Помните ли Емел Етем? Ето каква е връзката с Даниел Лорер

Средностатистическият нашенец не знае как бива управлявана науката и техниката и с какви средства. Пък и не му трябва – премного е зает с делника си и му е „през оня” кой и как се грижи за прогреса. Това обаче не означава, че държавата трябва да го загърбва – не делника, а прогреса – защото животът не е само садене и копане, а и мисъл как те да бъдат улеснени.

Точно на въпросното „улесняване” се посвети тези дни парламентът, зае се да изкове закон с тържественото име „Насърчаване на научните изследвания и иновациите”.

Ще има ли пак „дублажи”?

Проектът мина на първо четене, а срокът за второто бе продължен от две на три седмици. Което е отличен срок в него да влезе „мистър Пропър” и да го „хигиенизира” от празнословия и фантазии. Дългият интервал е наистина важен, защото целта е най-после да бъде внесен ред в менажирането на научния/иновационния сектор. И въпросът може да бъде поставен накратко така: трябва ли да се раздели фундаменталната от приложната наука, а ако да – как?

Защото в момента – и според депутата Румен Гечев – „секторът е разпилян,  командва се от две министерства, три агенции и четири НПО-та”.

Точно в тази част преплетоха шпаги депутатите. А ръководенето на сектора наистина е безсмислено и вредно „разпиляно”. В  министерството на образованието и науката (МОН) действа Фонд за научни изследвания, а в съседното министерство на иновациите и растежа (МИР) работи дубълът с име Национален иновационен фонд. Но кой иска да премахне това сдвояване и кой иска да го „циментира”?

Даниел Лорер например е класически сторонник на „дублажа” и го пази със  зъби и нокти. Което не изненадва – неотдавна и точно за него по подобие на измисленото „Министерство на бедствията и авариите” на Емел Етем бе създадено „персонално ведомство” – Министерство на иновациите и растежа (МИР); така неговите авери управници му намериха място в йерархията. И така той, който бива наричан ласкаво „скитникът евреин”, го пази от „рушителства”, твърди, че фундаменталната наука трябва да си остане в МОН, а приложната (иновативната) – както досега, в МИР.

А как иначе – ако и това кокълче  бъде отнето на министерството, какво ще му остане? И без друго делът на разходите за „единица иновация” у нас е огромен или казано другояче – на всяко родно изобретение или предприемачество тежи пудовката на огромен административен апарат. Мисля, че ако в закона бъде записано закриването на МИР, ще бъде чудесно. Макар че не му е в обхвата да решава този проблем (има си закони за администрацията и др.) парламентът отново издигна – за кой ли път! – тази идея. Наистина, не е реалистично до голямата торба с иновативни проекти да има още една и не по-малка – за заплати, бонуси и хонорари.

Обичам да сравнявам държавата ни със среден китайски град и съм сигурен  че в „поднебесната империя” иновациите биват движени от само един отдел и всичко е оставено на личното предприемачество…

Но нека не мечтаем, че министерството ще бъде закрито – поне това няма да стане бързо, къде ще иде армадата от референти и експерти, все роднини и приятели на върхушката? А и МОН от своя страна също не е съгласно да му бъде отнета или прехвърлена другаде науката – как така ще се раздели с европейските и местните парични фондове, които го крепят? Дано в скоро време парламента покаже здрав разум и воля и наложи обединяване на споменатите две дейности. Това ще ни спести много пари – нали постоянно декламиране че намаляваме администрацията?! Нека си припомним, че в цял свят науката и иновацията вървят под един покрив.

Колко ни струва науката?

Отговорът е за срам – при дял около 2% в ЕС, родният бюджет й отделя срамните 0,41%, което значи последно място в еврокласацията. Цифрата бе обявена от Кирил Вълчев, а според Антоанета Цонева е 0,77. Но защо различия? И как да се разчита на развойност, след като самите народни избраници се разминават? Румен Гечев бе още по-конкретен – заяви, че в проекта липсва дори провизорна цифрова рамка – можело поне да бъде фиксиран минималния 2-процентов дял от БВП за през 2025 г. Тук е прав, макар че можеше да спомене за тежките редукции в сектора, които наложи министър Асен Василев.

За когото е известно, че не долюбва научните среди, има ги за инертни, непродуктивни и консуматорски. В мнението му има немалка истина, но и не бива всеки път при сгода да им „удря балтията”. А е вярно, че родните науковеди и развойници все реват за пари, без да ги оправдават с каквито и да било резултати. Е, не бива да разчитаме, че ще родим новия Едисон или Тесла – но как нашият младеж ще заобича науката, при положение че като разносвач на пици или болничен санитар ще получава повече?! Наистина, развойният ни фронт не бива да става жертва на „сиромахомилство”.

Асен Василев все се хвали, че слуша депутатите – е, що тогава не му предложат нещо „на което да не може да откаже”? Но и самият проектозакон е „стипцав”. Предвижда създаване на  Съвет по иновации, който да работи без възнаграждение. Вярно, институциите ни се напълниха до козирката с платени координационни и консултативни съвети, но ето какъв е коментарът на Румен Гечев: „Професорът по нанотехнологии се блъска безплатно дни и нощи да сътвори величаво изобретение, а накрая му се явява плочкаджията и му смъква 6000 лева за банята”.

