Скандал! Хлябът ни – от фураж за говеда и свине, пълним гушите на “Симид”

Нечувана гавра с насъщния си направиха депутатите от миналия парламент. В последното заседание на 49-ото НС, в “преходни и заключителни разпоредби на Закона за хазарта”, народните представители приеха забрана търговците да поставят надценка по-голяма от 15% след 1 юли т.г. Поправката предизвика куп неясноти как точно ще се прилага, а измененията може да доведат до изчезването на трите най-популярни видове хляб, предупреждават от Сдружението за модерна търговия.

 

Нововъведенията налагат 15% таван на надценката за бял, „Добруджа“ и типов хляб до края на годината. Мотивът на депутатите беше, че така ще се намалят цените, защото производствените цени били ниски, а търговците начислявали 40-50% отгоре.

 

Опитът да защитят интереса на крупните олигарси – зърнари, мелничари и хлебари, повдигна за пореден път въпроса – какъв хляб слагаме на трапезата си. Публична тайна е, че у нас самунът се прави единствено от т.нар. пшеница II Б група. Зад витиеватото наименование се крие страшната истина – това е фураж за говеда, свине и друг добитък! За всичко живо, ходещо на четири крака, но в никакъв случай за хора.

“Никой в България не сее хлебна пшеница. Всичко е фураж за животни. Обезаразяват зърно и сеят. Но това не е хлебна пшеница, това е фуражна такава. Хлебната е много скъпа и никой не му се рискува ако е сушава годината. Скъпичко е. Всеки сее фуражна пшеница и такава отива в мелниците. Да, с избелители. И то с чували. Пшеницата като цяло не е скъпа и не тя оскъпява хляба. Избелителите са скъпи!” Скандалният коментар бе направен ексклузивно от едър зърнопроизводител, пожелал анонимност за да не предизвиква напрежение в бранша точно по жътва.

 

Крайно афектиран, той продължи със зловещите разкрития как хлебозаводи от ранга на “Симид” тровят народа: “Пшеничното брашно още от мелницата тръгва с избелители. За да е бяло. После му слагат надписи като “тип 500”, “екстра”, “бяло”, “типово” и пр. Ама всичко е лъжа и измама. Виж, ако е от хлебна пшеница, то си е бяло, ама за фуражната пшеница си трябват избелители. И не е само заради тях да е вредно брашното. Мнооооого глутен бате, а от него след разграждане в организма се получава веществото зонулин, който прави червата на решето. Ей там е ключът за палатката. Тровят ви и с хляба, да знаете! Пшеницата в България е фуражна, не е хлебна – тя е фураж за животни, не хляб за хора. Нямам какво повече да кажа”, прекъсна разговора ни той с видимо раздразнение.

Думите му се подкрепят и от Еньо Зяпков, бивш медиен съветник в Министерството на земеделието и храните: “Бедните държави (бел.ред. – като България) продават 99% от премиум пшеницата си на богатите, а сами ядат фуражна. За това и 99% от хляба и баничките в България се правят от фуражна пшеница, а скъпите премиум сортове се продават в Испания, Гърция, Швеция, Германия. Просто добивите от фуражната са стотици килограми по-големи от премиум сортовете. А и субсидиите се дават на декар, а не на произведен продукт, хеле пък качествен. Богатите държави, освен че ядат 99% от най-добрата българска пшеница, преработват фуражната и ни я пласират под формата на бисквити, пасти и фуражи. Производителите са доволни – пазарът изкупува всичко и има печалба, отделно националните доплащания, отделно европейските фондове. Земеделието на България днес е лицето на провала на десетки правителства и министри. Земеделие без добавена стойност, експортно ориентирано и обслужващо чуждите държави. Един от тези, които ще излиза да протестира днес, обработва 4% от цялата българска земя”, повдига завесата човекът от кухнята на аграрното ведомство.

 

Точно такъв “свински и говежди” хляб, изпечен в заводите на “Симид”, “Добруджански хляб” АД, “Савимекс”, “Хебър” и др., депутатите защитиха от поскъпване на рафта в магазина. Според търговци, до които редакцията ни се допита, за да си избият загубите, супермаркети и вериги ще подскъпят истински качествените тестени изделия, в които може и да се е прокраднал някой друг килограм истинско брашно от пшеница, предназначена за човешка консумация.

 

Наред с това е възможно търговците силно да свият или да преустановят предлагането на въпросните три вида хляб – бял, типов и “Добруджа”, с което ще ограничат и избора на потребителите, коментира пред БНР Николай Вълканов, изпълнителен директор на СМТ.

От сдружението казват, че няма методически указания какъв е обхватът на продуктите, за които важи ограничението – по състав или по етикет ще се преценява дали хлябът е бял, „Добруджа“ или типов.

Търговци вече допуснаха, че след 1 юли може да последва масово преопаковане на въпросните продукти, така че на опаковките им да не пише бял, „Добруджа“ или типов, а някакви други наименования. Така ще се заобиколи законовото изискване за 15% таван на надценката.

 

Има и други проблеми, с които ще се сблъскат търговците, защото те не купуват директно от производителя, казва  Вълканов. На търговеца ще му се налага да изисква счетоводни документи от своя доставчик, за да си гарантира, че няма да надвиши определената надценка от 15%. Това обаче е чувствителна информация, търговска тайна и би трябвало КЗК да излезе с някакво становище.

 

Търговците предупреждават още, че фиксирането на надценката при тях не гарантира, че по веригата надолу цените няма да се вдигат. Например земеделският производител може да повиши цената на пшеницата си, производителите на брашно и хляб – също. „В момента, в който ограничи търговската надценка, посредникът от предходната стъпка би могъл да я обере като разлика“, обясни председателят на Сдружение „Модерна търговия“.

 

От сдружението се опасяват, че много малки търговци няма да издържат на този натиск, няма да може да покриват разходите си, и ще фалират далеч преди да дойде краят на мярката – 31 декември 2024 г.

 

Изненадващо на страната на търговците застанаха от браншовия съюз на хлебарите. „Ако търговците работят на загуба, те ще преустановят да предлагат трите вида най-масов хляб – 60-70% от населението купуват само тях.

 

Така ще пострадат и хлебопроизводителите, и дистрибуторите“, коментира пред бТВ Марияна Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. Според нея може да се стигне до черна борса и още по-голямо поскъпване на тези продукти.

 

Търговци и хлебопроизводители са недоволни, че министерствата на финансите и на икономиката все още не са представили своите анализи за ефекта от мярката.

Депутатите при приемането на тавана на търговската надценка задължиха двете министерства да дадат становища постфактум, тъй като законовата поправка бе приета без никакви разчети, при това в преходните и заключителни разпоредби на Закона за хазарта.

Източник: crimesbg.com