Православната църква отбелязва Цветница, хиляди празнуват имен ден

Днес е Цветница. Всяка година Цветница има различна дата, като тя винаги е една седмица преди Великден, неделята след Лазарова събота и е шестата неделя на Великия пост. Наричан е още цветна неделя, Връбница, Вая (Вайя), Куклинден или Палмова неделя.

На днешния ден има много именници, всички хора, които носят името на цвете или дърво днес имат имен ден. Затова не пропускайте да поздравите вашите близки и приятели.

„Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!“ (Лука 19 : 38)
С тези възторжени възгласи, които Църквата припомня на празника Вход Господен, Иисус Христос е посрещнат в Йерусалим с надеждата за добруване и вечен живот на земята. Ден преди това Той връща към живота мъртвия от четири дни Лазар, а вестта за това чудо събира пред портите на града хиляди израилтяни, които очакват да ги спаси от гнета на римляните и да установи царството на справедливостта. Въпреки че влиза в Йерусалим не на кон, като знатен владетел, а на осле и показва естеството на своето посещение, те не разпознават Божия Син и
Спасител и не осъзнават за какво е дошъл при тях.

„И когато се приближи и видя градът се разплака“ (Лука 19:41) Предусещайки пълното разорение и погрома, който очаква града и неговите жители, Иисус изрича: „Понеже ти не узна времето, когато беше посетен…“  
Какво посещение има предвид Спасителят?

„Говори, разбира се, за своето посещение в Йерусалим – на единородния Син Божий, който се е въплътил, за да изкупи нашите грехове, за да разруши смъртта и да отвори за всички, които вярваме в Него, дверите на Царството Божие“, отбелязва в интервю за Радио България Александра Карамихалева – богослов, автор на православна литература и главен редактор на „Църковен вестник“ към Светия Синод на БПЦ.

„Мислех си за тези думи на Господа и затова доколко ние самите разпознаваме Божиите посещения в нашия живот доколко казваме за тях „Слава на Бога“ и доколко сме благодарни за тях? А Божии посещения са всички случаи, в които срещаме на житейския ни път някой човек с неговите нужди – от помощ, от подкрепа, от насърчение, от добра дума, от усмивка, от каквато и да е проява на любов и внимание. Божии посещения са и всички болести, скърби и лишения, разбира се. Всички изпитания, които Бог допуска в живота ни са, не за да ни накаже, а за да прозрем за самите себе си кои са недъзите в душата ни, да видим в себе си всички остатъци на маловерие, на липса на търпение, на завист, на привързаност към материални блага и своевременно да се избавим от тях. И горко ни, ако не забелязваме тези Божии посещения и не им отговаряме подобаващо, както и на всички прекрасни неща, които Бог ежедневно изпраща в нашия живот. Всички утешения, всички радости, които ни дарява също са Божии посещения, на които да отговаряме със „Слава на Бога“, да прославяме Бога за тях и да сме благодарни. Иначе опасявам се, че ни очаква това, което е сполетяло Йерусалим и неговите граждани.“ Често в живота ни си правим планове, изпълнени сме с очаквания, в капана на нашите собствени мисли. Почитаме тези, които са в силата си, а когато ги почувстваме слаби ги игнорираме и забравяме за тях. Така сме и към най близките ни хора и към тези, които обичаме, посочва Александра Карамихалева и допълва:

„Ние сме не по-малко непостоянни и изменчиви в своята любов към тях. Радваме им се, отнасяме се добре с тях, когато отговарят на нашите очаквания и им отнемаме благоволението си, отдръпваме се, огорчаваме се, разочароваме се – веднага, когато те не ни угодят и не отговорят на очакванията ни за тях. Такива сме и по отношение на децата ни, и по отношение на съпрузите, приятелите, колегите ни и всички останали. Помислете си колко бързо се разочароваме и се ожесточаваме срещу тях, при първия случай, когато не ни угодят и за най-дребни неща. За съжаление сме същите и по отношение на Бога. Докато всичко е наред в живота ни сме доволни. Веднага след като претърпим някакво лишение, някакво изпитание, някаква болест, много скоро това наше добро отношение се заменя с „Къде е Бог? Защо не ми помага“ или „няма Бог“ – в по-крайните случаи.“

Затова посланието на този светъл християнски празник е, когато вземем осветените върбови клонки от черквата, символизиращи палмовите листа, с които в Йерусалим посрещат Иисус Христос, да знаем какво честваме и кого славим, напомня богословът Александра Карамихалева.

„Аз наистина не съм сигурна дали осъзнаваме, че в днешния ден честваме Господ Иисус Христос, който е възкресил ден преди влизането си в Йерусалим Четиридневния Лазар. Връща го към живота, за да служи на Бога още много години. Честваме Христос, който със собственото си разпятие и Възкресение слиза в ада, отваря дверите му и извежда оттам старозаветните праведници, всички Божии угодници, живели до Рождество Христово, до Неговото раждане в плът, кръстна смърт и Възкресение. Със Своя живот в плът Господ Иисус Христос побеждава смъртта. Отваря за нас отново дверите на Царството Божие и този път е отворен за всеки от нас, стига наистина да си дадем сметка дали вярваме точно в това и дали нашата вяра е такава, че да преобразява целия ни живот. Нашата вяра да е такава, че всяко наше решение, всяко наше действие, всяка наша мисъл, дори – да ни приближава с още една крачка към онова, което трябва да бъдем, да бъдем богоподобни, да се приближаваме към Царството Божие и Неговата правда.“


 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Източник dnes.bg