Съдия Андрей Георгиев: Ако има сенчести интереси, 80% от съдебните решения са необясними
Mediapool говори със съдия Андрей Георгиев, който е един от най-активните магистрати в Софийския районен съд. Той отнесе въпроса за правомощията на българския съдебен инспекторат до Съда на ЕС.
Незаконен орган ли е съдебния инспекторат? Решението на Съда на ЕС разбива ли по някакъв начин статуквото в съдебната система?
Съдебният инспекторат не е незаконен орган и Съдът на ЕС няма компетентност да ни каже как ние да си организираме държавните органи, какви да са им мандатите. Но Съдът на ЕС може да ни каже, че някои функции на някои органи трябва да се упражняват по определен начин. Това казва и самото решение за инспектората, поне по мое разбиране. Съдебният инспекторат не следва да може да извършва дисциплинарна дейност, защото има известни съмнения, че може да я извършва под натиск. Трябва да се внимава да не получава твърде много лични данни за съдиите, които да уязвят тяхната независимост. Съдебният инспекторат ще може да продължи да разследва имуществено състояние на магистратите по обществено достъпна информация, каквато имат и журналистите, както и всеки, който има достъп до публичните регистри. Няма как да му бъде забранено да извършва това.
Решението на Съда на ЕС казва, че съдебният инспекторат не трябва да упражняват част от своите основни функции извън мандата си, защото мандатът е минимална гаранция срещу засягането на съдебната независимост. В същото време органи с изтекъл мандат могат да се намесват, да речем, в семейното право, където Съдът на ЕС няма пряка компетентност. Няма европейски правила за брака и развода на европейско ниво, така че да речем правилата за мандата на председателя на Агенцията за социално подпомагане не зависи от това. Всяка държава сама си определя органите в такива области. В този смисъл много ограничен е обхвата на това решение.
Можем ли по аналогия да си зададем въпрос след това решение към органи с много сериозни функции, каквито са например антикорупционната комисия (КПК), която също функционира много извън мандата си? Висшият съдебен съвет също е надвишил с много мандата си.
Тази линия на съдебна практика на Съда на ЕС започна през 2018 година с едно решение по дело, инициирано от Синдиката на португалските съдии, по един текст в Договора от Лисабон – член 19, параграф 1,който казва, че държавите гарантират, че техните съдебни системи ефективно ще изпълняват правото на Съюза. Тоест Европейският съюз няма изисквания към мандатите на повечето други органи, освен към съдебните, към съдебните дела. В този смисъл за Антикорупционната комисия, която би трябвало да е под съдебен контрол, правото на Съюза не казва нищо за това дали трябва да има мандат и какъв да е той. Или поне до момента не го прави.
Положението на Висшия съдебен съвет изисква различен анализ, но за кои негови правомощия отново да се гледа доста внимателно и вероятно да се пита допълнително. Сега има висящо дело пред Конституционния съд. На него нищо не му пречи да пита Съда на ЕС.
За първи път решение на Съда на ЕС влиза в директна колизия с решение на българския Конституционен съд.
Трудно е да се каже доколко има директна колизия – както обясних Съдът на ЕС не преценява съществуват ли или не българските държавни органи, а само може да каже дали упражняването на някои техни правомощия противоречи на правото на Съюза. Иначе, да – за пръв път е налице заемане на противоположна правна позиция. Това не е прецедент за други държави – например Полша, Унгария, Румъния и дори Германия, поради което не виждам някаква опасност за правовия ред. За мен самият въпросът за мандата на Инспектората беше второстепенен спрямо останалите зададени до Съда на ЕС въпроси по същото дело, които се отнасят до правомощията на съда за защита на личните данни и може би ще имат много по-голямо значение в дългосрочен план. Съдът в Люксембург обаче се беше произнесъл само седмица по-рано (моят въпрос беше зададен през май 2023 г.) по сходен въпрос от Румъния и не беше логично да не се постави такъв въпрос и за българската ситуация.
Какво е влиянието на Инспектората към ВСС върху съдебната власт?
Ами зависи. ИВСС е като всяка от българските институции от такъв тип. Къде са границите на неговите правомощия е доста сложен въпрос. Той не трябва да се превръща във висша инстанция, каквито опити е имало в някои от неговите актове, за което е критикуван в някои периоди. От друга страна, инспекторатът, ако не може нищо да каже по същество, какво точно контролира? Моето лично виждане е, че инспекторатът би могъл да коментира качеството на съдебните актове, но само от формална страна. Тоест, ако съдът е казал, примерно, човекът Х е бил на улица еди коя си, от това би трябвало да следва нещо в другите мотиви на съдебния акт, да се анализира значението на този факт. Или съдът е приел, че някой е сключил договор и е поел задължение. Ако малко по-долу в същия съдебен акт се казва, че такова задължение не съществува, за мен това вече е очевидно логическо противоречие, което не е въпрос на свободната воля на съда. Ако такива неща присъстват в съдебните актове, трябва да се провери защо е така, нали? И съответно да се направи една по-задълбочена проверка дали това е недоглеждане или корупционно влияние.
Масовата нагласа сред вашите колеги е, че едва ли инспектората може да следи само за сроковете?
