Ролята на българката в Освобождението: От баба Тонка до жените водачи на чети

На днешния празничен ден поставяме акцент и върху ролята на българските жени в Освобождението. Bulgaria ON AIR ви среща с историка Тошо Пейков, създател на фотоалбума „Незабравимите“, и с Георги Туртуриков, автор на книгата „Юначните дъщери на българската бойна слава“.

Българските жени, дали живота си за Освобождението на България от Османско иго, са безброй. Сред тях са и българките-героини, които не само са подпомагали бащите, мъжете, синовете и братята си по време на войните, но са се борили и с оръжие в ръка. Сведенията за тях са много малко. Затова историкът Георги Туртуриков създава книгата „Юначните дъщери на българската бойна слава“, заедно със своята съпруга.

„Както сме свикнали да разсъждаваме, на жената обикновено ѝ определяме помощна функция, а не основна в тези събития, а основната се разглежда от мъжка гледна точка. Да, но жената освен, че е помощник на мъжа, не е изключено да играе и съществена роля. Иглата не може да шие сама, ножицата не може да реже сама, в случая и мъжът не може без жената и жената не може без мъжа. И тялото, и ума, и духа при двата пола реагира при едни и същи външни въздействия“, коментира Туртуриков.

Историкът Тошо Пейков събира в своя фотоалбум „Незабравимите“ българите, които трябва да бъдат помнени, като отделя специално място на жените.

„В българската история, историята на Освобождението от Османско владичество, има много героини, ако започнем от Хайдутското движение, всички сме чували за Сирма, за Румена и за жената, за която се пее в народните пени, около 50 българки са възпети в народните песни и описани в преданията. Аз избрах три основни образа – първият е на Баба Тонка Обретенова, жената, която е символ на българската женственост, за българското майчинство и за българския женски героизъм. Трябва да познавате историята или да сте опознали донякъде жените, за да може все пак да говорите за тях, да разказвате техните съдби, а през огнените битки на въстанията срещу Османската империя са минали тези нежни женски души, които са облагородили мъжете, наречени апостоли“, заяви Пейков.

Жените са сред участниците в Хайдушкото движение.

Историята на Стояна Иванова Драгановска

„Преобладаващата част от четите, от войводите, от дружините са мъжки, предвождани от мъже войводи, но 10% от тези чети, които са от 15 до 19-и век действали по нашите земи, или са били ръководени от жени, или са с участие на жени в съставите им или със жени знаменоски. Те може да са прикрити, ако е чисто женска няма нужда да се крие облика на войводката или знаменоската, но обикновено жената действала под прикритието на мъжки дрехи, с прибрана или подстригана коса така, че да не си личи разликата“, допълни Георги Туртуриков.

Всички сме чували историите на Баба Тонка и на Райна Княгиня. В книгата „Юначните дъщери на българската бойна слава“ се споменават 55 жени, които са допринесли за свободата ни. Една от българките е Стояна Иванова Драгановска.

„Неслучайно тя е наречена Нишанджийката, защото е стреляла много добре и изиграва съществена роля при оттеглянето на въстаниците. Такива примери има още, да речем Гана Найденова или т. нар. клисурска Райна Княгиня, тя също участва в бойните действия на Клисура и след това успява да се отърве от оръжието, да се скрие в кората и да остане жива“, подчерта авторът на книгата.

Повечето историци смятат, че ролята на жените в освободителните движения е спомагателна, но според Тошо Пейков тя е основна.

Вижте повече в репортажа на Йоана Великова.

Източник: Bgonair.bg