Парламентът отхвърли ветото на Йотова върху Изборния кодекс, БСП се разцепи

На предстоящите избори на 19 април в страните извън ЕС ще могат да се създават до 20 избирателни секции, извън тези в посолствата и консулствата. Това се разбра, след като днес Народното събрание потвърди окончателно промените в Изборния кодекс, с които се налага този таван на броя на секциите. В пленарната зала беше гласувано ветото на президента Илияна Йотова, което тя наложи върху въпросните поправки, но то събра под 100 гласа, а бяха необходими най-малкото 121.

При повторното гласуване на законопроекта в негова подкрепа се обявиха 126 депутати – 64 от ГЕРБ, 33 от „Възраждане“, 3-ма от ДПС, 8 от БСП, 16 от ИТН и двама независими. Срещу законопроекта и в подкрепа на ветото бяха 86 депутати – 32 от ПП-ДБ, 24 от ДПС, 7 от БСП, 14 от АПС, 6 от „Величие“ и трима независими. 10 от МЕЧ се въздържаха, както и един независим. Така общо 97 парламентаристи отказаха да подкрепят законопроекта, което дори не се доближава до нужния брой гласове.

С приемането на законопроекта на „Възраждане“ депутатите отново (ГЕРБ, БСП, ИТН и разбира се – вносителите) окончателно се въвежда горна граница от 20 секции, които могат да бъдат образувани извън територията на дипломатическото и консулското представителство, независимо от броя на подадените заявления.

На 11 февруари президентът Йотова наложи вето върху промените, ограничаващи броя на секциите, които могат да бъдат разкрити в държави извън Европейския съюз. Юридическият екип на Йотова мотивира ветото с това, че където и да се намират, гражданите на България имат всички права и задължения по Конституция и държавата е длъжна да осигури равенство и при упражняването на избирателното право.

Дебатите

При днешното повторно обсъждане на промените в Народното събрание (НС) първа говори Надежда Йорданова, бивш правосъден министър на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ). Заяви, че от парламентарната група поддържат становището си и няма да подкрепят върнатите за повторно гласуване промени в ИК.

Според нея не е редно шести ден след насрочването на предсрочни избори в парламента да се обсъждат промени в гласуването на гражданите ни извън ЕС. Подчерта, че в Конституцията е заложено правото на глас на всеки гражданин.

Надежда Йорданова посочи че според социологическите проучвания избирателната активност този път ще бъде по-висока и че политиците ще работят за това. Попита как в такъв момент може да се ограничава вота на българските граждани.  „Не става въпрос за изменения, които да гарантират по-добър изборен процес, а за грозна сделка, при която някои партии целят да получат служебна преднина за повече тежест а други – да накажат тези, които са спрели да ги подкрепят“, каза тя.

Хамид Хамид (ДПС-Ново начало) нарече предложените промени противоконституционни и заяви, че нарушават правото на гласуване на хиляди български граждани.  „Желаят да ограничат гражданите на Турция да гласуват. За това става въпрос. Чувам подмятания – да оставим онези от Великобритания и САЩ, да накажем тези от Турция. Това ли е демокрацията, колеги?“, попита той и припомни за т.нар. Възродителен процес.

Хамид призова депутатите да подкрепят мотивите на Йотова и да отхвърлят „мракобесния“ законопроект на „Възраждане“.

Съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов (ПП-ДБ) каза, че ДПС-НН имат голям опит в това да блокират законодателни инициативи чрез конкретни „разбирателства“: „Призовавам ви да отидете до ГЕРБ и БСП и да им кажете, че няма да подкрепите новия подуправител на БНБ, ако те сега подкрепят този закон.“ „Как може да ме карате да правя такива сделки, това е срамно!“, отговори му Хамид.

Явор Хайтов от АПС заяви, че неговата парламентарна група няма да подкрепи промените в ИК и че застава зад ветото на Йотова. „Винаги поставяме на първо място интереса на българските граждани и не се интересуваме особено къде са те“, каза той.

Киселова изрази лична позиция, но не говори от името на групата си

Лидерът на парламентарната група на „БСП-Обединена левица“ доц. Наталия Киселова отбеляза, че очевидно всички се вълнуват от процесите в БСП, коментирайки шумът в залата при излизането ѝ на трибуната. „Това означава че БСП е тази, която показва как трябва да съществуват и да се развиват системните партии„, каза тя. Подчерта, че е била съм член на СИК като представител на държавата три пъти – в Турция, Великобритания и САЩ.

„Днес хората, които промениха Конституцията през 2023 г. и дадоха възможност на лица с друго гражданство да бъдат кандидат за народни представители твърдят, че тези промени застрашават. Българската конституция има действие на територията на България и в чужбина се прилага на принципа на местното законодателство. Прякото действие е на територията на страната“, настоя тя.  „Ще подкрепя ветото на президента, защото времето за промени беше преди една година. Това е едно условие в кодекса за добрите практики“, заяви Наталия Киселова.

Божидар Божанов я попита как ще гласува парламентарната група на БСП, а не тя лично.  „Моето лично мнение и което сме обсъждали в групата е, че промените не трябва да се случват е момент, в който предстоят избори. Мисля, че това е най-разумно“, отговори Киселова.

Добави, че двойното гражданство за кандидат-депутати, позволено от промените в Конституцията, нарушава националната сигурност. Атанас Славов (ДБ) призова да не се допуска накърняване на гражданските права. Седим Али (АПС) коментира, че промените в ИК, предложени от „Възраждане“, няма да доведат до по-честни избори и повишаване на доверието на гражданите в изборния процес.

Петър Петров от „Възраждане“ заяви, че ще гласуват против, защото мотивите на президента са несъстоятелни. Обвини критиците на промените в лицемерие, защото българите „изгонени“ в чужбина нямат собствен избирателен район.

Атанас Зафиров (БСП) каза, че ако се въведе такъв избирателен район в чужбина български региони ще загубят представителство в парламента.

Цвета Рангелова (Възраждане) каза, че ще станат ясни и договорките на ПП-ДБ, които очаква да гласуват заедно с ДПС-НН по промените в ИК.