Циркулиране на умовете

Тази словна конструкция е на Антоанета Цонева.  Полезно е да разсъждава  накъде ще се насочат младежите ни – ще си останат ли по родните места или ще „паркират” в столицата. Предлага тя парите за наука и иновации да се „децентрализират”, като част от тях отиде в окръзите. Това е доста спорно – Тошко Йорданов с типичния си сарказъм рече: „Селският кмет не може да намери човек да му завие крушките, а колежката Антоанета се надява да си намери хора за наука!”.

Прав е – единственият терен за децентрализиране могат да бъдат университетите, които у нас наближават скромното число 60. Но за жалост, самите те не се навиват на развойност – от нея пари не падат, далаверата им е друга – да фабрикуват дипломанти, а не да си развалят рахата с разни иновации.

Далаверата е жива

Проектът предвижда част от активите и фондовете на университетите и научните структури да бъде прехвърлена на новосъздадени „развойни звена с нестопанска цел”. Което означава, че за нула време ще се пръкне поредна армия от далавераджии. Говори се, че в общи линии намерението е да бъдат отмъкнати между 500 и 800 млн. лв. от нашия и европейския бюджет. Така  ще се получи като в здравеопазването – държавните болници „теглят каруцата” с тежките и сложни терапии, а на стърчишката отзад  се возят частните с леките… 

Лелеяното с години превръщане на вузовете в извор на иновации и симбиозата му с научните колективи (каквато практика върви в успех в целия свят) ще продължи да бъде мираж. Дано депутатите отхвърлят идеята и пуснат савака на поредния печалбарски наплив.

Успехи или балони

През миналата година т.нар. ПЧИ (преки чуждестранни инвестиции) са възлезли на 7 млрд. лв. или с 30% повече спрямо 2022 г. За съжаление обаче, в съобщаването на това число министерството на иновациите и растежа не предлага разбивка, от която да разберем какви са тези милиарди и откъде идват – от инвестиции наши или чужди, банкови или промишлени, от акции и облигации, за имоти и търговски площи, и пр. В противен случай се явява съмнение, че сумата не е вярна. Ето какво казва насреща БНБ: за февруари м.г. нетните инвестиции са възлезли на 432 млн. лв.  Като се умножи тази сума по 12 месеца, ще се получат окръглено 5,2 млрд. лв. за цялата година. Тоест, в мъглата изчезват надписани почти 2 млрд. лв. Ето и факт, взет от Уникредит Булбанк: на 50 евро депозити у нас се падат 3 лв. инвестиции, а в ЕС съотношението е 50 към 8. Може ли тогава да се хвалим, че инвестиционният ни процес е добър?

Но да се върна на излишното министерство. То се представя почти изцяло като регистратор и отчетник, а не като инкубатор на иновации. Основната му работа е куртоазна – раздава медали „Иноватор на годината”, плакети „Най-успешна иновация”. А това и всичко друго може да го изпълнява без зор Министерството на икономиката. Така може секторът бъде интегриран изцяло при него. И огромните пари за министерски и агенционни заплати, бонуси и премии ще бъдат пренасочени за реални инжекции.

Документ, писан „на коляно”

Това наистина е така. За срам на вносителите от МС и ПП-ДБ се оказа нескопосан – голословен, половинчат, с  баласт от „технологични” фрази, а  както се видя – и насочен към лобизъм. Вместо Антоанета Цонева да го защитава като Матросов на амбразурата, да вземе да го редактира основно, макар че той заслужава изцяло ново написване… Но изглежда  желязното управляващо мнозинство ще се стори на разсеяно и ще гласува и пробута въпросното недоносче. И ще се случи, по израза на опозицията „национално предателство”. 

А секторът е пълен с претенциозност и фалш. Милена Стойчева, министърката  на иновациите и растежа, е със сериозно CV – специалист по цифровизации, преподавател по иновации, член на наши и чужди бордове, директор на компании, награждавана за лидерство и др. подобни. Но дотук. Ето част от претенциозно-концептуалния й и нищо неказващ отчет пред Министерския съвет:  „Превръщане на България като лидер на технологичен хап (защо не хъб?) в Югоизточна Европа и Балканските страни”; „Създаване на фонд за технологичен трансфер и офис за технологичен трансфер, както и на нови политики и инструментариум за стимулиране на иновациите в приоритетни области”, „Представяне на България като изключително място за инвестиции свързано с таланта, технологиите и стратегическото ни позициониране”, „Превръщане на иновациите в хоризонтална политика и синергийно развиване на този подход”.

Може да съм „назад с материала” и да не отбирам от „хапове” и „синергии” – но на такива „книжни тигрици” не бива да бъдат поверявани ръководни постове; сигурно на ротацията тя ще отпадне. Нека си преподава и председателства, но за държавен апарат не става. Както казва Мърфи – „достигнала е собственото равнище на некомпетентност”.

Наско Мандаджиев, специално за „Уикенд”