Това се е наложило с годините. Между другото ИВСС има много добри констатации по някои въпроси, но по други е напълно пасивен. Например, инспекторатът има чисто формални изисквания към съдебни актове. Как трябва да се напишат, както и че трябва да бъдат подписани с пълното име на съдията например. Това е правилно. Не може някъде по делото да пише нещо, а отдолу да има един параф, нали? Защото това може да е подписано от чистачката. Това е много разумно изискване, свързано с правилната работа на правосъдието. Но с годините, особено след изтичането на мандата им, инспекторите имат все по-малко такива становища. Имат все по-малко проверки. Те са имали проверка и при нас, в Софийския районен съд, основно за срочност, имаха и други препоръки, някои разумни, други не особено.
Имаше очаквания, когато създадоха инспектората преди близо 20 години, че едва ли не ще се ловят лошите в съдебната система. По-късно се появи Красьо Черния, появи се Нотариуса, но нито един лош човек не бе изловен. Защо?
Първо, съдебният инспекторат така и не разви експертен капацитет за такива разследвания. На второ място, инспекторатът трябва да гледа навътре в съдебната власт. Това не е прокуратура и разследващ орган.
И в крайна сметка, ако вие сте гражданин, за който се твърди, че влияе на правосъдието, не бихте искали да ви разследва Инспектората на съдебната власт, който не е създаден за това. Друг е въпросът защо самият не се активизира в защита на магистрат от евентуален външен или вътрешен натиск. Явно инспекторите не разбират така задачите си и няма капацитет за извършване на такива разследвания.
Как очаквате да се развият нещата в съдебната власт през следващите месеци? Очакват се два големи избора за главен прокурор и шеф на ВАС. Мислите ли, че съдиите са твърде пасивни?
Да, абсолютно. Има много фактори, които ни правят пасивни. В големите съдилища това е свръхнатовареността на колегите. После има малки правила, които могат да направят абсолютно безсмислено провеждането на едно общо събрание на съда. Примерно, насрочете го в сряда в 13 часа, когато 60 % от съдиите заседават. Никой няма да дойде.
Има и друго. Зародил се е един чиновнически манталитет. Много съдии мислят по следния начин. Ние си имаме председател, той ще решава, защото кой съм аз, че да се меся. И това е нормално. Да не би моята заплата да зависи от това? Тези проблеми са съществували и преди 10 – 20 години до голяма степен.
Само че сега магистратите изглеждат още по-пасивни. Преди 20 години не беше така.
Изглеждат пасивни, защото битовите им проблеми намаляха. Това е първият белег. През 2003 година средната съдийската заплата беше нещо от порядъка на 800 лева. Тя не беше откъсната толкова от средната работна заплата в страната. Когато вие нямате непосредствени битови проблеми, които ви карат да променяте системата, ставате пасивни. И когато всъщност делата, които се появяват в съда, започват да стават все по-умишлено усложнени от страните основната работа поглъща всичко останало. И аз също вече не мога да следя целия контекст в обществото. Работата започва да те натиска.
Но оставете това. Вече паметта ми няма такива способности да започни 20 години непрекъснати скандали. Цялата история на българската т.нар. демокрация може да се разкаже през вицове и абсурди. Ако вие искате да имате правилно мнение за кандидатите за Висш съдебен съвет, вие трябва да знаете те на каква позиция са били във всичко скандално, което се е случило, как са реагирали на всеки такъв скандал или поне на повечето от тях, за да може да сте сигурни, че това са най-почтените хора. Когато в моментите, в които общественото внимание върху конкретни дела, които съдията е разглеждал и това е изисквало някаква реакция, как е реагирал този съдия? Защото всеки съдия има десетина петнадесет дела с обществен интерес. В този смисъл ние като избиратели на членовете на ВСС трябва да знаем как те са били разгледани, нали? Това много говори за честността и достойнството на един кандидат за висока обществена длъжност.
Как ви изглежда съдебната система сега?
Няма да ви говоря за персоналния субстрат. В моите очи българската съдебна система има три аспекта.
Първо, имаме обичайните казуси. Дали сте имот под наем, но не са ви плащат наема, или някой случаен човек е набил друг случаен човек на улицата. Тези казуси се решават като цяло адекварно с много редки изключения. Тоест ще си получите наема обратно, а побойникът ще бъде наказан.
Вторият аспект са новите казуси, които изискват по-абстрактно мислене, изискват правоприлагане чрез принципи и задълбочаване в някакви неща. Тук българската съдебна система е 50 на 50. Никой не знае как ще се реши казус, когато се приеме един нов закон. Никой не знае какво да очаква от правоприлагането по този закон, докато практиката на съдилищата не се уеднакви, докато делата не стигнат до върховните съдилища и върховните съдии не постигнат единодушие. А това понякога отнема 5 – 6 години – твърде дълъг период на правна несигурност.
Последният аспект е, когато са забъркани сенчести интереси. Там бих казал съотношението е 80 на 20 в полза на необяснимите решения.
Доста оптимистично.
Има някои случаи, в които и такива дела се решават справедливо и разумно. Има случаи, в които се замитат, но това е моята оценка за разглеждането им от съда. В досъдебното производство не знам. Това е за мен българската съдебна система. Тя до голяма степен се оправя в случаите, които засягат пряко обикновените проблеми на обикновения гражданин. Не говорим обаче за делата, в които е намесена политическа корупция или нещо такова.
Mediapool.bg
