прави своето си кино, без да се съобразява с бюджети, студиа и пазарни закони (бюджетът на „Анора“ е скромните 6 млн. долара и той не е подкрепен от голямо студио). Сега сметките излизат и формулата води до триумф, без да е помръднал и на милиметър от творческите си принципи. Речта на Шон Бейкър бе посветена на магията на ходенето на кино, която сме на път да изгубим в епохата на стрийминга.

В 97-ите награди „Оскар“ „Анора“ се увенча с призовете за най-добър филм; режисура – връчена от Куентин Тарантино, първооткривателя на неговата главна актриса във филма си „Имало едно време… в Холивуд“; оригинален сценарий и монтаж, които са лично дело на Бейкър; и най-голямата изненада – за водеща женска роля на Майки Медисън. Деми Мур, която на 62 години очакваше първия си „Оскар“ и бе сочена като безапелационен фаворит, бе най-разочарованият човек в „Долби тиътър“ тази нощ. Хорърът с нейно участие „Веществото“ спечели единствено „Оскар“ за грим и прически, макар да имаше още четири номинации в най-престижните категории.

Три от десет взе „Бруталистът“. Монументалното платно на Брейди Корбет е отличено за операторско майсторство (Лол Кроули), музика и главна мъжка роля на Ейдриън Броуди. Броуди, който бе единственият вече печелил „Оскар“ сред петте номинирани (при това за почти същата роля на изтерзан евреин в „Пианистът“), пред 22 години стана най-младият носител на наградата – на 29. Сега той подхлъзна най-опасния си конкурент Тимъти Шаламе, който с превъплъщението си в Боб Дилън в „Напълно непознат“ можеше да подобри рекорда му по младост с няколко месеца…

Само две статуетки се откъснаха от сърцето на гласуващите за най-номинирания филм тази година – „Емилия Перес“. С рекордните за неанглоезичен филм 13 номинации и авторитетен багаж от Кан, Европейски филмови награди, „Златни глобуси“, а от онзи ден и „Сезар“, соченият за фаворит в началото на сезона френски мюзикъл бе звучно „канселиран“ заради своята звезда Карлос София Гаскон. Трансджендър актрисата и без това предизвикваше киселини на консерваторите със смяната на пола си, а през януари я захапаха и либералите заради по-грубиянски туитове отпреди пет години. Фактите са, че филмът на Жак Одиар е просто прекалено радикален за вкуса на Академията и на днешна Америка. Той остана с наградите за второстепенна женска роля на Зоуи Салдана и най-добре песен (El Mal, изпълнена също от Салдана).

Липсата на риск и оригиналност, която толкова често наблюдаваме и в холивудското кино напоследък, бе пропила цялата церемония: в нея нито веднъж не се спомена името Тръмп, а единствено връчващата приза за монтаж Дарил Хана извика от сцената „Слава Украини!“. Награденият за пълнометражен документален филм No Other Land, дело на израелци и палестинци, насочи за миг вниманието към другия актуален конфликт. Разбира се, бе отдадена почит и на пожарникарите в Лос Анджелис, които излязоха на сцената в добро настроение.

Известният тв комик Конан О’Брайън бе за пръв път водещ на шоуто, което не се запомни с нищо и едва ли ще повиши главоломно спадащия рейтинг на тв излъчването на „Оскарите“. Най-запомнящата се негова изява бяха не репликите му, а компютърно генерираната сцена, в която той се измъква от гърба на Деми Мур в реплика на сцена от „Веществото“. Веднага след това бе връчена първата и предварително известна награда: за поддържаща мъжка роля на Кийрън Кълкин в „Истинска болка“. Единствената по-язвителна шега беше по адрес на Джеф Безос и „Амазон“, които неотдавна придобиха правата върху Джеймс Бонд: музикалният номер в чест на агент 007 прозвуча по-скоро като епитаф.

