Руският лидер…

Руският лидер залага на дългосрочната игра.

Героят на Чарлз Дикенс, Уилкинс Микобър, и Владимир Путин са необичайна двойка. Въпреки цялата си безотговорност, измисленият Микобър е доста весел тип; руският лидер е човек с мрачно лошо чувство за хумор, който дори когато наистина се шегува или признава, че се смее публично, го прави, за да унижи и оскърби. Но те споделят едно общо нещо: вярата, че „нещо ще се появи“.

Джейми Детмер е редактор на мнения и колумнист по външни работи в POLITICO Europe.
Героят на Чарлз Дикенс, Уилкинс Микобър, и Владимир Путин са необичайна двойка.
Въпреки цялата си безотговорност, измисленият Микобър е доста весел тип; руският лидер е човек с мрачно лошо чувство за хумор, който дори когато наистина се шегува или признава, че се смее публично, го прави, за да унижи и оскърби. Но те споделят едно общо нещо: вярата, че „нещо ще се появи“.

Четири години след като той започна пълномащабното си нахлуване в Украйна, войната на Путин изглежда неспечелима във военно отношение. С колосална цена от загубени животи и осакатени тела, неговите сили не успяха дори да превземат целия регион Донбас в Украйна. Преди да изпрати танковете си да претоварят границата, Русия окупира около седем процента от Украйна. Месец след началото на войната тя беше приблизително 27 процента. Но от този пик насам Русия е заседнала на около 18 до 19 процента, според Центъра Белфер към Харвард.
Вярно е, че през последната година руските сили упорито напредваха и завзеха 4700 квадратни километра територия – около два пъти по-голяма от Москва – но не успяха да пробият крепостен пояс, който украинците са установили, простиращ се на 50 километра в западен Донецк, според анализатори от американския Институт за изследване на войната.
А в съседен Запорожие руснаците бяха принудени да се оттеглят.
Дори когато силите на Путин успяваха да направят пробиви тук-там – например през лятото с офанзива близо до източния град Покровск и в близката Константиновка, тъй като украинците бяха тактически превъзхождани – те не успяваха да продължат напред поради липса на хора и материали. И, разбира се, поради трудността да се натрупат достатъчно сили за преместване, без да се привличат опустошителни атаки от украински дронове. На север руснаците се затрудняваха да напреднат към град Купянск и да изтласкат украинските сили по-далеч от руския регион Белгород на границата.
Но Путин упорства. Защо? Той трябва да покаже голяма победа, за да оправдае огромните разходи за войната за своя народ и да разтовари военната си икономика, което крие сериозни политически рискове за руския лидер, според руския анализатор Ела Панеях. Ще има победители и губещи. И как да се пренасочат всички ветерани?
И тук се проявява принципът на Микобър. Въпреки напрежението върху човешката сила, Русия вероятно има капацитета да води война известно време. „Засега руската военна машина – сглобена отново след пораженията през 2022 г. – функционира прилично: властите са в състояние да покрият текущите загуби на личен състав и оборудване“, смята руският журналист в изгнание Дмитрий Кузнец, пишещ за Центъра Русия-Евразия на Карнеги. „Но няма капацитет за значително увеличаване на обема на разположените ресурси“, твърди Кузнец.

Bnews.bg