Съдия Константин Пенчев: Сега е много по-страшно от времето на Красьо Черния (видео)

На 18 юни 2009 г. членът на ВСС Иван Колев разказа, че „един Красьо от Плевен“ обещава на кандидати за административни ръководители в съдебната система как срещу 200 000 евро може да им осигури подкрепата на 8 до 13 членове на ВСС. Днес положението в българската съдебна система е много по-страшно от времената на Красьо Черния, казва конституционният съдия и бивш шеф на Върховния административен съд Константин Пенчев в интервю за Mediapool. Той дава своята диагноза за съдебната система, която сега се тресе от разплитането на своите зависимости с т.нар. Нотариус. Съдия Пенчев стана пряк свидетел на аферата с Красьо Черния, който се превърна в първия осветен публично брокер в съдебната власт.

Съдия Пенчев, преди 15 години вие пръв казахте, че в съдебната система се кадрува върху „бели покривки“. Какво ви провокира тогава?

Това беше момент, в който изтичаха мандатите на всички ръководители на съдебната власт и трябваше да се изберат нови хора или да се преизберат старите. Течеше много усилено кадруване. Нека да припомня историята за Красьо Черния (Красимир Георгиев от Плевен – б.р.). Красьо бе разкрит от член на ВСС, който беше част от едното лоби във Висшия съдебен съвет. По това време имаше едно лоби в съвета, които усилено кадруваше. Оказа се, че Красьо Черния някъде е бил споменал името на този член от ВСС като негов близък човек. Въпросният член от ВСС (се бе засегнал) и първи разказа, че има един Красьо Черния, който ходи и кадрува.

При последвалото разследване се оказа, че двамата от членовете на ВСС наистина са контактували с Красьо Черния и бяха освободени.

По ресторанти ли ходеха да се уговарят и кадруват?

Аз не знам къде е ходил Красьо Черния, но тогава бе изнесена информация, че е собственик на някакъв бар в Плевен. По този повод казах, че не е проблемът в бара в Плевен, защото на съвсем други места става истинското кадруване. Какво имах предвид тогава? Имах предвид, че този Красьо Черния, както сега и Мартин Божанов- Нотариуса, са просто едни посредници. Като обикновени посредници, те сами нищо не могат да решат.

На кого посредничат?

Красьо Черния беше посредник между кандидатите за постове в съдебната власт и хората, от които зависеше избора им. Очевидно е, че той имаше контакти с част от членовете на Висшия съдебен съвет. Проблемът обаче е съвсем друг и е много по-сериозен. Проблемът е в самата съдебна система. Вие не можете да уредите дело, нито това го може Красьо Черния, Нотариуса или който и да е друг. Те сами не могат да направят нищо. Дело може да се уреди само със съдействието на хора в съдебната система – съдии и прокурориСпомням си едно мое интервю от 2003-та година пред вестник „Дневник“, когато бях депутат (от НДСВ – б.р.). Тогава казах, че във всеки град се знае кой съдия и кой прокурор може да свърши работа чрез кой адвокат. Всички ги знаят, но само службите не знаят. Тогава го казах с ирония, но това нещо е в сила и до ден днешен. Тези истории с Красьо Черния и Мартин Нотариуса предизвикват голям шум и голяма изненада, но аз лично не виждам къде е изненадата.

През последните години много се преекспонира вредното влияние на политиците в съдебната система и се говореше за намаляване на квотата на политиците във Висшия съдебен съвет. Това, слава Богу, не се случи изцяло. Това щеше да е много опасно. Мантрата, че е хубаво само съдиите да избират съдии във ВСС, може да работи в Европа, но в България не работи. Мога само да ви посоча примера с атакуваните през миналата година избори за членове на ВСС от съдебната квота. Имаше осигурена възможност всички съдии да гласуват, включително онлайн. Накрая стана някакъв грандиозен скандал (със съмненията за манипулиране на вота най-вече във Върховния административен съд – б.р.).

Може ли да се каже, че за последните 20 години методите за оказване на влияние са станали по-примитивни? Навремето се лобираше върху бели покривки, а сега директно влизат в съдебната зала и заплашват.

Покрай този скандал с Красьо Черния имаше доста сериозна активност на ВСС, имаше доста дисциплинарни производства и някои дори бяха уволнени. Имаше и доста наказани. Тогава се създаде усещане за здрав полъх в съдебната система, за някакво очистване. Уви, след това последва пълен регрес. Тези неща, които сега чувам от медиите за „Осемте джуджета“, са такива, които аз никога не съм си представял, че могат да се случат по този начин. Това е някаква организирана престъпна група…

Т.е. нещата отиват на зле?

О, да. Много. Нещата са много по-зле.

Проблемът в политическия натиск ли е?

Не е само политическият натиск. Самата съдебна система от много години е проникната от едни такива кадри, които после се възпроизвеждат. Те тръгнаха от районно ниво, сега вече са на върховно. Тези хора произвеждат нови кадри, защото спомагат за издигането на себеподобните си. Цялата система в метастазирала и затова е много трудно да се очисти. Дори и да спрем политическия натиск, те ще са вътре и ще се възпроизвеждат. Корупция в съдебната система не може да има, ако самите магистрати, при това на висши позиции, не участват в това.

Кои са над Красьо Черния и Нотариуса?

Кои да са над тях? Работата се върши от висши магистрати. Делата не може да ги реши Нотариуса, който може сам да излъже две-три бабички и да им отнеме имотите, но това му е нивото. Повече няма къде да ходи, ако е сам.

Какво трябва да се случи, за да започне отново процес на очистване на съдебната система?

Шансът е в създаването на много строги правила. Трябва да се създаде обществено настроение на нетърпимост. Трябва да е ясно, че кой каквото правил – правил, но така повече не може. Ако може да накажем някого, да го накажем, а за всички останали да е ясно, че не може да се продължава така.

Господ вече няма да ходи по Земята, а магистратите няма да правят тези неща под заплахата от уволнение или затвор.

Покрай Нотариуса сега пак се създаде една обществена нетърпимост към тези неща. Преди 15 години покрай Красьо Черния пак се беше създало такова настроение и тия (магистрати) се бяха снишили. Ако тази нетърпимост от 2009 година се беше запазила, процесът по очистване щеше да продължи. Това не се случи и скандалът мина на принципа „всяко чудо за три дни’. Тези хора отново си надигнаха главите и стана дори по-страшно.

Източник: mediapool.bg