Нямаше и „Оскар“ с българска следа: хърватският „Човекът, който не можеше повече да мълчи“, в който страната ни е копродуцент, не спечели за късометражен филм, а „Стажантът“ с Мария Бакалова имаше две номинации – на Себастиан Стан за ролята на Тръмп и на Джеръми Стронг за неговия ментор Рой Кон, но и той не взе нищо.

Ето останалите лауреати на вечерта: латвийският „Потоп“ е най-добра анимация, а бразилският „Все още съм тук“ – най-добър чуждестранен филм. „Дюн: Част втора“ се задоволи със статуетките за звук и за визуални ефекти, а „Злосторница“ – за костюми и сценография. Папският трилър „Конклав“ осребри само една от осемте си номинации – за адаптиран сценарий.

Дори тоалетите не бяха особено зрелищни или ексцентрични тази нощ, предимно класика в черно, бяло и сребърно. Един шамар май щеше да дойде добре.

Американската актриса Зоуи Салдана каза, че е „гордо дете на родители имигранти“, докато изразяваше със сълзи на очи своята благодарност в речта си, след като спечели „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля, предаде ДПА.

46-годишната Салдана бе обявена за победителка в категорията в конкуренцията на звезди като Ариана Гранде, Фелисити Джоунс, Моника Барбаро и италианската кинозвезда Изабела Роселини.

Салдана спечели първия си „Оскар“ за ролята си в „Емилия Перес“, испаноезичния филм на стрийминг платформата „Нетфликс“, в който играе ролята на адвокатката Рита, помагаща на мексикански наркобос да си смени пола.

Излизайки на сцената, Салдана бе много развълнувана и извика „мамо“, като сподели, че „цялото семейство е тук“, и добави, че „всичко смело, скандално и добро в живота“ ѝ е заради нейната майка.

Актрисата благодари и на френския режисьор на филма Жак Одиар за това, че „е бил толкова любопитен към тези жени, за да разкаже техните истории“, и добави, че наградата е за целия актьорски състав на филма.

„Баба ми пристигна в тази страна през 1961 г. Аз съм гордо дете на родители имигранти с мечти и достойнство и трудолюбиви ръце“, каза тя и добави: „Фактът, че получавам награда за роля, в която трябва да пея и да говоря на испански, баба ми, ако беше тук, щеше да е толкова щастлива. Това е за моята баба“, добави Салдана.

Преди това 42-годишният Кийрън Кълкин получи „Оскар“ в категорията за най-добър поддържащ актьор. Той победи Едуард Нортън, Гай Пиърс и колегата си от сатиричния сериал „Наследници“ Джеръми Стронг в тази категория на 97-то издание на наградите на американската филмова индустрия в Лос Анджелис.

Кълкин грабна приза за „Истинска болка“, режисирания от Джеси Айзенбърг филм за двама братовчеди, които отиват в родината на баба си – Полша, за да търсят родовите си корени.

Актьорът също така сподели, че неговата съпруга Джаз Чартън му е обещала четвърто дете, ако спечели „Оскар“. По думите му тя му казала: „Ще те даря с четири (деца), когато спечелиш Оскар“.

Той ѝ каза: „Подадох ти ръка и ти я стисна… Сега ти го припомням – дължа ти го, няма натиск, обичам те, съжалявам, че направих това отново, нека се захванем с работа по тези деца“.

Ейдриън Броуди спечели втория си „Оскар“ в категорията за най-добър актьор за имигрантската история „Бруталистът“, разказваща за архитект от еврейско-унгарски произход, който бяга от ужасите на Втората световна война, за да намери по-добър живот в САЩ.

През 2003 г. Броуди получи първия си „Оскар“ за ролята си във филма на режисьора Роман Полански „Пианистът“.

Церемонията по раздаването на 97-те награди „Оскар“ на американската Академия за кинематографично изкуство и наука започна с видеоклип, показващ известни места в щата Калифорния и емблематичния надпис на склона на „Холивуд Хилс“, което изглежда бе напомняне за неотдавнашните опустошителни горски пожари в Лос Анджелис. Видеоклипът завършваше с думите: „Обичаме Лос Анджелис“.

Източник bnews.bg